България може да си постави за цел привличането на на 1 млрд. лв. от бюджета на европейските програми като „Хоризонт Европа” и „Цифрова Европа” до края програмния им период през 2027-а. Това заяви образователният министър Красимир Вълчев по време на виртуално събитие, посветено на стартирането на рамковата програма на Европейския съюз за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“, съобщи Монитор.
„Имайки предвид инвестициите на национално ниво, включително във формирането на мрежи и екипи от учени, смятам, че е съвсем реалистично да си поставим цел от 1 млрд. лева, привлечено европейско финансиране в рамките на рамковата програма „Хоризонт Европа” и другите програми за иновации като „Цифрова Европа””, каза Вълчев. Бюджетът за периода 2021-2027 на „Хоризонт Европа” е 95,5 млрд. евро. ,а на „Цифрова Европа”7, 588 млрд.евро,
„Хоризонт Европа” ще надгради досегашната програма за иновации „Хоризонт 2020”. Представянето на България в нея по думите на Вълчев бе е сравнително скромно.
„Полученото финансиране се равнява една на 143 млн. евро. По този критерий се нареждаме на 23 място сред държавите членки и на 21 място по участие. Трябва да се обърне този тренд, затова в рамките на това правителство инвестираме в изграждането на центрове за върхови постижения, центрове за компетентност, европейски научни мрежи, изграждане на научноизследвателски инфраструктури, млади учени”, коментира той.
По думите за новия програмен период основен приоритет ще бъде участието в петте мисии и клъстерите за цифрови технологии, здравеопазване , околната среда и климат, енергия, биоикономика, селско стопанство, както и насърчаването н малките и средни предприятия.
Вълчев припомни, че по плана за възстановяване и устойчиво планираме инвестиции са заложени инвестиции в размер на 315 млн. лв. за развитието на най-добрите изследователски университети.
„В Програмата за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация сме предвидили инвестиции в националната научноизследователска и иновационна екосистема, като ще се финансират отделни елементи, ще се увеличи мобилността между висшите училища, ще се насърчи предприемачеството в сектора, трансфера на знания”, каза още образователният министър.
По думите му научните изследвания и иновациите са ключови фактори за възстановяване и повишаване на конкурентоспособността и ускорения икономически растеж след кризата.