Веселин Николов, по-популярен като Vessou, е един от най-слушаните български изпълнители в момента. Неговата кариера стартира още като ученик. Сега, няколко години по-късно, като един истински музикален хамелеон се вписва идеално както в рап индустрията, така и в поп-фолка.
Последните му песни взривиха тотално интернет пространството. Той е амбициозен, упорит, артистичен.
За музикалната кариера на VessoU, спомените от детството и бъдещите професионални планове, прочетете интервюто му пред Елизабет Астарджиева от Trendy news:
Здравей, VessoU! Благодарим ти за това интервю пред TRENDY NEWS. Да поговорим малко за музика. Как реши да се занимаваш с това?
Здравейте, аз също благодаря много за поканата. Как започнах да се занимавам с музика… Ами преди време бях написал някакъв текст и слушахме инструментали в интернет с брат ми. Изтеглихме един и решихме заедно да направим песен. Текстът и бийтът си паснаха, записахме го със звукозаписа на телефона. Не знам как съм го направил, трудно беше. Все пак накрая съм стигнал до някаква песен. Тогава тя имаше 400 гледания и си казах, че тва е брутално, хората ме слушат и ми се кефят. Стоях и си мислех как тези гледания са адски много. Представих си как не мога да ги напълня тези хора в една стая и това е добре. Така започна всикчко, после с едно приятелче си купихме микрофон. Аз записах много песни на него, той записа две, не му се занимаваше. На мен ми хареса да правя музика и продължих да го правя. Получаваше се.
Тогава имал ли си представа, че толкова много ще се развиеш и ще имаш така аудитория?
Точно така не. Правех го, защото ми харесваше, но по принцип съм от хората, които винаги са вярвали в себе си. Мисля, че всеки един човек трябва да го прави това нещо. Така се получават най-добре нещата. Не мога да кажа, че съм го очаквал, но бях близо до това мислене.
Каква е била мечтата ти като малък, какъв си искал да станеш като пораснеш?
Винаги съм искал да се занимавам с изкуство, няма значение какво. По принцип преди се занимавах с танци и танцувах, но реших, че не е моето. Така се случи, че започнах да се занимавам с музика. Не съм си мислил да се занимавам с това преди, но така се случиха нещата. Сам си пиша текстовете, пиша и на други изпълнители.
Ти смени стила – от рап премина към чалга. Видеото с Алпер Чочев, в което той те предизвика да го направиш ли беше причината да вземеш това решение?
Винаги съм имал като идея да експериментирам по някакъв начин. Не съм планирал да правя точно чалга. Той ми даде идеята и стана яко, хареса ми. Ще продължа да го правя това нещо. Чувствам се добре и в рапа, и в чалгата.
С кого ти е най-голямата мечта да работиш?
Не мисля, че имам чак мечта да работя с някого. Искам да запиша с по-големите имена в България. За извън родината ни не съм мислил, трябва да сме реалисти преди всичко. Константин много ми харесва. Любимата ми песен е „Болка в минути“ с Деси Слава. Тази певица също ми харесва, с нея много искам да направя песен. На Криско също се кефя. Общо взето, кефя се на хората, на които им се кефят. Бих направил песен с всеки, стига парчето да е достатъчно добро.
Имал ли си моменти, в които ти е било наистина много трудно и си искал да се откажеш?
Няколко пъти. То изобщо не е лесно, никога не е било и все още не е. Всеки човек има такива моменти в живота си, в които се чуди да продължи ли или да си остане там, където е в момента или пък да се занимава с нещо друго. Тежко е. Хората виждат накрая само един готов продукт и не осъзнават човекът през какво минава, за да стигне дотам. Най-трудно е от финансова гледна точка, особено в момента, по време на пандемия. Все пак съм продължил по някакъв начин, за което се гордея със себе си.
Кое е нещото, което винаги ти е давало сила да продължиш?
Хората. Феновете, които се кефят на музиката, която правя. Те не са много, но не са и малко. Заради тях, те са ме надъхвали, след като съм следван изпълнител и песните ми се слушат по един или друг начин, означава, че хората имат нужда от това, няма как да спра да го правя.
Смяташ ли, че си наивен човек?
Понякога да, но понякога не. Преди са се възползвали много от това, че съм наивен. С времето се уча да не съм такъв, защото съм си патил доста. Бил съм и все още съм наивен, но не до такава степен.
Кои са най-силните ти качества като човек?
Никога не се отказвам от нищо, винаги изкарвам нещата докрай. Тогава реално решавам нещата. Например за дадена песен. Чак когато е готова решавам дали ще я пусна или не, изключително голям перфекционист съм. Никога не оставям нещата просто ей така. В проектите, в които виждам потенциал, ги правя. Ако не ми харесва нещо, махам го, почвам отначало. Даже по-следващата песен, която ще пусна, съм я правил три пъти, винаги си изпипвам нещата докрай. Мисля, че това е хубаво.
А най-слабите ти качества?
Прекалено импулсивен съм, искам всичко да стане на момента, нямам търпение.
Какво да очакваме от теб?
В момента подготвям още едно поп-фолк парче, което ще излезе след около една седмица. Снимахме го с Люси Иларионов. Солова е песента.
Можеш ли да разкажеш някоя много забавна случка от твоето детство?
Аз не бях проблемно дете, не бях беладжия. По-скоро брат ми беше и то изключително голям, родителите ни имаха проблеми с него. Веднъж, когато бяхме още малки, играхме на Кечмания и той реши, че ще ми прави някаква схватка. Почва той, вече ме натиска, ама ще ми счупи кръста, аз тупкам три пъти да се предавам, той не, няма да се предаваш. Вика ми: „Ти мъж ли си?“ Пък аз умирам от болка. Той не ме оставя. След това ми вика „Недей да казваш на нашите, аз ще ти дам да играеш с мен на компютъра“. Имахме един компютър и се редувахме. На всичкото отгоре беше моето време за игра. Така ми го каза, че аз вярвах, че ми прави услуга в моето време да играем двамата. Не го издадох тогава.
Друга случка – бях си купил един музикален телефон, събрах си парички, взех си го. Скъп беше тогава, към 200 лева, а тогава бяха много. Много хубава музика имаше, Bluetooth, инфрачервен порт, абе, страшен телефон. Вървя си аз из вкъщи, слушам си музика, кефя си се. Имахме много дрехи на дивана натрупани. По едно време брат ми реши да го вземе от ръката ми и да го хвърли към дрехите, обаче не ги оцели. Заби се в стената и стана на парчета. Музичката спря. Аз седях, даже не ми идваше да зарева, аз бях потресен. Не вярвах, че го е направил това нещо. Пак не го издадох много време, не знам защо. А трябаше, това, което направи беше голяма глупост.
Още една – като малък гостите, които идваха вкъщи ни подаряваха подаръци. На мен естесвено по-хубавите, но той ме караше да си ги разменяме. Викаше ми: „Знаеш ли к’во, искаш ли да си разменим играчките, моята е много по-хубава, ама щото си ми брат, ще ти я дам.“ Аз му вярвах и той взимаше хубавата играчка, а на мен даваше гадната и аз си се кефех.
А би ли ни разказал някоя случка от снимачната площадка?
Най-забавно ми беше като снимахме „Коледа кючек“. Хората бяха супер весели, аз не съм виждал такова нещо досега. Много смях имаше, беше много яко.
Сещам се за един случай, преди време снимахме клип с Боро Първи на един строеж. Бяхме паркирали отдолу, а ние бяхме горе на покрива. Аз да се направя на интересен, взех една тухла и я хвърлих. По едно време се усещам, че колата ми е долу и е напълно възможно тя да падне отгоре й. Директно хухнахме, хвърлиха камери, всичко и отиваме да видим какво се е случило. Беше паднала на сантиметри от колата. Направо изтръпнах. Това щеше да ми струва повече от клипа.
Разкажи ни малко за любовния ти живот – имаш ли си някого в момента?
Не, нямам си. На този етап нямам време, фокусирал съм се изцяло върху музиката и мисля така да си остане засега. Не се влюбвам лесно. Хората обичат да се правят на такива, каквито не са.
Какви са твоите далечни бъдещи професионални и лични планове?
Със сигурност мисля да съм успешен изпълнител, много повече от сега. Мисля да си направя лейбъл и моите изпълнители да са най-успешните. Искам след време да имам семейство и дом.
Благодаря ти изключително много за интервюто с TRENDY NEWS! Желаем ти много успехи.
И аз благодаря, за мен беше чест.
