Снимка: bTv
Поява в редица реклами, сериали, на корици на модни списания и участие във филм на легендарния Куентин Тарантино. Това са само част от постиженията на Вера Йорданова, която радва зрителите пред малкия екран с една от главните роли в новия сериал на bTV „Белези“, предава Монитор.
Вера е родена в Хелзинки в семейство на български музиканти, които са били на турне там. Пътува много с тях, от 7- до 14-годишна възраст живее у нас, след което се завръща във Финландия. Актьорската професия я влече от детството, но тогава превес взимат
ангажиментите й като модел
Още като тийнейджър е забелязана от моден агент и скоро се появява на корици на списания и в каталози, след което заминава в Милано и Париж, откъдето стартира интернационалната й кариера.
„Аз винаги съм обичала актьорската професия. Като малка бях в театрални трупи в училище. За мен винаги е било нещо, което съм знаела, че предстои по един или друг начин. Аз започнах да играя в сериали във Финландия още в края на 90-те години, но след това наистина кариерата ми на модел надделя. Бях много заета и постоянно пътувах, поради което не се захванах сериозно. Това беше отчасти и заради езика. Говоря много по-добре английски, отколкото испански или френски, а живях дълго в Испания и Франция. После започнах актьорски курсове“, разказа пред „Монитор“ тя.
Най-големите предизвикателства
за Йорданова като модел са строгата дисциплина и добрата кондиция. „Това са неща, които по-късно в живота ти помагат. Но е голямо предизвикателство за младо момиче да се справя само в големия свят“, уточни тя.
Звездата от „Белези“ не е от жените, които могат да се оплачат само от недоброжелатели в модната индустрия. Нейният опит сочи, че има всякакви хора – както на подиума, така и в живота.
„Аз не бих казала, че хората в една индустрия са само едни. Има и добри момичета, има и такива, които не биха ти помогнали. Както е с момичетата в живота по принцип. Все пак едно младо момиче има по-голямо его от една улегнала жена и за някои е трудно да приемат, че тяхна приятелка може да постигне повече. Аз лично никога не съм била такава и винаги съм се радвала на успехите на моите приятели и на моите познати“, категорична е Вера.
През 2007 г. на голям екран
излиза и „Хотелът на ужасите: част 2“
с Йорданова, а един от продуцентите е именно Тарантино. Срещите им на снимачната площадка не са много, но пък тя е щастлива, че името й се свързва с негов проект.
През изминалата година пък кастинг режисьорът Нина Боянова се свързва с нея и й разказва за „Белези“. Вера веднага проявява интерес и изпраща видеомонолог на екипа. Първоначално е чела реплики на Надежда, а след това е заковала ролята на своята адашка.
„Освен името с Вера имаме много малко общи неща на пръв поглед. Аз съм много позитивен човек и изобщо не обичам драми и лъжи. Не мога да лъжа. Но трябваше да потърся прилики в мен и в нея, за да мога да създам една истинска героиня. Защото
не всеки е 100% лош
или 100% добър. Всички се опитваме да действаме по възможно най-добрия начин в зависимост от ситуацията“, споделя тя.
Има много любими сцени, но най-забавни за нея са тези с екранното й семейство по време на вечеря. Това, което я затруднява пък, е студът.
„На мен винаги ми е било трудно да снимам навън. Имахме сцени в паркове и в едно българско село в Балкана. Снимали сме на минусови температури. И при мен, а и може би и при всички от студа се променя говорът и е много трудно да се отпуснеш и да изиграеш добре сцената. Това е голямо предизвикателство, поне според мен“, откровена е тя.
Въпреки че засега не се котира в графата „позитивни персонажи“, Вера е любимият герой от „Белези“ на Вера.
„Трябва да кажа, че любимият ми персонаж е моят. Не защото е моя, но съм вложила толкова много труд и любов във Вера, че я чувствам като част от мен. Тя ме накара
да надникна в една по-тъмна част
от себе си и това беше много интересно“, каза още Йорданова.
Актрисата, която случайно става Мис Приморско само на 13 години, има и по-важна роля – тази на майка.
„В последните 3 години седях вкъщи с детето. Това беше един избор, който сама направих и съм много благодарна, че имах този шанс. Защото аз съм пътувала цял живот и да остана на едно място, беше почивка и за мен. Нещо, което не бях правила никога. Сега, по време на снимките, бях много ангажирана, почти всеки ден работих и за щастие майка ми много ми помогна. Исках детето ми да отиде на градина в София, но заради пандемията, както предполагам и много други майка могат да кажат, бабата се яви на помощ“, споделя тя.
Първата раздяла със сина й
е била в началото на снимките на „Белези“ и е траела месец. След като се е устроила тук, е взела детето. С таткото пък не са заедно, но са запазили добрия тон в общуването. „Ние сме много добри приятели. Все още се подкрепяме. Той е много добър човек и много добър баща на детето ни“, разказа Вера.
Що се отнася до дома – за нея това е плаващо понятие, тъй като е гражданин на света. Но не изключва вероятността един ден да се установи у нас.
„Сега в България ми е най-приятно. При майка ми винаги се чувствам като у дома. В живота невинаги става така, както го планираш, и за мен в момента има няколко отворени врати“, коментира Вера и допълни, че една от вратите води към България.