Автор: Вазкен Хадяван
След петвековното робство на България под османска власт държавата търпи културен и икономически регрес. След Освобождението започват да се правят първите опити за формиране на музикална школа. Достигат се изветни постижения в това отношение като първата българска опера на Емануил Манолов –„Сиромахкиня”, първата българска симфония и първата соната, като техен автор е Никола Атанасов. Тези личности са представители на първото поколение композитори в сферата на българската музика. Творците от второто поколение са изправени пред задачата да изведат националната музика на равнището на европейската култура. Именно един от представителите на това поколение, наред с Петко Стайнов, Любомир Пипков, Веселин Стоянов, Марин Големинов и Парашкев Хаджиев, е Панчо Владигеров.
Този композитор е един от най- ярките представители на българската музикална култура. Макар и да е роден в Швейцария, Цюрих, той прекарва по- голмата част от живота си в България. Майка му е лекар, а баща му – юрист, доктор по право. Ранното му деството минава в Шумен, като от 7- годишен започва да свири на пиано. Със смъртта на баща му семейството се мести в София. Той получава образованието си в частното музикално училище при Хенрих Визнер, както и взима уроци по теория на музиката и композицията при Добри Христов. Тогава той прави и своите първи опити да композира. В периода межу 1912- 1922 изучава композиция в Държавното училище и Академията по изкуствата в Берлин. Първите си международни успехи постига още като студент. За творбите си „Първи концерт за пиано” и „ Три импресии” за оркестър получава двукратно „Менделсоновата премия” на академията.
В началото на кариерата си Владигеров работи като пианист и композитор в „Немски театър” и пише музика за спектаклите на популярния режисьор Макс Райнхард в Берлин. Композиторът изнася концерти не само в България, но и в страни като Германия и Франция. В концертите си той включва една балада за глас и пиано – „ Луд Гидия”, която е по текста на стихотворението на Пенчо Славейков.
Характерно за неговите произведения е, че отразяват новите идеи и събития на тогавашната културна епоха. Той бележи първия връх в творчеството си още през първия му период. През 1922 г. създава едно от най- емблематичните си произведения – рапсодия „Вардар”, която е първата му творба с национално звучене. Главната тема в рапсодията е хоровата песен на Добри Христов – „Едничък чуй се вик”. През 1932 г. се завръща в България и става професор в Българската държавна консерватория. Дори и през този период той продължава да твори. Създава операта „Цар Калоян”, която е първата българска опера, изпълнявана в чужбина. В нея той пресъздава историята на българския цар от Второто българско царство, като акцентира върху победата му над кръстоносците и пленяването на Балдуин I. Други популярни негови творби са Симфония №1, Концерт за пиано и оркестър №3, „Импровизация и токата“ , балета „Легенда за езерото“, „Концертна фантазия за виолончело и оркестър“, „Българска сюита“, „Еврейска поема“, „Люлинска импресия“, миниатюрите „Шумен“ и „Акварели“, пише също и много вокално- инструментални произведения.
След историческото събитие от 9 септември 1944 г. Панчо Владигеров става и автор на творби с политически характер. Това са Симфония № 2, наречена „Майска”, увертюрата „ Девети септември” и няколко хорови песни. Целта на тези произведения е да се помогне на видни музиканти да избегнат присъдата си и изпращането им в работническия лагер „Белене”.
Синнът на композитора Александър Владигеров продължава музикалната традиция, а след това и внуците му не изоставят занаята на своя предшественик. Днес в Шумен се намира музея на Панчо Владигеров, като домът му в София също е превърнат в такъв. През 2006 г. внуците му учредяват фондация „Духовно наследство на Панчо Владигеров”с цел разпорстранение на делото и личността на композитора. На днешния ден историята и творчеството на Владигеров влизат в задължителната литература за придобиване на професионална квалификация със завършване на националните училища по изкуствата в страната.
За автора:
Вазкен Хадавян е част от СК „Спаичъ“. Той е завършил Национално училище по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов„ гр. Русе. Сега е студент по ,,Право“ в СУ „Св. Климент Охридски. Проявява интерес към история, изкуство и политика.