Всички иновации в модата и в дизайна не могат да засенчат славата на малката черна рокля на Chanel. Коко Шанел я въвежда в модата в най-правилния момент – между двете световни войни, когато ярките цветове и тежките кройки са били доминиращи. Черната рокля с ръкави, която първоначално е създадена от вълна за през деня и в креп, сатен или кадифе за вечерта, разтърсва света на модата. По-късно се появяват и други разновидности на малката черна рокля.
За пръв и последен път виждат младата Коко Шанел да плаче през 1919 г. малко преди Коледа – в нощта, когато Мадмуазел разбира, че любовта на живота ѝ Бой Капел е катастрофирал на път да я види. Коко дължи на Капел свободата си да твори и да не живее по нормите на тогавашното общество. Според градската легенда, същата трагична вечер тя кара всичките завеси, покривки и дори чаршафи в дома да се сменят в черно. Дълго време Коко страда по Бой и споделя пред неин близък приятел, че светът трябва да скърби заедно с нея. Ето така се ражда и малката черна рокля, която става запазена марка за революционния стил на дизайнера.
През 1920 г. жените започват да се отричат от едуардския идеал за почтена женственост и новопридобитата концепция за индивидуалност довежда до новия феномен на „жената, която пие“, която се осмелява да се наслади на коктейли в смесена компания. Малката черна рокля се основава на простотата в стила и потенциала за дълготраен успех. Тя се превръща в символ на елегантност. Основното за малката черна рокля на Coco Chanel е, че тя задължително трябва да скрива коленете; по роклята не трябва да има украшения като набори, бродерии, волани; акцентира се върху талията на жената; комбинира се задължително с тънки черни чорапи. Само чрез малка черна рокля, придружена от чифт перли или високи обувки, средната класа дами и тези от висшето общество можели да се почувстват равни.
Преди LBD (little black dress), черни рокли са се носили само и единствено по време на траур. Смятало се е за лош вкус да се носят по друго време. Точно поради тази причина Викторианската епоха се нарича „тъмна“ и „черна“, защото поради многото смъртни случаи, вдовиците са задължени да носят черно поне две години.
Всичко това се променя благодарение на Коко Шанел. През 1926 г. Vogue публикуват снимка на малката черна рокля на Chanel и я наричат „Фордът на Chanel“, точно като моделът Т, тя е достъпна за жените от всички социални класи. Vogue тогава казва, че роклята е „нещо като униформа за всички жени с вкус“. Малката черна рокля остава популярна и по време на Голямата депресия, заради своята семпла елегантност – не е нужно да се харчат много пари, за да изглеждат добре и елегантно. Тя е предпочитана в Холивуд за филмите, защото черната рокля не влиза в конфликт с другите цветове на екрана, както, примерно, една по-светла рокля.
По време на следвоенната консервативна ера на 1950-те и началото на 60-те години, малката черна рокля е доста голям хит в обществото. Въпреки че все още се носи, тя се разглежда като по-дръзка, от светло-синия вариант, който се възприема като цвета на скромността и добрите маниери. През 1960 роклята се съживява и се носи в мини вариант от младото поколение, докато старата генерация посяга към класическите обвивки, като този, носен от Одри Хепбърн в „Закуска в Тифани“. От както Шанелената малка черна рокля е публикувана във Vogue, нейната кройка и дължина се мени постоянно – от средно дълги до мини рокли през 60-те, големи рамена и с пеплум през 80-те, до гръндж варианти на 90-те. Малката черна рокля е вечна и податлива на всякакви стилови и времеви промени.
ДНЕС въпросът как трябва да изглежда модерната малка черна рокля е излишен. Защото малката черна рокля не може да не е модерна. Може само да бъде стилна, красива и ефектна. Оставяме на вас да изберете колко черни рокли са ви нужни – една или няколко.
Източник: lazara.bg