Снимка: lostbulgaria.com
„Една от най-противоречивите личности в новата история на България.“- така проф. Пламен Павлов описва Александър Стамболийски.
Стамболийски е роден на 1 март 1879 год. в село Славовица. Учи последователно в Земеделското училище в Садово и Лозарското училище в Плевен. Още в юношеските си години, Стамболийски проявява огромен интерес към политиката. Лозарското училище в Плевен и по-специално срещата на Александър с преподавателя Янко Забунов са факторите, които оформят политическите виждания на бъдещия министър- председател. Той е силно увлечен от „земеделската идея“, но решава да продължи своето образование в Германия. По-късно, туберкулоза заставя завръщането му в България.
99 години от Деветоюнския преврат
Правителството му се опитва да изведе България от международната изолация след Първата световна война, като за тази цел участва активно в Обществото на народите и създава приятелски отношения с Кралството на сърби, хървати и словенци. Следствие на тези решения, Стамболийски си печели враг в лицето на ВМРО.
Заговорът срещу Стамболийски
На 4 февруари 1923 година в Народния театър се чества 65 години от първата българска театрална постановка. На събитието са поканени видни български общественици, интелектуалци, министри от кабинета на Александър Стамболийски, както и самият той. Точно при кулминационния момент на представянето на „Михалаки чорбаджи“, Асен Даскалов, деец на ВМРO, става от стол номер 17, демонстративно измъквайки от сакото си бомба „Одринка“ и я хвърля по министерската ложа. Чува се женски писък, който гласи „Бомба!“. Секунди по-късно Народният театър е разтърсен от мощен взрив. Няма жертви и ранени, а по официални данни, министрите са успели да се евакуират, благодарение на женския вик. Атентаторът е успял да се измъкне въпреки засиленото полицейско присъствие.
Развръзката на събитията
Няколко дни след атентата става ясно,че отговорни за него са ВМРО. Съществуват спекулации, че министър-председателят е знаел за терористичния акт, но в това едва ли има доза истина.
Няколко месеца по-късно, Военният съюз осъществява преврат и на 9 юни 1923 г. залавят Стамболийски заедно с брат му – Васил и ги подлагат на нечовешки мъчения в родната им къща. Рязан с нож и прободен близо на сто места, министър-председателят среща своя трагичен край на 14 юни 1923 година.
Иларион Макариополски – водачът на черковно-националната борба
Българската история и до ден днешен помни селската диктатура на Стамболийски. Въпреки неуспешното си управление, той все още намира място в учебниците по история и цивилизация. Водената от него политика донесе уроци за бъдещите управници и показа, че за да се достигне до подем на българската държава е нужно национално обединение. Обединението, което Стамболийски пренебрегна и вместо него нася сред българското общество различни виждания, които разединиха до още по-голяма степен българския народ.
Източници:
1. Колев, Ивомир, Александър Стамболийски — един от най-противоречивите български политици, последно отворена на 31.01.2021 г.;
2. Убийството на Александър Стамболийски, последно отворена на 31.01. 2021 г.;
3. 95 ГОДИНИ ОТ ДЕВЕТОЮНСКИЯ ПРЕВРАТ, последно отворена на 31.01. 2021 г.;
4. Николаев, Николай, Трагичната съдба на един цар.
За автора:
Мария Гуджева е председател на СК „Спаичъ“ (Пловдив). Тя е завършила СУ „Пейо Кр. Яворов“ в град Пловдив. Доброволец към НАРД (Национален алианс за работа с доброволци), като през 2015 година печели грамота “Рицар на добрата воля”. Участник към редица организации и събития. Към момента е студент по право, 2 курс в ПУ „Паисий Хилендарски“. Проявява интерес към криминалистика, криминална психология, история и т.н.