В последните дни на януари 2003 г. Белгия узакони еднополовите бракове. ЛГБТ общността (лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални) приветства новината. Традиционалисти пък бързо скочиха в защита на християнските ценности. Първата гей двойка сключи брак само 4 месеца след като законът бе приет.
Почти две десетилетия минаха оттогава, но гейовете все още нямат право да сключват брак в повече от половината от страните от ЕС. Към днешна дата еднополовите бракове са законни в 13 от 27-те членки – Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Ирландия, Люксембург, Малта, Холандия, Португалия, Испания и Швеция, както и в Исландия и Норвегия, които обаче са членки само на Европейското икономическо пространство.
ЕС предоставя голяма свобода на държавите да регулират сами брачните отношения. Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) дефинира правото на встъпване в еднополов брак така: “Мъжете и жените, достигнали брачна възраст, имат право да встъпват в брак и да създават семейство в съответствие с националните закони, регулиращи упражняването на това право” (член 12).
С други думи – всяка членка на ЕС си решава сама.
Първата европейска страна, която направи историческата промяна, всъщност беше Нидерландия две години преди Белгия. Там хомосексуалните контакти между възрастни са легални от 1911 г. От 1998 г. на еднополовите двойки е дадено правото на фактическо съжителство, а от 2001 г. Нидерландия става първата страна в света, която разрешава гей браковете.
Първата неевропейска страна, признала за законен съюза между хора от един пол, бе Канада през юли 2005 г. Още преди това да стане факт, съдебната система беше легализирала брака в някои от канадските територии и провинции. Така първата гей двойка в Канада сключи брак още през юни 2003 г. Майкъл Лешнер се омъжи за приятеля си Майкъл Стакър. На сватбата присъства и 90-годишната майка на единия от младоженците.
![еднополов](https://trendynews.bg/wp-content/uploads/2021/06/768x432-51.jpg)
Също през 2005 г. лесбийките и гейовете получиха право да се женят и в Испания. Южна Африка направи историческата промяна през 2006 г. Засега тя остава единствена на континента.
След 1993 г. в Норвегия се дава възможност на хомосексуалните да живеят в граждански съюз, но им се отказва правото на църковен брак или да бъдат осиновители. През 2004 г. законът за гей браковете е отхвърлен, но пет години по-късно Норвегия става шестата държава в света, в която “различните” могат да сключат брак. Обвързаните лица от един пол имат право и да осиновяват деца, а изкуственото осеменяване е достъпно и за двойките лесбийки. Също през 2009 г. и Швеция дава тези права на гейовете.
Португалия разрешава еднополовите бракове от 2010 г., но осиновяването на деца от хомосексуални съпрузи остава забранено.
Аржентина е първата латиноамериканска държава, в която на гейовете е разрешено да вдигат сватби.
В Исландия браковете между хора от един и същи пол са законни от 2010 г.
Тогавашната исландска премиерка влезе в историята, като се ожени за дългогодишната си приятелка и на 67 години стана първият държавен лидер в света, сключил гей брак.
Йохана Сигурдардотир се ожени за писателката Йонина Леосдотир на 27 юни 2010 г., когато влезе в сила нов закон, определящ брака като съюз между двама дееспособни възрастни независимо от техния пол.
През 2015 г. благодарение на Люксембург станахме свидетели и на първата в Европейския съюз гей сватба на действащ министър-председател. Премиерът на херцогството – 42-годишният тогава Ксавие Бетел, узакони отношенията си със своя партньор – 36-годишния белгийски архитект Готие Дестне, с когото имаха регистрирана гражданска връзка от 2010 г. Съответният закон бе приет през юни 2014 г. Това е първият случай на еднополов брак на хора от такъв ранг в ЕС.
Една от последните страни, които либерализират законите си за браковете с почти пълно единодушие в парламента, е Малта през 2017 г. Единственият депутат, обявил се срещу закона, се аргументира с християнската си вяра.