Снимка: fakti.bg
Автор: Никол Симеонова
На днешния ден се навършват и 146 години от рождението на видния български общественик Атанас Буров. Останал в българската история като успешен финансист, дипломат и политик от Народната партия, а по-късно от Демократическия сговор, Атанас Буров е уважаван от българите и от света.
Атанас Буров е роден на 30 януари 1875 година в знатно семейство като второ дете на Кинка и Димитър Бурови. Учи в родния си град, Горна Оряховица, и в Априловската гимназия в Габрово. Отличните му оценки му позволяват да замине и да продължи образованието си в чужбина. Завършва политически и финансови науки в Сорбоната в Париж, най-престижното висше учебно заведение във Франция.
Връщайки се в България, се заема с управление на редица предприятия- Българска търговска банка, Застрахователно дружество ,,България“, Минното българско акционерно дружество ,,Бъдеще“. Управлява и строителството на железопътната линия- София- Кюстендил.
Получава титлата професор в Свободния университет за политически и стопански науки (УНСС).
Още в ранна възраст се включва в дейността на Народната партия и от 1899 година многократно е избиран за народен представител, а 1911-1912 година е и подпредседател на Народното събрание.
През това време се обявява Балканската война и Атанас Буров остава небезучастен. Крупен предприемач и банкер, а едновременно и подпредседател на Народното събрание той е единственият народен представител, който се отказва от правото да не бъде мобилизиран и отива на фронта. Отлага и годежа си със Смарайда Салабашева. Ранен е при Чаталджа, но оцелява, защото един турски куршум се забива в металната му запалка в горния джоб. Удостоен е с Орден за храброст.
През 1913 година е назначен за министър на търговията, промишлеността и труда при правителството на Стоян Данев, а 6 години по-късно, през 1919 – 1920 година оглавява същото министерство в кабинета на Александър Стамболийски. Следва Първата световна война и след подписването на Ньойския мирен договор са дадени всички министри, управлявали от 1912 до 1918 по съд. Атанас Буров избягва процеса, заминавайки във Франция.
Връщайки се на родна земя става външен министър на България (1926-1931) и е наричан ,,идеолог на българската буржоазия“. Предложен е като член на политическата подкомисия Обществото на народите и е избран.
По време на Втората световна война открито заявява позицията си за Германия, а всъщност, че Тристранния пакт няма да доведе до нищо добро на страната ни.
НА 2 септември 1944 година е обявен за вицепремиер в правителството на Константин Муравиев, но няколко дни по-късно кабинетът обявява амнистия поради взимането на властта от Отечествен фронт.
Атанас Буров е арестуван и интерниран заедно със съпругата си Смарайда в Дряново. На 75 години получава присъда за 20 години. В пазарджишкия затвор през 1954 година, след като месец по- рано управата спира да му носи лекарствата, Атанас Буров умира.
Като всестранно развита личност Атанас Буров поставя на първо място България. Доказателство за това е и писмо към жена му Смарайда: ,,Мисля за България, мечтая за теб. Ти и България сте двете ми любовници, едната на ума и живота ми, другата на чувствата и сърцето ми. И двете сте ми еднакво мили, еднакво необходими, еднакво най- важни стимули в живота ми. Да изтръгна едната или другата от сърцето си, означава да откъсна част от себе си и осакатя своя живот.“
В израз на световно признание за делата му част от централна сграда на Европейския парламент в Брюксел носи неговото име.