Автор: Едвард Бедросян
Снимка: БНР
На 12 януари отбелязахме професионалния празник на българските военни разузнавачи. Датата е обявена за Ден на българското военно разузнаване със заповед на военния министър на 11 февруари 1997 г. Най-напред Княз Фердинанд създава Разузнавателна секция към Оперативното отделение на Щаба на армията с Указ № 190 от 31.12.1907 г., който влиза в сила именно на 12 януари 1908 г.
Вчера в района на военно формирование 24620 – Свобода, се проведе тържествено честване на Деня на военното разузнаване и празник на батальона. Честването започна със слово на командира подполковник Минчо Минев, който приветства личния състав на формированието, като изказа своето уважение и признателност за труда, високата дисциплина, отговорното отношение при изпълнение на възложените задачи и за постигнатите отлични резултати. Бяха прочетени получените поздравителни адреси от командира на СВ генерал-майор Михаил Попов и началника на щаба бригаден генерал Николай Караиванов и бяха наградени за постигнатите високи резултати при изпълнение на служебните си задължения военнослужещи и цивилни служители.
До налагането на тоталитарния режим след 1944 г., службите за сигурност в България, както в повечето европейски страни, са с относително ограничен размер и мащаб на дейността. Първата подобна институция за военно разузнаване в страната е създаденото през 1891 г. към Канцеларията на Министерството на войната − специално звено за обработване на разузнавателната информация, получавана от българските дипломатически мисии в чужбина. В началото „Учебното бюро“, както се е наричало първоначално звеното, само обработва информацията от дипломатическите мисии и едва десетилетие по-късно започва да изпраща там специализирани сътрудници.
През 1907 г., съгласно Закона за столичната полиция, е създаден отдел „Обществена безопасност“ , а през 1919 г. се преструктурира като самостоятелно отделение. Освен контраразузнавателните функции, Обществената безопасност има за задача да контролира дейността на крайната левица, която след Деветоюнския преврат от 1923 г. все по-често прибягва до въоръжено насилие.
През 1915 г. е поставено началото на военното контраразузнаване със създаването на „Служба по безопасността на народната отбрана“ към Щаба на армията. След Първата световна война тези две служби са обединени, като на контраразузнаването е възложена и борбата с комунистическата пропаганда в армията.
През 1925 г. „Обществена безопасност“ е преобразувана в отдел „Държавна сигурност“ към Дирекцията на полицията, който първоначално има две отделения – за вътрешна и външна сигурност. Броят на отделенията е увеличен на четири със Закона за държавната полиция от 1937 г., а в началото на 1944 г. те вече са пет. Въпреки това численият състав на службата е незначителен в сравнение с този през следващите десетилетия. През 1944 г. броят на служителите и агентурата на Държавна сигурност е около 1600 души, а в централното управление работят едва 76 души, включително административният персонал.
