Да присъстваш на погребение не е в ничий списък на забавните неща; но вие обичахте скъпата стара леля Минка и се радвате да отдадете почитта си. Точно когато стаята утихва и започва молитвата, вие усещате познато гъделичкане в носа и започвате да се борите с кихавицата.
Опитвате се да го игнорирате, като дишате бавно през носа, но нищо не работи. Накрая притискате пръсти към горната си устна и за щастие желанието за кихане отшумява. Това е много хубаво нещо. Вашите шумни кихавици са легендарни и определено не желаете да бъдете центъра на вниманието на всички.
Има много анекдотични доказателства, че притискането на пръстите към горната устна може да задуши кихането. Стимулирането на тази област може да доведе до късо съединение на сигналите, които мозъкът изпраща през лицевите нерви. Когато активирате нервите над горната си устна, това също засяга нервите във вашите носни канали. Тези назални рецептори предават тази информация обратно към нервния център в мозъка, пресичайки сигнала, който той изпраща, за да ви накара да кихате.
Оказва се, че притискането на пръстите към горната устна е един от най-добрите начини да спрете кихането, преди да започне. Други методи, като например затваряне на ноздрите, могат да причинят мощна експлозия на въздух през Евстахиевата тръба, което потенциално може да увреди тъпанчетата ви. Това може да доведе до дефицит на слуха и дългосрочно замайване. Всъщност блокираното кихане може да вкара слуз в Евстахиевата тръба и ако тази слуз е заразена, тя може да внесе микроби в средното ухо и да предизвика бушуваща инфекция на ухото.
Вие нямате почти никакъв контрол върху кихането. Това е до голяма степен рефлексивен процес, който се случва, когато нещо като прах или прашец дразни носните кухини. Както при всеки рефлекс, кихането следва рефлекторна дъга, която следва път от рецептор до ефектор.
Кихането възниква, когато рецепторите (или нервните окончания) в ноздрите влязат в контакт с дразнител. В резултат на това нервите носят импулси към лимбичната система (или кихащия център) в мозъчния ствол. След това центърът за кихане изпраща импулси по пътищата на лицевия нерв, както и нервите в белите дробове и диафрагмата, които карат носните ви канали да отделят течност и очите ви могат да започнат да сълзят.
Изведнъж диафрагмата се свива и си поемате неволно дълбоко въздух. Веднага след това мускулите в гърдите и гърлото се свиват и изтласкват въздух от носа и устата в кихане, което може да регистрира до 100 мили в час . Фактът, че можете успешно да спрете това кихане, като използвате само няколко пръста, притиснати към горната ви устна, е доста впечатляващ.
