След най-цветните пролетни празници Лазаровден и Цветница, с радост християните посрещат и един от най-големите християнски празници- Великден. Великден (Възкресение Христово) е денят, в който празнуваме възкресението на разпънатия на кръст син Божи Иисус Христос. Празникът на всички празници свързваме с пробуждането на природата, възкръсването на светлината и добротата.
За поредна година светът посреща Великден под знака на строги ограничения заради пандемията от коронавирус.
Тази година в България ограниченията далеч не са същите и у хората се вижда надежда.
Мрачният Великден миналата година ограничи свободното движение и хиляди не можаха да се приберат при семействата си. КПП-тата край областните градове не позволиха пътувания без основателна причина, разходките в паркове и градинки също бяха забранени, ходенето до магазина беше в определени часове, а милиони останаха зад граница и не успяха да отпразнуват празника у дома.
Кризата бе налегнала хиляди български семейства, които останаха без работа и това тотално заглуши емоцията на празника. Традиционното ходене на църква в навечерието на Възкресение не бе препоръчително, за да се избегне разпространение на заразата.
За първа година храмовете останаха пусти. Националният оперативен щаб взе решение те да останат отворени, въпреки разногласията по този въпрос.
В Израел например вратите на всички синагоги останаха затворени, това се случи и в европейските страни като Германия, Великобритания, Франция и др. Милиони гледаха литургиите на мобилните си телефони.
У нас малцина миряни се осмелиха да отидат на църква въпреки взетите мерки и възможността за посещение. Службите за Великден се провеждаха на открито пред църквите, а вътре се извършваха богослужения и се провеждаше ритуалът с даване на причастие. Тази обстановка и този Великден бяха различни и настроенията на обществото далеч не бяха празнични, а напротив, всичко празнично, като че ли остана на заден план.
Високият ръст на новозаболели предизвикваше страх и хората предпочетоха да останат по домовете си.
Призивът „останете вкъщи“ звучеше постоянно, но той не ограничаваше тези, които вярваха на конспирации и теории и не спазваха мерките. За щастие голяма част от населението се приспособи към новите за всички ни условия и спазваше основните правила за дистанция, дезинфкция и дисциплина.
Натискът върху здравната система и хилядите хоспитализирани в COVID отделенията отежни ситуацията. На фона на тази глобална пандемия хората отбелязаха Великден без празнично настроение, разделени от най-близките си, в името на това да опазят здравето и живота им.
Днес обаче се вижда светлина, слънчевите дни предразположиха хората в последните дни и улиците се оживиха, парковете кънтяха от детски викове, ресторантите работеха и под маските се прокрдваха усмивки и жажда за живот.
Етюд-и-те София
Въпреки че все още коронавирусът е сред нас, хората днес са обнадеждени и вярват, че бледното и болно време, в което живеем ще остане само мрачен спомен.
Днес няма ограничения и КПП-та, парковете са пълни и можем да посетим близките си и да празнуваме.
Но нека не забравяме какво е било и да бъдем разумни, да пазим себе си и околните и с духа на празника да опазим свободата си и да не позволим да помрачим дните си отново.