В сезона на горещото слънце и морските вълни, много от хората не издържат на температури над 40 градуса, а дреги страдат от силно главоболие. Каква е връзката между главоболието и горещините, кога можем да се самолекуваме и кога трябва да потърсим спешна медицинска помощ? На тези въпроси отговаря неврологът д-р Кана Принова, ръководител на Клиника Нервни болести на Военномедицинска академия в интервю за в. „Минаха години“. Тя има специални интереси в областта на диагностиката и лечението на световъртежа от централен и периферен произход, първични и вторични главоболия, съдови заболявания, множествена склероза и дискови хернии.
При проучване в Израел, проследяващо 7000 души, е установено, че с всяко покачване на температурата с 5 градуса, рискът от получаване на главоболие се увеличава със 7.5%. Най- засегнати са пациентите с мигрена. Застрашени са също малките деца и възрастните поради непълноценност на своята терморегулационна система, както и пациенти с придружаващи сърдечно-съдови и дихателни заболявания, болести на отделителната система и черния дроб.
Главоболието при горещини не е болест, а само един симптом. Ето защо, най-добрият начин да се справим с него е да разберем причината, довела до главоболие, което налага консултация със специалист. Най-честата причина за главоболие в жегата е дехидратация, която настъпва или при значителна загуба на течности поради повишено изпотяване, или недостатъчен прием на течности. Но горещото време може само да провокира изявата на друго по-сериозно заболяване. Така че, ако главоболието е придружено и от други симптоми и продължава по-дълго време, е необходимо консултация със специалист.
Не само високите температури, водещи до прегряване, могат да провокират главоболие. Причина за главоболието може да стане неправилната стойка по време на работа, както и стресът (ежедневен, малък). То може да бъде придружено и с болки в гърба вследствие повишеното напрежение на мускулите на раменния пояс и перикраниалните мускули. Това е т.н. тензионно главоболие, което е и най-честото главоболие – при 18-40% от хората и по- често при жени. Това главоболие е с двустранна локализация, има стягащ характер, без гадене и повръщане, не се влошава при физическа дейност и продължава от 30 мин до 7 дни.
Друг фактор е гладът. Причината е в понижаване на кръвната захар и лишаване на мозъка от енергия. Пушенето – не само при активни, но и при пасивни пушачи, също може да причини главоболие. Причината е, че цигареният дим съдържа никотин, който предизвиква свиване на кръвоносните съдове на мозъка. Кофеинът може както да помогне за справяне с главоболието, така и да го причини – при прекалена употреба, както и при рязко намаляване при прикване към големи дози кофеин. Някои храни – като шоколад, зрели сирена, цитрусови плодове, китайска храна, пържени храни, ядки, миди, стриди, раци и др., могат да допринесат за възникване на пристъп при мигрена. Злоупотреба с медикаменти, най-вече за лечение на главоболие, е честа причина за хронично ежедневно главоболие. Редовната употреба на 1-2 медикамента за повече от 3 месеца за симптоматично лечение на главоболие или за повече от 10 дни месечно може да предизвика такова. За него е характерно, че нараства честотата му във времето, то става нехактерно, намалена е ефективността на медикаментите и това налага увеличаване на дозите. Затова не бива да се самолекуваме. Злупотребата с вредни вещества – наркотици, алкохол, вследствие развитие на абстинентен синдром, също е фактор за появата на главоболие.
За отдиференциране на спешните вторични главоболия голямо значение имат т.н. червени знамена, а именно:
Остро започнало главоболие, необичайно силно и влошаващо се в рамките на 24 ч.
Начало след 50 г. възраст.
Прогресиращо развитие.
Провокиращо се или внезапно започнало след физическо усилие.
Поява на висока температура или анамнеза за травма на главата.
Развитие на отпадни или възбудни неврологични прояви или общи симптоми.
При тези характеристики на главоболието е необходима спешна консултация с невролог. В никакъв случай не бива да се самолекуваме със симптоматични аналгетици, не само, за да не хронифицира главоболието, но и заради уточняване на причината навреме, когато шансовете за лечение са по-големи.
Ако топлината е единствената причина за него, значи е налице дехидратация на организма. Необходимо е да се отиде на сянка, възстановяване на водно-електролитния баланс чрез прием на течности – най- малко 2-3 на ден (вода, айрян), на често и по малко. Газираните напитки, напитки, съдържащи кофеин и алкохол, не подобряват състоянието на човек с дехидратация. Може да се отпуснете в хоризонтално положение с повдигнати крака, което подобрява притока на кръв към мозъка, както и да се поставят студени компреси върху челото и шията.
Разбира се, за предпочитане е да се избягва продължително излагане на слънце, а при излагане е добре да се носи шапка с периферия или с козирка, слънчеви очила, светли, леки дрехи по възможност от естествени материи, както и да се приемат най-малко 2-3 литра течности на ден.
При всички случаи на главоболие е необходимо да се потърси причината за него. Самият пациент или близките му могат да измерят температура и кръвно налягане, при диабетици и кръвната захар. Ако има отклонения, да се коригират тези отклонения след консултация с личния лекар. Ако главоболието продължава при нормални стойности или те са били нормални още в началото, е необходима консултация с невролог за изключване на различни вторични главоболия при съдови, възпалителни заболявания на мозъка или тумори. След изключване на вторични главоболия чрез образни изследвания може да се приеме, че се касае за първично главоболие – най-често тензионно, мигрена или клъстерно, при които поведението е различно. Обикновено пациентите намират собствени обяснения за оплакванията си от главоболие и започват самолечение със симптоматични средства – аналгетици, към които привикват и не решават дефинитивно проблема. Естествено понякога става твърде късно да се реши проблема и от специалиста заради забавяне поставянето на диагнозата и намалени шансовете за лечение. Затова съветвам пациентите с оплаквания от главоболие да се консултират с невролог, особено ако то е настъпило внезапно и е придружено с някакви други неврологични или общи симптоми.