„Не съм в добър момент. Отборът се нуждаеше от някой друг, а не от мен“, заяви през януари Саул Нигес в ефира на испанската национална телевизия. „Трябва да положа много труд, за да успея да покажа качествата си, когато отбора има нужда от мен. Атлетико върви добре, но аз не. Не съм готов да играя.“
Саул се извини на феновете на Атлетико, след шокиращото поражение в турнира за „Купата на Краля“ от нискоразредния тим на Корнея. Не беше изненада, че именно Саул излезе пред камерите за да поеме отговорност за слабото представяне на „Атлети“. Момчето, което напусна Реал (Мадрид) на 13-годишна възраст, за да се присъедини към любимия си Атлетико (Мадрид), видимо бе ядосан и засрамен от поражението от третодивизионния полупрофесионален испански тим.
Историята на Саул в Атлетико не се разви така, както всички очакваха. Изглеждаше, че мястото му в центъра на терена за „дюшекчиите“ е предопределено за дълъг период от време. Сега обаче, Саул изглеждаше по-далеч от Атлетико повече от всякога.
Загубата за „Купата на Краля“ се оказа само лош момент в иначе успешния за мадридския гранд сезон. Само няколко месеца по-късно, отборът на Диего Симеоне спечели титлата в Ла Лига. Саул взе пълноценно участие в празненствата по случай шестия клубен трофей в кариерата си, но така и не изигра ключова роля за успеха на тима.
Сякаш всички бяха приели, че това лято е може би най-добрия момент двете страни да се разделят. Саул искаше да напусне Атлетико, а Симеоне и шефовете на клуба бяха готови да го пуснат да си тръгне. Трансфер обаче така и не се случваше. Испанският халф, който до преди няколко години беше в трансферния списък на всички най-богати клубове в Европа, очевидно бе сложен в трансферната листа на червено-белите. Атлетико бе готов дори да го пусне някъде под наем, но никой не направи сериозен опит да привлече халфа, до момента, в който Челси прояви внезапен интерес в последния ден от трансферния прозорец.
Странна ситуация, която донякъде обяснява защо Саул не успя да дебютира успешно за Челси през изминалия уикенд.
Роден в Елче, син на професионален футболист и с двама по-големи братя, които също са играли професионален футбол, Саул се присъединява към академията на Атлетико от големия враг – Реал (Мадрид), когато е едва на 13-годишна възраст.
След като прекарва сезон 2013/14 г. под наем в Райо Валекано, Саул е привлечен в първия отбор на Атлетико, изглеждайки като завършен полузащитник, който може да покрива голям периметър по терена, да подава отлично, а освен това се справя добре и с отбелязването на голове. Първият му гол за Атлети идва при победата с 4:0 на „Висенте Калдерон“ в дербито срещу Севиля. Саул вкарва страхотен гол от воле.
Но не всичко вървеше гладко за халфа. През февруари 2015 г., той бе ритнат неволно в стомаха от защитника на Байер Леверкузен Кириакос Пападопулос, в мач от Шампионската лига и бе откаран в болница със сериозно нараняване в левия бъбрек. Саул се завърна в игра след 40 дневно лечение, но контузията му не премина лесно.
„В продължение на две години играех с катетър в себе си“, казва по-късно Саул. „След всяка тренировка и след всеки мач уринирах кръв. Беше много лошо период за мен. Много труден. Хората не го знаят и не го разбират. Рискувах здравето си, за да мога отново да облека фланелката на Атлетико и да преследвам мечтите си“.
Въпреки тази контузия, изявите на Саул на терена ставаха все по-добри. През сезон 2015/16 г., той бе твърд титуляр, а Атлетико стигна до финал в Шампионската лига. Изправяйки се отново срещу Леверкузен през февруари 2017 г., Нигес вкара прекрасен гол, а след това отиде и се срещна лично с лекаря, който го лекуваше от контузията му в бъбрека, аз да му благодари лично.
Въпреки това изявите и репутацията му растяха и растяха. През 2015-16 г. той беше автоматичен избор, когато Атлетико стигна до финала на Шампионската лига. Изправяйки се отново срещу Леверкузен през февруари 2017 г., той обикновено вкарва прекрасен гол, преди да се срещне с лекаря, който го е лекувал в болницата по време на предишното му посещение, за да му благодари лично.
През цялото време обаче, Саул и Симеоне имаха „особени“ отношения. Дори след страхотния си гол в стил Диего Марадона в полуфинала на Шампионската лига срещу Байерн (Мюнхен) през април 2016 г., Симеоне не пропусна да направи забележка към халфа:
2⃣ Saúl Ñíguez weaves his way through the Bayern defence in 2016 🤯@atletienglish | @saulniguez | #UCL pic.twitter.com/i0wUye8BGx
— UEFA Champions League (@ChampionsLeague) February 19, 2021
„Саул е в блестяща форма. Той заслужи този гол благодарение на работата, която върши. На постоянството, което показва, за мотивацията, която има. Но той също така има много неща, които може да подобри“, заяви Симеоне.
Въпреки проблемите с бъбреците и факта, че все още се налагаше да взима противовъзпалителни лекарства, Саул се съгласи, че не използва максимума от потенциала си.
„Завърших миналия сезон на високо ниво, но през тази година ми липсва постоянство“, казва халфа през януари 2017 г. „В някои мачове играя добре, но в други – не. Има много причини затова. Имах контузии, понякога играя с много болка и на инжекции. Това може да те накара да загубиш увереността си и да чувстваш, че трябва да започнеш всичко от нулата“.
Имаше и друг проблем. Въпреки, че бе играчът от състава на Атлетико с най-много изиграни минути през сезон 2017/18 г., Саул все още не беше първи избор за предпочитана от него позиция на централен полузащитник тип box-to-box. Почитател на Стивън Джерард, испанския полузащитник искаше постоянно да участва и в двете фази на играта. Но това не се вписваше напълно в по-предпазливите тактически планове на Симеоне. Затова треньора често използваше Саул като типичен дефанзивен халф, а при необходимост и попълваше дупки в защита.
„Винаги съм казвал, че когато играя в центъра на полузащитата се чувствам най-комфортно“, признава Саул. „Но крайното решение е на шефа“.
Всяко лято имаше спекулации, че Саул е на път да бъде продаден за много пари. Това е практика, често срещана при изгряващите звезди на Атлетико. Докато е още обещаващ тинейджър, през 2011 г., Атлетико продава част от правата му на инвеститори, свързани с португалския суперагент Жорже Мендеш, който стана и негов представител. През годините, Мендеш е сключвал много сделки с шефовете на „Атлети“, а неговите клиенти рядко са оставали в клуба за дълъг период от време.
Винаги, когато се обсъждаше бъдещето на Саул, най-често се споменаваше и Барселона. Според испанските медии, първия сериозен опит от страна на каталунците да привлекат Саул е бил при преминаването на Давид Вия от Барселона в Атлетико (Мадрид) през лятото на 2013 г.
Халфът бе сред най-добрите играчи на Европейското първенство за младежи до 21 години през лятото на 2017 г., а именно тогава Барселона обмисляше да плати освобождаващата клауза от 80 млн. евро. Няколко седмици по-късно обаче, Саул подписа нов контракт с Атлетико, като удължи договора си чак до 2026 г., с нова освобождаваща клауза на стойност 150 млн. евро. Но и това не сложи край на редовните спекулации относно неговото бъдеще.
Саул започна сезон 2018/19 с още един гол във важен мач, а Атлетико победи с 4:2 Реал (Мадрид) в мача за Суперкупата на Европа. Той продължи да играе редовно, но и Симеоне продължаваше да го мести от позиция в позиция, като дори започна да го пуска по-често като ляв бек. Дори след като дългогодишния капитан в средата на терена за „дюшекчиите“ Габи се отказа от футбола, Симеоне предпочете да налага там Родриго и Томас Партей, а не Саул.
Февруари 2019 г., донесе много шум около бъдещето му, а халфа прекъсна връзката си с Жорже Мендеш и назначи Джонатан Барнет за свой агент. През лятото на същата година се появи информация, че Барселона е първа опция за Саул, особено след трансфера на Антоан Гризман на „Ноу Камп“.
Честата смяна на позиции в Атлетико, не помогна на Саул да направи крачка напред и в националния отбор на Испания. Въпреки, че неизменно е викат от различните селекционери на „Ла Фурия“ откакто дебютира през септември 2016 г., той не записа нито минута за Испания в катастрофалното за тима Световно първенство през 2018 г. в Русия. След Мондиала, начело на Испания застана Луис Енрике, който веднага направи Саул титуляр в състава на „Ла Роха“ и Саул му се отблагодари по великолепен начин, вкарвайки в първите си два мача – срещу Англия и Хърватия в „Лигата на нациите“. С намаляването на броя изиграни минути в Атлетико обаче, той загуби и мястото си в националния отбор, като Луис Енрике не го е викал в състава от ноември 2019 г.
Последният му голям мач за Атлетико беше при победата над Ливърпул в първия мач от 1/16-на финалния кръг в Шампионската лига през февруари 2020-та. Именно Саул отбеляза гола за победата с 1:0 на „Уанда Метрополитано“. Оттогава отборът продължава да се развива възходящо, докато съдбата на Саул е точно обратната.
Когато светът бе блокиран заради пандемията от коронавирус в началото на 2020-та, Саул се отдаде на нови предизвикателства. През март той стартира проект за подпомагане на собственици на малък бизнес, засегнати от пандемията. През юни той и брат му, който е бивш младежки национал на Испания, създадоха академия за подпомагането и формирането на млади играчи в района на родния им Елче.
По време на локдауна, Саул започна да разказва за това как е станал вегетарианец, като постепенно е изключил месото и дори яйцата от диетата си, твърдейки, че именно това е помогнало да не се налага повече да приема лекарства, за да се справи с бъбречния си проблем.
Вегетарианството не е непознато в спорта на най-високо ниво, а здравословното хранене, включващо прием на много зеленчуци се практикува от много спортисти. Веганството обаче е нещо съвсем различно и често поражда въпроси дали футболистите, които са вегани получават достатъчно протеини и хранителни вещества, за да могат да постиган най-високи резултати. Проучване през март 2020 г., показва, че защитника на Арсенал Ектор Бейерин е претърпял значителен спад във физическата си, а и в игралната си форма, след като е станал веган през 2016 г. Защитникът на Барселона Самуел Юмтити, също е веган, като почти не е играл футбол през последните няколко сезона и постоянно е измъчван от проблеми с контузии.
Някои фенове на Атлетико, също имаха въпроси относно избора на диета от Саул. Халфът публика снимка в една то социалните мрежи през август 2020 г. на която той изглежда по-слаб физически от преди.
„Веганството е по-скоро начин на живот, отколкото избор на диета, също така използвам определен вид дрехи и козметика, за да съм сигурен, че животните не са малтретирани по никакъв начин“, обясни Саул. „Все още не съм напълно веган, а само вегетарианец. Истината е, че ми беше изключително трудно да го направя, защото това е много труден и дълъг процес, който през цялото време е наблюдаван от моя диетолог. Съотборниците ми са изненадани, това е нещо ново за тях, но много играчи решиха да ме последват“.
Когато футболът най-после се завърна през юни 2020 г., Саул играеше редовно и добре, а Атлетико (Мадрид) завърши сезона в Ла Лига по впечатляващ начин. В Шампионската лига обаче „Атлети“ бяха изненадани от РБ Лайпциг и отпаднаха още на 1/4-финалите в Шампионската лига.
Сезон 2020/21 г. не започна според очакванията. След като започна като титуляр в първите три мача в Ла Лига, два от които обаче завършиха 0:0, Саул отпадна от състава на Атлетико. Имаше спекулации, че е получил мускулна контузия, но кубът не потвърди официално това. През октомври 2020 г. той стана баща за първи път. Халфът се завърна като титуляр в началото на ноември, но бе заменен още на полувремето срещу Локомотив (Москва) в мач от Шампионската лига. Оттогава Саул вече не беше първи избор за титуляр на Диего Симеоне.
Тома Льомар, Яник Караско и Маркос Йоренте се вписаха много по-добре в новата схема 3-5-2, с която Атлетико заигра. „Дюшекчиите“ записаха 12 победи в 13 мача, а Саул бе използван предимно като резерва. Това беше нещо ново за играча, свикнал да бъде твърд титуляр. „Той не преживява най-добрия си период, но той все още е много важен играч за нас“, каза Симеоне, след като остави Саул резерва за градското дерби срещу Реал (Мадрид) през декември.
С началото на 2021 г., Саул започна титуляр и остана 90 минути на терена, при срамното отпадане от Корнея за „Купата на Краля“. Само няколко дни по-късно обаче, той влезе като резерва и вкара решаващ гол при победата срещу Севиля с 2:0 в мач от Ла Лига.
„Това, което има значение е моята ежедневна работа. Аз падам, но продължавам да се боря с всички силни“, каза Саул след двубоя срещу Севиля. „Нищо не е случайно, просто моята работа се отплаща“.
„Във всяка работа е така. Човек трябва да бъде силен преди всичко сам за себе си, за да може да си помогне“, коментира Диего Симеоне. „Той работи, тренира и се подобрява. Саул започна да играе редовно още на 18-19 годишна възраст и е преживял много хубави моменти. Понякога обаче във футбола има и трудни такива. Не става на въпрос за помощ от треньора. Преди всичко той трябва да помогне сам на себе си и той го прави. Днес Саул вкара хубав гол и всичко това, създава силна вътрешна конкуренция и прави отбора по-силен“.
Контузиите и проблемите с COVID-19, означаваха, че Симеоне трябва да използва целия си отбор, за да продължи да се бори за титлата в Ла Лига. Саул вкара отново, този път срещу Кадис, когато бе използван като ляво крило. Тома Льомар скъса сухожилие, което принуди Симеоне да върне Саул в халфовата линия. Той изигра няколко мача там, но все още не бе спечелил напълно доверието на треньора. Така се стигна до последния кръг, когато Атлетико се нуждаеше от задължителна победа срещу Валядолид, за да спечели титлата. Голове на Анхел Корея и Луис Суарес, донесоха обрат до 2:1 за „Атлети“ и 11-та шампионска титла за клуба.
„Тази година беше много странна. Постоянно имах както възходи, така и падения. И в личен, и в професионален план“, каза Саул. „Взех позитиви дори от лошите моменти, което ме направи по-добър човек и ще ме направи по-добър играч в бъдеще. Наистина ценя всички тези моменти, като се насладих на всеки един мач“.
Саул се включи бурно в празненствата на титлата, преди полицията да се намеси, заради ограниченията наложени поради пандемията от коронавирус. Празненствата сред феновете обаче, за пореден път показаха отношенията между Саул и привържениците на Атлетико.
Вече обаче сякаш бе ясно, че халфа ще напусне клуба през идващия трансферен прозорец. Дали поради неудовлетворение, че не е вече твърд титуляр в състава, дали заради личните си отношения със Симеоне или проблем с ръководството? А може би, просто се нуждаеше от ново предизвикателството. Самият клуб също изглеждаше доволен от евентуалното напускане на Саул. Атлетико се надяваха да получат солидна сума за играча, а освен това вече имаха нов халф, който таман бе привлечен след силно представяне на Копа Америка – аржентинския халф от Удинезе Родриго Де Пол.
Сега на дневен ред стоеше въпроса не дали, а къде ще отиде Саул. Манчестър (Юнайтед) бе отправил запитване през април 2020г., но Атлетико категорично не искаше да отстъпи от парите заложени в освобождаваща му клауза – 150 млн. евро. Всички знаеха обаче, че никой няма да плати тези пари за халфа сега. Байерн (Мюнхен), Ливърпул и Ювентус също се въртяха като спекулации в началото на лятото, но и трите клуба бързо дадоха да се разбере, че нямат реален интерес към халфа на „Атлети“.
Саул бе един от първите, които започнаха предсезонна подготовка с Атлетико. Докато неговите приятели Коке и Алваро Мората все още си почиваха, след изиграното европейско първенство с Испания, която достигна до полуфиналите на Евро 2020, но без Саул в състава.
Нигес изпусна дузпа при загубата на Атлетико от Кадис в приятелски мач, а в медиите усилено се говореше, че той ще бъде използван като разменна монета за Антоан Гризман с Барселона. Атлетико изглеждаше готов да осъществи подобна сделка, която обаче така и не се състоя.
В навечерието на сезона, Симеоне изброи играчите, които ще бъдат конкуренция на новодошлия Де Пол в центъра на терена – „Кондогбия, Ектор Ерера, Льомар, Йоренте, Коке“…единственият, който не бе споменат от треньора бе Саул.
На следващия ден обаче, Саул започна титуляр на старта на Ла Лига срещу Селта и изигра цял мач, като ляво крило. „Крилото“ бе свръх мотивиран, като завърши мача с най-много единоборства, най-много пресечени подавания и най-много точни пасове от целия отбор на Атлетико. Накрая, Саул направи и асистенция за победния гол на Корея, след отличен пробив и пас. Изглеждаше, че не се влияе по никакъв начин от непрестанните спекулации за неговото бъдеще.
Във втория кръг, Саул изживя емоционален момент преди първото домакинство за сезона. Той излезе преди мача, заедно с неговата приятелка и малката им дъщеря Африка на терена на „Уанда“, а мача бе още по-специален, тъй като беше срещу отбора от родния му град Елче. Дълго време Саул ръкомахаше и обираше овациите от феновете по-трибуните и сякаш се сбогуваше с всички на стадиона.
Последва отново силен мач и пълни 90 минути, а публиката непрестанно го аплодираше. Новото попълнение Де Пол обаче блесна, като даде асистенция към Анхел Корея, който отново реализира и отново донесе победата на „рохибланкос“.
В третия кръг срещу Виляреал, Саул се „завърна“ на пейката. Тома Льомар изигра страхотен мач, а Саул все пак получи няколко минути игра, влизайки като резерва.
„Саул ме познава добре“, започна след мача Диего Симеоне. „Говорихме с него и аз му казах всичко, което мисля. Няма какво повече да добавя. Ние го взехме от младежката академия и оттогава насам го използваме непрестанно. Ще видим какво ще се получи. Има време до вторник (когато затваряше трансферния прозорец). Знаете, че във футбола всичко е възможно“, добави Симеоне.
В предпоследния ден от трансферния прозорец, имаше големия вълнения за евентуална размяна в последния момент за Гризман. В край на сметка французина се завърна под наем в Атлетико, а Саул се озова в Челси също под наем.
Със сигурност той преживя едно трудно лято и едва ли някой би искал да е на негово място. Диего Симеоне ръководи клуба си с твърда ръка и със сигурност не получаваш много потупвания по рамото за добре свършената работа. „Ел Чоло“ не обича да слуша публични оплаквания от играчите си. Сред привържениците на тима имаше много съчувствие спрямо Саул, но вътре в отбора единствено мнението на треньора имаше значение.
Халфът ще навърши 27 години през ноември, като вече е изиграл повече от 350 мача на най-високо ниво за Атлетико, Райо Валекано и националния отбор на Испания. Все още има много време да покаже безспорните си качества, които притежава. Същите качества, които го направиха един от най-добрите халфове в света.