Автор: Николина Стратиева
На днещният ден през 1872 година България губи един от своите велики революционери и патриоти само на 22 години.
Ангел Кънчев е роден в град Трявна през 11 ноември 1850г. Когато е на 10 годишна възраст семейството му се мести в град Русе. Там той учи във Варошкото училище. Спечелил доверието и сърцата на русенци, те го изпращат да учи в престижната Болградската гимназия. Той не остава за дълго в град Болград (днешна Украйна). Заминава за Белград и става част от Белградската артилерийска школа. Кънчев изхожда от мисълта, че за бъдещата революция ще има нужда от хора с военно образование. Следователно се дипломира като артилерийски офицер. В Белград той е в компанията на личности като: Васил Левски, Любен Каравелов, Иван Кършовски и други. Под тяхно влиянияние става част във Втората българска легия. След като тя се разпуска се оттегля в Румъния.
Кънчев е в много близки отношения с Левски. Не случайно Ангел Кънчев е определян като негова дясна ръка. От септември 1871 година започват своята съмвестна революционна дейност. Двамата с Димитър Общи обикалят голяма част от Северна И Южна България. Целта е да се създават и укрепват комитетите. Запознават голяма част от местните дейци с устава на БРЦК. По молба на Левски, Ангел Кънчев събира средства срещу квитанции. Тези дейности той извършвал в Трявна и Русе. След това Левски му възлага Търново и като цяло Североизточна България.
За Кънчев тревненци разказват, че той се е опитвал и чрез културни мероприятия да повдигне националния дух на населението. Изполвал и театъра като средство, чрез словото на героите той успявал да събуди патриотичният дух. Също така изнасял беседи в училищата, читалищата, черквите, манастирите, кафенетата и тайните квартири. Правил всичко с една единствена цел събуждането на националната гордост в българите.
За съжаление на 5 март 1872 неговия земен път прключва. Той отнема своя живот на русенското пристанище. Този момент го описва и Захари Стоянов в “Записки по българските въстания”.
“Три до четири пъти цъкна с револвера си А. Кънчев подир тримата души заптии, но нито едия път не можа да гръмне. Тогава той пристъпи още няколко крачки напред, тялото му затрепери като есенен лист, големите му огнени очи се задръстиха от сълзи, изгледа жално наоколо си и след като извика с треперящ глас: “Да живей България!” – хвана с две ръце дръжката на револвера си, студеното желязо на който напъха в пресъхналото си гърло… Глухо изгърмявание, като изпод земята, се раздаде наоколо, револверът, който не хвана против заптиите, отскочи настрана, двете ръце, които преди малко го стискаха, яко се заловиха за космите на разбития череп, като да искаха да прекратят болезнените действия на куршума, който беше се загнездил вече в мозъка – и грациозното тяло, безчувствено и окървавено, претъркули се на земята като клас, прерязан с жетварския сърп!…”
Поклон пред паметта на героите. Вечна памет на загиналите за свободата на България.
За автора:
Николина Стратиева e част от СК „Спаичъ“ (София). Тя следва специалност „Политология“ в Университета за национално и световно стопантство. Интересите ѝ са свързани с история, философия и социални дейности. Настоящ председател на СНЦ “ЕГО ПОЛИТИКО”