15 август 2004 г. Манчестър Юнайтед е на път да изиграе първия си мач за новия сезон. Двубоят е гостуване на Челси, който има нов мениджър – Жозе Моуриньо. Рууд ван Нистелрой и Луис Саха са аут за двубоя. Така, техният колега в нападение Диего Форлан се надява да започне двубоят като титуляр. Форлан е имал трудни месеци дотук през годината…
„В началото на 2004 г., имах оферта от Леванте, но аз я отказах“, започва своя разказ Форлан, който в момента е на 41 години. „Скоро след това сър Алекс Фъргюсън ми каза, че трябва да започна да нося бутонки с по-големи шипове. Опитах няколко мача, но не ми харесаха. Тогава реших да се завърна към предпочитаните от мен бутонки“.
„Тогава, преди финала за Купата на Англия срещу Милоул(три месеца преди откриващия двубой за новия сезон срещу Челси), сър Алекс ми каза, че може да ми е трудно да играя достатъчно минути през новия сезон. Въпреки това останах в Юнайтед за предсезонната подготовка, макар клуба да бе подписал с Луис Саха и Алън Смит. Разбрах, че ще бъда четвърти избор за нападател и наистина се намирах в трудна ситуация. Дори с контузиите на Саха и Нистелрой, аз започнах на пейката срещу Челси“.
Юнайтед изостава с 1:0, когато Фъргюсън казва на Форлан да започне да разгрява. „Влязох за последните 15 минути и имах страхотен шанс да отбележа. Тогава обаче се подхлъзнах и нямаше как да контролирам правилно топката в тази ситуация.“
„Загубихме с 1:0 и знаех, че шефът няма да е щастлив, заради пропуска. Отидох в съблекалнята, за да си събуя бутонките. Имах надеждата, че той няма да ги види, но беше твърде късно. Сър Алекс ми крещеше и като цяло беше много ядосан. Взе бутонките и ги изхвърли. Той изгрещя и на домакина, обвинявайки го, че не ме е накарал да нося бутонките, които той е смятал, че трябва да нося“.
Форлан е знаел, че времето му в Юнайтед е изтекло. „Знаех и, че клубът се опитва да подпише с още един нападател, Уейн Рууни, който щеше да се присъедини от Евертън в края на месеца“.
„На следващия ден получих предложение от Виляреал. Това се случи, защото моят агент се грижеше и за интересите на Хуан Роман Рикелме, който тъкмо се бе преместил там от Барселона. Тогава отидох да се видя и говоря със сър Алекс. Той се държа добре с мен. Каза ми, че съм голям професионалист и че се е надявал да ме използва повече. Каза ми, че той иска аз да остана, но аз искам да си тръгна, той няма да ме спре“.
„Сър Алекс разбра моите причини. Аз по това време исках да играя повече и затова взех решение да напусна“.
Така кариерата на Диего Форлан в Манчестър Юнайтед приключи. Вестниците на Албиона не пропуснаха да подчертаят незавидните му „постижения“, отбелязвайки, че нападателят си тръгва от „Олд Трафорд“, след едва 17 отбелязани гола в 98 участия с екипа на „червените дяволи“ във всички състезания.
„Имаше мачове в които играех само по 5 минути“, посочва Форлан. „Трудно е да се адаптираш на място, където играеш 5 минути, а след това не влизаш на терена 2 седмици“.
Фъргюсън беше опитал различни варианти с Форлан, на когото му бяха необходими цели 27 мача, за да отбележи своя първи гол с екипа на Манчестър Юнайтед. Стори го от дузпа в 89-ата минута при победата с 5:2 над Макаби Хайфа в Шампионската лига.
„Опитахме с Диего Форлан на няколко позиции“, пише Фъргюсън в автобиографията си. „Искахме да го ползваме и като халф, но беше трудно. По това време титулярните ни халфове бяха Хуан Себастиан Верон, Пол Скоулс и Рой Кийн“.
Фъргюсън обясни също и неуспешния опит да интегрира Форлан в стартовия състав, като партньор в атаката на Рууд ван Нистелрой.
„Рууд искаше да бъде реализатор номер 1. Това просто беше неговата природа. Когато пробвах да сложа Диего до него, нещата не се получиха. Нямаше никаква химия. Диего беше по-добър с партньор. Вкара два гола Анфийлд, вкара на Челси с последния удар в мача. Той беше добър играч и страхотен професионалист“.
Очевидно Алекс Фъргюсън е харесвал Форлан най-много като човек. „Той беше изключително позитивен. Винаги идваше усмихнат на тренировка. Освен това, макар да бе нисък, имаше изключително добре развито тяло в горната му част“ , казва великия шотландец. Нищо от всичко казано обаче, не промени желанието на Диего да напусне Манчестър.
„Просто исках да играя редовно всяка седмица“, казва Форлан. „Бях на 25 и Виляреал ми предложи точно това. Искаше ми се да се получи по-добре в Манчестър, но все пак там аз научих много, играейки със страхотни играчи. Успях и да вкарам някои важни голове, въпреки всичко. Просто исках да покажа на света играча, който в действителност бях, а това нямаше как да се случи в Юнайтед“.
Що се отнася до отношенията с Ван Нистелрой, Форлан е дипломатичен: „Рууд беше страхотен нападател, който обичаше да играе сам. На него просто не му беше удобно да играе с друг нападател до него. Ние бяхме различен тип играчи в различни моменти от кариерата си. Но той вкара много голове. Нистелрой беше един от най-добрите нападатели в света“, допълва уругваецът.
„Освен всичко, имаше и други предимства при преместването ми от Манчестър в средиземноморското крайбрежие на Испания. Живеех до плажа в амбициозен клуб с много южноамерикански играчи. Освен това, аз получих увеличение на заплатата си. Това което научих в Юнайтед, започна да се изплаща във Виляреал“.
„Виляреал беше изключително амбициозен клуб. Тренировъчната база и стадионът бяха отлични. Клубът гледаше от отбори като Депортиво Ла Коруня, които без да имат някакви големи исторически успехи, бяха играли с успех в Шампионската лига.
Президентът (керамичният индустриалец Фернандо Ройг) харесваше много аржентинските играчи и ние имахме много таланти оттам – като Рикелме. Познавах го от времето, когато играехме в Аржентина “.
„Рикелме ме чакаше, когато пристигнах. Все още не се познавахме достатъчно добре, но той ми стисна ръката на първата тренировка и настоя тази вечер да вечерям у него. Попита ме коя е любимата ми вечеря“.
Разочароващ за Форлан бе фактът, че заради двуминутното му участие за Юнайтед в квалификациите на Шампионската лига срещу Динамо Букурещ в средата на август, уругваецът трябваше да пропусне целия европейски сезон на Виляреал. „Жълтата подводница“ изигра 12 европейски мача през сезона, включително и мач срещу Мидълзбро. Клуб, който се смяташе, че е подписал с Форлан през 2002 г., но в край на сметка уругваецът се озова в Манчестър Юнайтед.
Така Форлан трябваше да се задоволи с участие само в Ла Лига през сезон 2004/2005. Той вкара още в дебюта си срещу Валенсия в първия мач за сезона. Диего се разписа в 78-ата минута, но Виляреал загуби срещата с 1:2. След това, последва серия от четири мача без попадение, преди да отбележи във всеки от следващите три. „Не отбелязах повече голове в следващите шест мача, а Виляреал беше 15-ти след 14 изиграни кръга“.
„Отне ми време да се адаптирам към новата лига, новите играчи и като цяло новата държава“, обяснява Форлан. „Но веднъж след като се адаптирах, аз продължих да вкарвам голове.
В следващите 23 срещи до края на сезона, Форлан вкара 21 гола, включително два при победата с 3:0 над Барселона. Липсвало ли му е нещо от Англия?
„Яйчения крем“, казва той. Хапвах го с Рой Карол след тренировка. Наистина харесвам този крем. Липсваха ми и оригиналните филми. Не обичах да гледам Джак Никълсън да говори (дублиран) на испански, защото познавах гласа му“. Форлан успя да остави липсата на английския яйчен крем зад гърба си, за да се успокои и извън терена в новия си испански дом.
„Играчите не готвеха. Правеха го само семействата им и приятелите им“, казва Форлан. „Всеки четвъртък, канех южноамериканските играчи и техните приятели в къщата ми в Кастелон, най-близкия град до Виляреал. Всъщност, никой освен Рикелме не живееше във Виляреал. Така че играчите идваха редовно вкъщи и слушахме музика. „С времето започнаха да идват и някои испански играчи. Имахме добри времена, особено когато беше топло“, спомня си Форлан.
Освен всичко, Диего се бореше и за наградата „Пичичи“, която се връчва на най-резултатния голмайстор в Ла Лига за сезона.
Мануел Пелегрини, който тогава бе треньор на Виляреал, разказва защо новия му нападател внезапно започва да бележи толкова много.
„Голяма част от головете на Диего, дойдоха след подавания на Рикелме. Именно тези пасове, позволяваха на Диего често да излиза в ситуация сам срещу вратаря“.
Форлан не е напълно съгласен с този анализ. „Ние просто си паснахме на терена. И двамата сме имали трудни моменти в предишните ни клубове, но във Виляреал всичко беше перфектно. Освен това, Пелегрини ни познаваше добре от периода ни в Аржентина, тъй като е бивш треньор на Сан Лоренцо и Ривър Плейт. „Рикелме винаги очакваше моите спринтове и просто ми даваше топки, за които всеки нападател мечтае. Наистина вкарвах много често след негови пасове“, казва Диего.
Пелегрини забелязва огромно подобрение спрямо първия сезон на Форлан. „ Диего искаше да бъде най-добрия голмайстор в лигата. Той беше толкова решен да стане голмайстор, че в края на сезона се опита да вкара с началния удар в мача срещу Малага.“
„Той не вкара в този мач и аз го замених в 70-ата минута, а той излезе крещейки ми“: „Какво правиш? Какво правиш? Аз искам да бъда голмайстор!“. Тогава аз му отговорих: „Ако ти си най-резултатния играч в първенството, това е заради начина по който играе отбора, на когото аз съм треньор!“, спомня си Пелегрини.
„Той беше спокоен, дори когато аз не бях“, признава Форлан. „Вкарвах много голове, но все още изостават на четири попадения от Самуел Ето‘о, когато се изправихме срещу Барселона в предпоследния мач от сезона. Те вече бяха станали шампиони, но аз вкарах хетрик на „Ноу Камп“ и успяхме да измъкнем 3:3. Ето‘о пропусна дузпа“.
Следващият играч, който може да се похвали с хеттрик в дома на каталунците е Килиан Мбапе, който вкара три гола преди три месеца.
„Моята увереност бе голяма преди последния мач от сезона. Изоставах само на гол от Ето‘о. Въпреки това на моменти бях изключително нервен и безпокоен. Това беше моето аз и Пелегрини го знаеше добре. Той също така обаче знаеше и какво трябва да направи, за да свали напрежението и за да мога аз да мина Ето‘о.
И Пелегрини се оказа прав. „В последния мач от сезона победихме Леванте с 4:1, казва чилийският треньор. „Диего вкара два пъти и така се превърна в най-резултатния голмайстор за сезона в Испания, Успя да изпревари Ето‘о с един гол повече.
Форлан винаги е изтъквал, че Пелегрини е бил страхотен психолог. „ Утре просто бъдете спокойни“, би казал той. Просто успяваше винаги да ни успокои, чрез кратки но ефективни думи. Това е като да отидете на лекар и той да каже, че всичко ще е наред и ще се оправите. По същия начин аз се доверих на Пелегрини и му повярвах“, казва Форлан.
Уругваецът печели наградата „Пичичи“ след 25 гола в Ла Лига, след като изигра 37 от 38 срещи в шампионата. Той отдавна съществен почит на Рикелме, който му е помогнал да достигне до тази награда.
„Рикелме беше страхотен номер 10. Той притежаваше невероятна техника. Успяваше да прекара топката през краката на противниците си, а освен това умееше и да я пази добре, когато го атакуваха. Беше изключително трудно да вземеш топката от краката му. Той даваше точни, премерени подавания в опасни зони. Рикелме беше истински художник. Винаги беше удоволствие да гледаш играта му“, казва Форлан.
Тези 25 гола му донесоха и европейската „Златна обувка“, споделена с Тиери Анри от Арсенал. „Роман вкара 15 гола през сезона. Така аз и той вкарахме общо 40 от 69-те гола на Виляреал през кампанията и завършихме на трето място, което бе най-високото класиране в историята на клуба“, спомня си Диего. „Понякога се радвахме като малки деца на детска площадка. Деца пълни с любов към футбола“.
„Един гол срещу Реал Сосиедад ми е любим. И двамата имахме шанса да стреляме и отбележим, но продължихме да си подаваме топката един на друг пред вратаря, докато не влязох с нея във вратата“, допълва уругваецът.
Преминаването ми във Виляреал не можеше да мине по-добре. Клубът стигна до полуфиналите в Шампионската лига през следващия сезон и ако пренебрегнем турнира Интертото, то клубът никога не беше стигал финал в европейски турнир до този сезон.
В сряда вечер обаче, Виляреал ще изиграе своя първи голям финал. Тимът е на финала на Лига Европа, където ще се изправи срещу Манчестър Юнайтед.
Форлан все още е фен на първия си испански клуб, макар лоялността да му бъде разделена в сряда вечер, когато два от бившите му клуба ще се срещнат на финала в Гданск.
„Следя и гледам всеки клуб, в който съм играл. Разбира се, че ще гледам и финала“, казва Диего. „Трудно ми е да избера един от двата отбора, който да подкрепя. Ще се радвам, който и измежду Виляреал и Манчестър Юнайтед да спечели. Пожелавам успех и всичко най-добро и на двата отбора.
„Със сигурност преместването ми от Манчестър във Виляреал бе правилно. Просто нещо вътре в мен ми каза, че трябва да започна нова страница в моя живот. И се радвам, че го направих, защото този сезон обърна всичко за мен. След това можех да се върна няколко пъти в Англия. Рой Кийн ми се обади, когато бе мениджър в Съндърланд. „Диего, знам че харесваш плажове- имаме такъв тук в Съндърланд“, разкрива Форлан смеейки се.