Автор: Мина Гургова
На днешния ден – 3 февруари, през 1874 г. е роден българският икономист и финансист Никола Стоянов Митов, оставил трайна следа в различни сфери от политическия и обществен живот на нова България.
Роден в град Дойран, завършва средното си образование в Първа софийска мъжка гимназия, след което постъпва във Физико-математическия отдел на Висшето училище (днес познато като Софийски университет „Свети Климент Охридски“).
По време на студентските си години, както и в по-късните етапи от живота си, Стоянов проявява засилен интерес към икономика, математика, както и към астрономия. През 1898 година става един от основателите на Българското физико-математическо дружество.
През 1899 година, използваийки личните си спестявания и заем, който тегли от Българската народна банка, заминава за Тулуза, Франция, където изучава математически науки следващите 4 години. След като се дипломира, през 1903 г. се завръща в България и става асистент по математика във Висшето училище в София. Година по-късно заминава за Гьотинген, където, до 1906 г. прави специализация по математическа физика.
През периода между 1907 и 1908 година, по време на Университетската криза, е назначен за извънреден професор по астрономия в Софийския университет, като междувременно прави специализация и в астрономическа обсерватория в Марсилия.
През 1908 г. решава да прекрати научната си кариера в областта на астрономията и започва работа в Българската народна банка. Въпреки това, през следващте няколко десетилетия продължава да публикува научни и научно-популярни статии на тази тематика. Никола Стоянов е автор на първия съвременен астрономичен труд, написан от българин и отпечатан в чужбина ( Тулуза, Франция ).
През целия си живот, Стоянов развива и активна дейност за каузата на македонските българи. През 1918 г. бива избран за член-съветник в Изпълнителния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации, след което, през 1919 е назначен за директор на Дирекцията на държавните и гарантираните от държавата дългове, задържайки поста си близо цели двадесет години.
От 1929 до 1944 година е главен редактор на най-авторитетното икономическо издание в България „Списание на Българското икономическо дружество“.
В началото на 1938 година става председател на Македонския научен институт. Между 1935 и 1936 година е главен секретар в Министерството на финансите.
Никола Стоянов се пенсионира на 1 юни 1939 година, на шестдесет и петгодишна възраст. На 17 януари 1945 година, след Деветосептемврийския преврат, със заповед на Министерството на вътрешните работи бива отстранен от ръководството на Македонския научен институт. На 18 февруари е арестуван и затворен в Дома на слепите, използван от комунистическите власти като разпределителен пункт за политически затворници.
За автора:
Мина Гургова е част от СК „Спаичъ“ (Пловдив). Тя е завършила средното си образование във Френска езикова гимназия „Антоан дьо Сент Екзюпери“ в Пловдив. Студент по Социална и икономическа Администрация в университет ‘’ Тулуза 1 Капитол ‘’ във Франция. Има засилен интерес към психология, изкуство, политика и изучаване на езици.