Новият американски президент Джо Байдън се надява да даде старт на един нов период в историята на САЩ. Той има дълга политическа кариера зад гърба си и съкрушителни загуби в личния си живот. В следващите редове ще научите повече за това кой е той, защо се е кандидатирал за президент и каква е неговата история.
Джоузеф Робинет Байдън-младши е роден на 20 ноември 1942 г. в Скрънтън, Пенсилвания, но като дете се премества в Клеймонт в Делавер. Той е израснал в малка къща в Северен Вашингтон, където е живял със своите родителите и тримата си братя. През 1965 г. завършва Университета в Нюарк и получава бакалавърска степен по история и политология. През 1968 г. завършва юридическия факултет на Сиракузкия университет в щата Ню Йорк.
Фигурата на Байдън всъщност не е новост в света на политиката. Той се завръща след четиригодишен престой – от завършването на втория мандат на Барак Обама, когато Джо Байдън е вицепрезидент на САЩ, до сега. Всъщност Байдън е можел да избере да се кандидатира на позицията на Обама на предишните избори, но предпочел да остане на заден план и едва през април 2019 г. той заявявил, че ще се кандидатира за американски президент на изборите през 2020 г.
Опитът му в политиката обаче започва много по-рано, през 70-те години. Малко след като става адвокат през 1972 г., той е шестият най-млад сенатор в историята на САЩ. Постиженията му не свършват дотук, тъй като е преизбиран пет пъти през 1978, 1984, 1990, 1996 и 2002 г. и става четвъртият най-дългогодишен сенатор: три десетилетия на поста. Той решава да напусне Сената след победата на Барак Обама на изборите през 2008 г.. и назначаването му за вицепрезидент.
Въпреки всичко, Байдън искал президентския пост от десетилетия. През 1987 г. той се кандидатирал за демократичен кандидат, но без успех. 20 години по-късно опитал отново да се съревновава с Обама. Ход, който го докарал до вицепрезидентството.
За годините му до президента Обама той натрупва значителен опит и е в изключителна полза на САЩ – договаря в Конгреса с републиканците икономическата политика на изпълнителната власт, с което успява да сключи споразумение за повишаване на данъците и намаляване на разходите, за да се избегне икономическа криза по време на втория мандат на Обама. Освен това той се борел с един много спорен въпрос в САЩ – притежанието на оръжия.
Неговата работа била призната в края на мандата и Обама му присъдил президентския медал на свободата, който е най-високата гражданска награда в САЩ и заявил, че това е “най-добрият вицепрезидент, който Америка някога е имала“.
Неговите професионални постижения са белязани с помрачителни лични трагедии. През 1972г., по време на неговите сенаторски години, първата му съпруга и трите му деца претърпяват автомобилна катастрофа, в резултат на което загиват любимата и дъщеря му. През 2015 г., когато Байдън има големи шансове в битката за президентската позиция, не се кандидатира заради тежката загуба на сина си, вследвие на раково образование.
През 1975 г. Байдън се среща с втората си съпруга – Джил Байдън. Двойката сключва брак през 1977 г. и тя става „майка“ на децата му Хънтър и Бо, които оцеляват след инцидента. Те имат обща дъщеря на име Ашли, която е родена през 1981 година. Докато отглежда семейството си, Джил Байдън получава две магистърски степени и докторска степен по образование. Тя подкрепя съпруга си през трите му предишни номинации за президент и винаги е била една от най-шумните му защитници.
За Байдън е много важна връзката с децата му. Години наред, докато бил сенатор, пътувал два часа между Вашингтон и семейния им дом, за да бъде до Хънтър и Бо. Бо следвал примера на баща си и имал политическите му имения, но за жалост не спечелил в битката с рака. Хънтър винаги е избягвал да бъде в светлината на прожекторите, заради проблемите си с алкохола и наркотоците. Тръмп често използва това като удар под кръста за Байдън, но неуспешно. Въпреки грешките, които синът му е правил, новият американски президент винаги е твърдял, че се гордее със сина си.
Макар да взе решението да не се кандидатира за изборите през 2016 г., Байдън не престана да се появява в публичното пространство и много пъти се противопостави на политиката на Тръмп. Неодобрението му към начина на управление на 45-ят американски президент го мотивира да обяви през 2018 г. евентуалното си бъдещо кандидатиране, което в крайна сметка станава факт през април 2019 г.
По време на кандидатурата му за президент , от няколко жени бяха заведени искове за тормоз срещу Байдън, от които той излезе невредим. Според някои хора той опитал да изчисти това петно от името си чрез назначаването на жена за вицепрезидент – Камила Харис, с която случайно или не, имал множество конфронтации в миналото.
Днес, на 77 години, той е новият президент на САЩ.