Джон льо Каре – шпионинът, превърнал се в писател, чиито елегантни и интригуващи истории дефинираха шпионския трилър от времето на Студената война и прославиха жанра, дотогава пренебрегвана от критиците, почина на 89 години, съобщи Асошиейтед прес.
Льо Каре е издъхнал в събота в Корнуол, Югозападна Англия, съобщиха от литературна агенция „Къртис Браун“ и уточниха, че кончината му не е свързана с коронавируса. От семейството му заявяват, че писателят е починал от пневмония.
В романите си, сред които „Шпионинът, който дойде от студа“, „Дама, поп, асо, шпионин“, „Достопочтеният ученик“, Льо Каре съчетава сбитата, но лирична проза със сложността, очаквана от художествената измислица. Книгите му изследват предателството, моралния компромис и психологическите жертви на тайнствения живот. С тихия шпионин Джордж Смайли той създава един от най-ярките литературни образи на ХХ век – почтен човек в сърцето на мрежа от лъжи.
„Джон льо Каре почина на 89 години. Тази ужасна година ни отне литературен гигант и човеколюбив дух“, написа в Туитър писателят Стивън Кинг. „Съжалявам да го чуя. Романите му за Смайли са ключови за разбирането на периода от средата на ХХ век“, написа Маргарет Атууд.
За Льо Каре светът на шпионажа бе „метафора за човешко състояние“.
„Не съм част от литературната бюрокрация, която категоризира всичко – романтика, трилър, сериозна литература“, казва писателят пред АП през 2008 г. „Просто пиша за това, което искам, и за героите. Не определям книгите си като трилър или като развлекателни. Намирам това за глупаво. По-лесно е за търговците на книги и за критиците, но аз не приемам тази категоризация. Какво е например „Повест за два града“, трилър?“
Авторът, чието истинско име е Дейвид Джон Мур Корнуел, е роден в Пул, в югозападната част на Англия на 19 октомври 1931 г. Учи в частно училище, една година изучава германска литература в университета в Берн, отбива задължителна военна служба в Австрия, където разпитва емигранти, избягали от Източния блок и завършва специалност съвременни езици в университета в Оксфорд.
Баща му Рони Корнуел, който си има вземане-даване с гангстери, излежава присъда за застрахователна измама. Майка му напуска семейството, когато Дейвид е на 5 години и двамата се срещат отново, когато той е на 21.
Детството му е белязано от несигурност и крайности – от лимузини и шампанско до принудително изгонване от семейното жилище. Усещането за несигурност и ясното осъзнаване на пропастта между действителността и това, което се вижда на повърхността, ще му послужи добре в бъдещата професия.
„Всъщност това бе доста ранен опит в оцеляването, целият свят бе вражеска територия“, казва Льо Каре през 1996 г.
След като прекъсва следването в университета заради банкрута на баща си, Дейвид преподава в престижния колеж „Итън“, преди да се присъедини към външнополитическата служба.
Официално дипломат, той всъщност е оперативен служител на вътрешното разузнаване МИ-5, където започва работа още като студент в Оксфорд, а след това работи за външното разузнаване МИ-6 в Германия, на фронтовата линия на Студената война, под прикритието на позицията втори секретар в британското посолство.
Първите му три романа са написани, докато все още е шпионин, и работодателите му изискват от него да публикува под псевдоним. Той си остава „Джон льо Каре“ през цялата си кариера като писател. Казва, че е избрал името (каре означава квадрат на френски език), защото му харесва леко мистериозното европейско звучене на думата.
„Събуждане на мъртвеца“ се появява през 1961 г., следвана от „Убийство от класа“ през 1962 г. и „Шпионинът, който дойде от студа“ през 1963 г., като историята на агент, принуден да извърши една последна, рискова операция в разделения от стената Берлин. Тя представя една от трайните теми в творчеството на писателя – за размиването на моралните граници в шпионажа и трудностите да се разграничат добрите от лошите.
Льо Каре споделя, че книгата е писана в един от най-мрачните моменти на Студената война, непосредствено след издигането на Берлинската стена, когато той и колегите му се опасяват, че ядрена война е неизбежна. Романът веднага е определен като класика в жанра и това позволява на Льо Каре да напусне разузнаването и да се посвети изцяло на писането.
Неговата интерпретация на живота в мръсния и морално опетнен свят на разузнаването е антитеза на света на Джеймс Бонд, създаден от Йън Флеминг и печели на Льо Каре уважението на критиката, което Флеминг не постига.
Смайли, който се появява още в първите романи на Льо Каре, е вдъхновен от Джон Бингам, агент от МИ-5, който също пише шпионски романи и насърчава творческите опити на Льо Каре, и от личността на църковния историк Вивиан Грийн, капелан в училището на Льо Каре и по-късно на колежа му в Оксфорд, който „на практика бе мой изповедник и кръстник“ , казва писателят.
Творческата му кариера продължава и след края на Студената война. Писателят споделя, че е изпитал облекчение след падането на Берлинската стена. „За мен това бе наистина чудесно. Омръзна ми да пиша за Студената война“, споделя той през 1990 г.
Десетилетия наред творбите му са адаптирани за киното и телевизията. Той заявява, че не иска романите му да бъдат номинирани за литературни награди и отказва почетна титла от кралица Елизабет Втора, макар да приема от Германия Медал на Гьоте през 2011 г.
През 1954 г. Льо Каре се жени за Алисън Шарп, с която има трима синове. Развеждат се през 1971 г. и през 1972 г. писателят се жени за Джейн Юстъс, с която имат един син – писателя Ник Харкауей.
Макар да притежава дом в Лондон, Льо Каре прекарва голяма част от времето в Югозападна Англия, в къща на скала над морето. Казва за себе си, че е хуманист, но не и оптимист.