Доц. Стойчев даде интервю пред Монитор по повод настоящите избори:
– Доц. Стойчев, изненадващ ли е за вас резултатът на ИТН и какъв е изводът ви от тези избори?
– Не мисля, че резултатът е изненадващ, защото електоралният потенциал на такава партия е между 400-700 хиляди гласа. Пропагандата всъщност вървеше по няколко плоскости – доброжелателите на Слави му предричаха 1 милион гласа, а другите – че няма дори да влезе в парламента. Чувахме и двете крайности. Този резултат се препотвърди два пъти на парламентарни избори. На миналите той имаше около 670 000 гласа, сега отново почти толкова. Разликата няма значение, това е максимумът, на който Слави Трифонов може да се надява. Имайте предвид, че популярността на такива проекти постепенно намалява и с времето губят електорална подкрепа. Това е техният потенциал.
– Ниската избирателна активност какво влияние оказа обаче? Всъщност тя е май е сред най-ниските за последните години?
– Така е, тя е най-ниската. Предупреждавах изрично, че трябва да се внимава много с насрочването на летни избори, защото животът на българина се върти основно около децата му. Когато те излязат във ваканция, хората отиват на почивки и ги няма по родните места. А особено сега, след като бяхме в карантина, всеки иска да пътува. Повечето са на море в Гърция. У нас остават предимно по-възрастни хора или такива, които нямат възможност да отидат на почивка. Такива хора обикновено подкрепят популистки проекти и това дава риск да изкриви представителството на такъв парламент. Всъщност резултатите от тези избори са много близки до тези през април. Няма някаква драма по отношение на представителството в парламента. Видяхте, че има спад в контролирания, което бе предписано на предприетите мерки на служебното правителство. Имам много изследвания по въпроса и мога да ви кажа, че това съвсем не се дължи на тези мерки. Те са същите, които се прилагаха от всички правителства до момента. Причината да няма интерес към купуването на гласове е, че беше ясна формулата на властта. Още преди изборите беше ясно, че ще се състави правителство около партиите на промяната. Тези формации така или иначе нямат интерес да купуват гласове, защото ще имат подкрепа. Същевременно бившите управляващи от ГЕРБ също нямат интерес от това, защото знаеха, че ще са в опозиция и не могат да съставят кабинет. Каква полза имат да им се лепне петно, и без това върху тях се изсипаха какви ли не компромати. Ситуацията е такава, че беше ясно кой ще управлява и кой ще е опозиция, още преди да се проведат изборите. Само по-малките партии, които бяха на ръба, имат интерес, но пък и те не разполагат с големи финансови възможности за това.
– Машинният вот обаче не отказа ли много хора да гласуват и какво показа той? Изигра ли роля и за ниската активност?
Разбира се, че изигра. При всяко нещо е така – когато се сменят правилата. Можеше да се направи така, че машините да помогнат на неграмотните да гласуват. Общо взето, обаче с тях ние вкарахме скрит образователен ценз. Причината е, че всичко е изписано с текст и човек трябва да може да чете и да знае български език. При машините нямаме нито лого, нито цвят, нито картинки, които да помогнат на избирателите.
– Изненадата на деня обаче беше, че Слави Трифонов обяви, че няма да се коалира с никого. Учудва ли ви това решение и как изобщо може да просъществува такъв кабинет?
– Не, не ме учуди, защото в българската политическа среда думата коалиция е мръсна дума. Това е синоним за далавери, задкулисни договорки. Но в същото време това не означава, че управлението няма да е коалиционно. Тези, които ще го подкрепят, ще го направят обаче на определена цена. Реално, за да минават законопроектите на това мнозинство, ще разчита на парламентарна подкрепа. Никой няма да тръгне да съставя правителство на малцинството при 60 депутати, ако няма договорка с друг. Отдавна се говори, че лидерите на трите формации имат неформални срещи помежду си. Ясно беше, че Слави Трифонов ще предложи експертен кабинет и според мен той е консултиран с другите партии на протеста, а може би и с БСП. Трите партии нямат достатъчно гласове да изберат състава на кабинета, затова ще разчитат и на някаква част от депутатите на БСП. Това е стара практика на Корнелия Нинова.
– Всъщност от няколко дни се говореше за номинацията на Николай Василев за премиер. Какъв знак е това?
– Все пак е позната личност. Защото, когато мандатоносителят е нова партия и депутатите нови лица, е добре да извадиш такъв човек за премиер, защото е познат отдавна в политическата среда. Познаваме Николай Василев като министър, знаем какви сделки е провел. И за бизнеса, и за гражданите това означава предвидимост. Още повече че Василев е балансиран като личност, нещо подобно на Огнян Герджиков и Георги Близнашки. Идеята на такъв тип лица е да се подкрепят от различни партии. Отделните министри нямат никакво значение, защото Министерският съвет е колективен орган. Разбира се, че е добре те да са професионалисти и почтени хора, но отговорност се носи от партията. За мен големият проблем на това правителство няма да бъдат министрите, а че хората са гласували реално за Слави Трифонов, а той няма да се появи в парламента. Не чуваме за първи път мантрата за младите и образовани хора от Запад. Знаете, че у нас се върнаха не едно и две юпита. Надявам се кабинетът да бъде сносен от гледна точка на технократи, но, както казах, големият проблем ще бъде за политическата отговорност. Борисов беше лидер на партията и той определяше правилата, беше ясно, че той носи политическата отговорност. Сега всъщност хората, които ще определят дневния ред, ще бъдат тези в парламента. Това ще бъдат лидерите на т. нар. парламентарно мнозинство. Те ще се договарят за политики и ще изготвят законопроекти. Затова трябва да е ясно кой застава зад такъв кабинет, с какъв мандат, за колко време и на каква цена.
– Въпросът е какво предстои и ще издържи ли един такъв кабинет на малцинството?
– В страни като Италия, Холандия и Белгия се прилага избирателна система като нашата. Там има такива фрагментирани парламенти и се управлява коалиционно. А и при подобна система е ненормално да имаш партийно мнозинство. В Белгия например продължителността на един кабинет не е четири години, а около 2 години и половина. Така че отсега трябва да свикваме, че тези правителства от по четири години са били нетипични за българската политическа система и това отминава. Най-вероятно ще имаме коалиционни кабинети, които ще изкарват по-кратко време. Съответно ще ходим по-често на парламентарни избори.
– Какво смятате за идеите, които Трифонов лансира – за електронно гласуване, мажоритарен вот?
– Ако се въведе мажоритарен вот, това ще преобърне коренно нещата. Тогава ще имаме двупартиен модел на управление. Така ИТН и ГЕРБ, които в момента са най-големите партии, ще имат мнозинство. Това е по-стар модел на представителство, обвързан е и с някакъв вид по-модерни отношения. Нека предлагат тази система, тя е легитимна, но не мисля, че ще намерят голяма подкрепа. А и ако тази идея дойде на дневен ред още в началото на мандата, мисля, че ще препъне Трифонов. По-скоро би се обсъждала в края на мандата.
– Не смятате ли, че всъщност Слави Трифонов можеше да предложи такъв кабинет още след първите избори, след като мандатът им бе връчен от президента?
– Да, но тогава все още нямаше проведени разговори между формациите на протеста. В началото според мен изпитваха страх от това да не се дискредитират едни други, липсваше базово доверие между тях. Сега използваха времето да координират нещата, да имат яснота какво ще правят. Така че ще има правителство, никой няма полза от други избори. Важното е да спечели цялото общество.