Викингите са празнували фестивал, подобен на Коледа, много преди да станат християни. Когато зимата наближи и стане студено и тъмно, викингите знаели, че е време да бъдат с приятели, семейството и да се наслаждават на вкусна храна и напитки. Набезите и грабежите отпадали от графика.
Коледа е в чест на Божия син, а при викингите празникът Юле е празник на техните богове и най-вече на бог Один.
Фестивалът Юле се чествал около 21 декември. Този ден според зимното слънцестоене е най-краткият ден в годината. В този период от годината Слънцето може да се види само за няколко часа или в някои части на север, не се вижда изобщо.
Според писания викингите празнували Юле в продължение на три дни. Канят съседи и приятели и всеки носи по нещо за ядене и пиене.
Хората се събират на дълга маса, на която може да намерите месо, хляб, бира, риба, плодове и зеленчуци. На този празник се гостува без покана, а викингите винаги се радвали, когато се появява непознат, защото той може да разказва интересни истории от чужди страни. В края на краищата подобни истории са били важни за викингите, които са имали нужда да бъдат в течение със случващото се по света. Разказването на истории, песните и игрите са популярно забавление.
Викингите са имали свое дърво, което вдъхновява по-късно коледното дърво.
Дървото Юл е езически символ на дървото на живота, а в случая на викингите е отражение на Игдрасил – скандинавското дърво на живота. През зимата, когато дните са тъмни, студените зелени растения и дървета служат като напомняне, че слънцето ще се върне и в крайна сметка може да прегърнем по-топлите дни. Зеленото дърво често е бивало украсено с малки статуи на техните скандинавски богове, храна и дрехи.
В много съвременни шведски домакинства може да се види козел, стоящ близо до елхата. Козата е скандинавска коледна традиция идваща от скандинавската легенди за поклонение на Бога Тор. В някои скандинавски митове се казва, че Бог Тор се вози на летяща колесница, теглена от две кози. Смятало се, че козите, които теглили колесницата на Тор, осигурявали храна за бога и неговите приятели. Храната, която днес скандинавците слагат на трапезата си по Коледа не се различава по нищо от тази, на която са слагали викингите на фестивала Юле.