Автор: Моника Йорданова
Димитър Икономов е български революционер, който е участвал в Ботевата чета, формирана през април 1876 г., състояща се от между 172 и 186 души.
Той е роден през 1839 г. в Троян. Произхожда от рода на Иван Гадев, който е бил богат търговец на добитък. Син е на Добра Дочева и свещеник Христо Икономов. Учи в килийното училище в Троян и Ловеч (1853 – 1855), учител е в Троян (1856 – 1857) и Никопол (1857 – 1858). Около 1860 г. заминава в Цариград, където баща му е свещеник в българската църква.
Между 1863 г. и 1867 г. е учител в Оряхово, където оглавява борбата срещу гръцкия владика и участва в създаването на таен революционен комитет. След неуспешен заговор за пренасяне на оръжие в България е заловен, но успява да се спаси отново в Румъния. Заминава за Белград и се включва във Втората българска легия, която е основана през 1867 г. по споразумение между сръбския княз Михаил Обренович и Добродетелната дружина за общи действия срещу Османската империя.След разформироването на Легията през 1868 г. се завръща отнво в Румъния. Установява връзка с българските емигранти в Букурещ. Живее първо в Зимнич, а после – в Турну Мъгуреле. През 1874 г. се заселва в гр. Александрия и отваря хлебарница, която става средище на българските емигранти. Включва се в БРЦК и е негов деен член. Член е на революционния комитет в Александрия, Румъния и негов делегат в събранието на 10 август 1875 г. на БРЦК. На историческото събрание през септември, на което се взема решение за сформиране на чета, която под предводителството на Панайот Хитов да окаже помощ на участниците в Априлското въстание, Димитър Икономов дава идеята за превземането на парахода „Радецки“. Параходът ‘’Радецки’’ е паметен за българската история, тъй като е използван от четата на Христо Ботев за преминаване от Румъния в България.
На 16 май 1876 г. Димитър Икономов отплава от румънския бряг при Гюргево заедно с Ботевата чета, на чийто щаб е член. След смъртта на войводата група от 20 четника се отделя под водачеството на Димитър Икономов. След няколко сражения и предателства оцелелите въстаници са заловени край с. Литаково и отведени в Орхание, а оттам в Софийския затвор. Осъдени са на смърт чрез обесване. По-късно присъдата е заменена с доживотен затвор в окови. Заточен на о. Родос, откъдето е освободен след подписването на Санстефанския мирен договор.
След Освобождението Димитър Икономов се включва активно в обществения живот. През 1879 г. влиза в състава на Учредителното събрание, а после и в Първото велико народно събрание на Княжество България, което заседава в бившия турски конак в Търново от 17 април до 26 юни 1879 г. Участва в административното управление в Троян. Бил е околийски началник в Дряново и в Куртбунар. Заселва се във Варна, където се препитава като ханджия. През 1884 г. е народен представител в ІV обикновено народно събрание. През 1889 г. е член на Окръжния съвет във Варна. Умира на 29 март 1896 г. във Варна, където е и погребан.
Единственият идеал на патриота Димитър Икономов до края на живота му си остава освобождението на България.
За автора:
Моника Йорданова е част от СК „Спаичъ“ (София). Завършила е ГПЧ ,,Ромен Ролан” Стара Загора. Интересува се от история, култура, също така в свободното си време обичам да спортува, а понякога и да рисува. Понастоящем следва специалност „Право“ в СУ.