Последните естествени потоци в Европа се намират на Балканите. Скъпоценните реки обаче са застрашени от постоянно никнещите малки частни ВЕЦ-ове. Макар да са икономически неизгодни, ЕС отпуска пари за строежа им, предава DW.
Една сутрин строежът просто започнал. „Отначало никой не знаеше какво правят“, разказва Тахира Тиболд – кметица на босненското село Крушчица. Реката, на която е кръстено селото, се намира в защитена местност и снабдява няколко населени места с питейна вода. Дни по-късно станало ясно, че на един от бентовете се строи мини Водноелектрическа централа. В категорията малки ВЕЦ-ове спадат централите с инсталирана мощност равна или по-малка от 10 МVА (миливолтампера). Те функционират като големите ВЕЦ-ове, но се строят в басейните на малки реки. А последните малки естествени потоци в Европа се намират почти изцяло на Балканите.
Когато жителите на Крушчица разбрали какво се случва с „тяхната река“, веднага осъзнали какво ще стане, ако мини централата бъде завършена. Затова жените от селото решили да блокират единствения път към строежа: „През нощта 50 от нас направиха верига на моста, който води до мястото,“ разказва Тахира. „На следващата сутрин дойдоха 75 полицаи и си проправиха път с насилие.“
„Храбрите жени на Крушчица“
Макар че имало и ранени, местните хора не се предали, а след като агресивните полицаи си заминали, продължили със своя протест. Подали и жалба срещу ръководителите на строежа. През юни 2018 г., около година след протестите, съдът в Нови Травник анулира разрешителното за изграждането на мини централата. По преценка на съдията, местното население не е било достатъчно информирано, нито включено във взимането на решенията. Активистките, които медиите наричат „Храбрите жени на Крушчица“, все още са мнителни и продължават да държат моста над реката под око. „Ще престанем, едва след като договорът на инвеститора за централата бъде обявен за невалиден,“ заканва се кметицата Тиболд.
Концесии за хора, близки до властта, съсипват природата на Балканите
Смята се, че причината за масовите концесии е склонността на балканските държави да поставят частните интереси над обществените. Айхелман е убеден, че концесиите се дават на близки до властта хора. Йелена Иванич от босненския Център за околна среда в Баня Лука също е на мнение, че местните управи не вършат работата си добре. „Проучванията им са повърхностни,“ казва тя. Айхелман от „РивърУотч“ дори твърди, че властите не посещавали местата, а пишели доклади от бюрата си, в които лъжели и мамели, за да дадат зелена светлина на строителните дейности.
„Всеки, който има пари, може да си направи такава мини централа“, обяснява Йелена Иванич. По нейни думи, инвестицията започвала да носи печалба след 7 години. Проектите се финансирали с държавни субсидии или банкови кредити от Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка, френската „Сосиете Женерал“, италианската „Уни Кредит“, австрийските „Райфайзен“ и „Първа банка“ и германската „КФВ“.