Учените описват случая като запазват анонимността на жената, за да не се превърне в атракция. На 40 годишната жена е достатъчно да се каже дата и час преди 20 години например и тя с пълни подробности описва какво се е случило, дори помни какво е било времето тогава и какви новини са излъчвани по телевизията. Нейното състояние е толкова необичайно, че за него било измислено име – хипертимистичен синдром.
Хипертимезията е рядко нарушение, характеризиращо се с изключителна способност за припомняне на минали събития в детайли. Хипертимезията води до помненето на изключително много лични изминали събития, често с много подробности и с малко усилия.
Това състояние се различава от силната памет над средното ниво. Няма специално изследване за откриването на хипертимезия, но процедурите за оценка на състоянието включват задълбочени тестове на паметта и въпроси, свързани с обществени събития, случили се в миналото. Хипертимезията също понякога се нарича хипертиместичен синдром или силно превъзходна автобиографична памет (HSAM).
В случаите на хипертимезия е налице почти перфектна памет. Засегнатите от това състояние могат да си спомнят всеки един ден от своя живот, включително множество факти, с почти пълна точност. Това обаче не означава, че те могат да научат нови концепции по-лесно. Въпреки че при хипертимезия способността за запомнянето на събития и факти е изключителна, това обикновено не води до по-високи резултати на тестове за интелигентност.
Каква информация се запомня при хипертимезия?
Средностатистическият човек може да си спомни важни събития и неща, които са специални за самия него. Мозъкът обаче притежава функцията да забравя множество събития, които биват сметнати за по-малко важни. Освен това подробностите при припомнянето на минали преживявания често не са напълно точни. Ето защо двама души, които споделят едно и също преживяване, е възможно да имат много различни спомени, когато преразказват историята.
При хипертимезия обаче се запомня всичко преживяно. Паметта задържа научената информация, както и спомена за мястото и времето, когато тази информация е била научена. Най-вече хипертимезията води до запомнянето на:
- Дати;
- Историческа информация;
- Факти;
- Статистика;
- Публични събития.
Точната причина за хипертимезия не е известна, но се смята, че за развитието на състоянието играе роля комбинация от генетични, неврологични и психологични фактори. При хипертимезия структурата на мозъка и нивото на активност е възможно да са различни от обичайните. Всяка област на мозъка изпълнява роля, както следва:
- Амигдалата е частта от мозъка, отговорна за обработката на паметта, тъй като е свързана с емоциите, като формиране на спомени, свързани с положителни и отрицателни емоционални преживявания;
- Хипокампусът е отговорен за ученето и формирането на паметта относно ежедневните събития, като дати и местоположения.
Изследване, включващо образна диагностика на мозъка, показва, че в случаите на хипертимезия е налице по-голяма дясна амигдала и подобрена връзка между амигдалата и хипокампуса. Също така се наблюдава повишена активност в мозъка в сравнение с нормалната мозъчна дейност при незасегнатите от нарушението. Това означава, че мозъкът може да изпраща и получава повече сигнали.
Как може да бъде диагностициран хипертиместичният синдром?
Няма индивидуален диагностичен тест за синдрома на хипертимезия. Въпреки това, той може да бъде идентифициран с комбинация от методи за скрининг като:
- Тестване на паметта;
- Тест за оценка на когнитивни функции;
- Интервюиране;
- Образно изследване на мозъка, като ядрено-магнитен резонанс (ЯМР).
В много млада възраст хипертиместичният синдром най-често остава скрит, като бива сметнато, че засегнатите деца просто притежават много добра памет.
Какви са предимствата и недостатъците при хипертимезия?
Налице са очевидни ползи от хипертимезия, например по-лесна подготовка за изпити или запомняне на рождени дни и годишнини. При състоянието обаче има и недостатъци.
Засегнатите помнят всичките събития в своя живот с големи подробности, дори неприятните моменти. Прекомерното фокусиране върху спомените, особено върху неприятните такива, е възможно да повлияе неблагоприятно на съня и да увеличи риска от поява на тревожност и депресия. Освен това, хипертимезията може да доведе до изпитване на трудности при разграничаването на важни от по-малко значими събития, което от своя страна е възможно да предизвика объркване и затруднено фокусиране върху настоящето.
Каква е честотата на хипертимезия?
Хипертимезията е изключително рядко срещано нарушение. Има много малко идентифицирани и научно потвърдени случаи на хипертимезия, като също не е ясно защо някои хора развиват нарушението. Наличието на толкова малко случаи прави идентифицирането на модели и определянето на причините за състоянието предизвикателство.
Въпреки че причините за появата на хипертимезия са неизвестни, има подозрения, че някои рискови фактори причиняват разстройството. Причините, за разлика от рисковите фактори, водят до възникването на нарушения. Рисковите фактори обаче могат да повишат податливостта и да доведат до отключване на нарушение, но обикновено не са първопричината за него.
Анатомичните особености при хипертимезия – разликите в мозъка, като по-голяма дясна амигдала и подобрена връзка между амигдалата и хипокампуса, може и да не са основната причина за развитието на нарушението. Възможно е гените да играят роля за появата на хипертимезия, но също няма достатъчно изследвания в подкрепа на тази теория. Необходими са повече изследвания, за да бъде определено кога и защо възниква състоянието в определени случаи.