Снимка: Цар Фердинанд и Княз Борис на излизане от банята в Банки, вероятно 1917-18 г., lostbulgaria.com
Това е речта на Цар Борис III по повод завръщането на една част от заложниците от Първа пехотна софийска дивизия от Южния фронт в родината си, след като са освободени. По силата на Солунското примирие от 29 септември 1918 година нейните войници и офицери, както и всички останали български военнослужещи, които в момента на подписването се намират на запад от Скопския меридиан, са обявени за военнопленници. Намират пътя към родината си почти два месеца по-късно на 17 ноември. Тогава Н.В. Цар Борис III ги посреща на гара Сараньово и им казва следните слова:
Достойни българи! От страна на България, от страна на всички български сърца, дойдох аз да ви кажа „добре дошли“ и да Ви уверя, че днес няма честен българин, който да не иска да стисне юнашката Ви десница и да приветства от сърце тия, които с велико себеотрицание носиха тежкия кръст за свободата на своя брат, изпиха до дъното горчивата чаша, за да спасят България.
Юнаци! Вие докрай изпълнихте дълга си. С високо вдигнати чела идете сега сред вашите близки: те Ви чакат с нетърпение на сърца. Бог вижда, че Вие честно служихте на светото дело за родната свободата.
За вас, за щастието на България, ура!
Източник на речта: Книгата „Царят говори“ на издателство „Еделвайс“.