Александър Иванов е лидер и основател на CreateX. Образователен директор на SoftUni Digital & SoftUni Creative. В периода от 2014 – 2016 е един от учителите по програма “Заедно в Час”, където е преподавал информационни технологии. Бил е Координатор и лектор на международен Еразъм+ проект базиран на метода “обучение чрез преживяване” с обучения в 5 държави. Започва професионалния си път, като вицепрезидент и лидер на локалният трейнинг екип на AIESEC Свищов по време на студентството си в Стопанската Академия, където завършва финанси. Пред Trendy News той говори за промяната в света на маркетинга, частното и държавното образование и политическата обстановка в социалните мрежи.
1. Г-н Иванов, като основател на CreateX Digital Agency, как ще коментирате един от водещите въпроси в съвременния свят – а именно как рязко се случи така, че не само различните институции се дигитализираха, но и вече дигитализираният пазар започна да се употребява много повече. Какъв беше делът на направените покупки онлайн през изминалата година?
-Както във всяка една криза, освен предизвикателствата и трудностите, пред които се изправя целият социум със своите организации, бизнеси и структури, се наблюдават и много възможности. Това, което видяхме на база контекста на COVID и ограниченията, които бяха поставени, са няколко неща – най-ценното, от които е, че диджитъл може да улесни изключително много живота на хората, да даде голяма стойност в него.
Можем да кажем, че дигиталната инфраструктура в контекста на 2020 година, доказа, че е достатъчна, за да прехвърли основните жизнени дейности на обществото изцяло в дигитален формат. Това се яви ключов момент и изненада много хора. Бизнесите и организациите, които бяха дигитално адекватни и подготвени за това, спечелиха изключително много и това е видимо, обръщайки поглед назад и осъзнавайки промените, които се случиха.
Това, което можем да кажем относно делът на продажбите, е, че определено има много сериозен растеж, който се наблюдава. Спрямо европейските и световните тенденции, България изостава не малко. Това на свой ред ни навежда на мисълта, че тепърва ще наблюдаваме реализирането на огромно количество потенциал за развитие и за повишаване на стойностите в още по-голям размер.
2. След като вече се е задвижил влакът, а очевидно това се случва и в България, ще наблюдаваме ли как той все повече набира скорост, или това ще бъде само до един момент и в един етап една част от хората ще се върнат към обикновения начин на пазаруване?
И трите варианта ще ги има – такива, които ще засилят все повече дигиталното си присъствие; такива, които на драго сърце биха се върнали обратно при възможност; и такива, които ще използват благините и от двете в контекста на самата индустрия.
Със сигурност има много индустрии, които са видяли, че е абсолютно възможно да дигитализират бизнесите си и да минат в дигиталното пространство, като по този начин могат да улеснят своите потребители, клиенти и хората, които работят с и за тях.
Има и много бизнеси, които разбраха горчивата истина, че диджитъл е моментен заместител, т.е дългосрочно няма как да постигат резултатите, които биха случили в “нормална среда”. И тук индустриите, които правят най-голямо впечатление, са, разбира се, пътувания (travel индустрията) и образованието, защото колкото и качествени и добри да бъдат онлайн обученията, те трудно могат да се сравнят с качеството, което се добива, когато то се случва физически, но за това ще си поговорим повече след малко. Така че е повече от ясно, че някои сектори на драго сърце биха се върнали обратно към стандартния начин на работа.
Но има и трети вид – такива като купуването на имоти например, които по-скоро ще бъдат хибрид – първоначалните наблюдения върху имоти за закупуване могат да се случват онлайн и при вече готов шортлист най-добрите имоти да се посещават физически.
Това, което мога да кажа накратко е, че влакът е тръгнал, той е бърз, но не спира на всяка гара.
3. На първите избори през тази година видяхме как партията Демократична България вкарва средствата си главно в дигитални реклами, като това го правеше извън и в кампанията. Оттам последваха и други партии. Това ли е бъдещето на политическата реалност и все повече ли политиката ще се осъществява в дигиталната среда? Как се отрази това наливане на пари в реклами по социалните мрежи на алгоритъма?
-Първото и най-важно нещо, което да се каже тук, е коя е таргет аудиторията, която се гони. В случая на тези партии, си говорим за електорат, който е главно млад и се позиционира в дигиталното пространство. Това се явява и начинът той най-лесно да бъде достигнат – с правилните съобщения за сравнително малка стойност. Определено това е доста логично и с развитието на социалните мрежи, и с тенденцията, че хората в тях стават все по-зрели, възрастовата граница се вдига все повече. На база на тези фактори е повече от нормално, партиите да имат апетит към позициониране в дигиталното пространство. Но винаги първо изхождаме от това кой е електоратът и кои партии за кои хора се борят. Съответно в контекста на Демократична България, ние знаем, че те са градска партия на дясно мислещите хора, които са проактивни за диджитъл средата.
При всички случаи, големите социални медии работят на чист пазарен принцип и щом има повече предлагане, цената се увеличава, което пряко води до това бюджетите, които се изсипаха в дигитално пространство около изборите, да повишат цялостно цените за достигане до единица човек. Като е хубаво да споменем, че това е много откъслечно и е за определен период от време – знаем, кампаниите продължават по един месец. Тази година се случва така, че, може би, ще имаме три такива кампании, но това е по-скоро момент, а не тенденция.
4. Как ще се отрази дигитализацията на обикновения работник? С преминаването към много нови онлайн услуги, които могат да бъдат извършени от един алгоритъм, това няма ли да съкрати драстично работната ръка, оставяйки много хора без работа?
-При всички случаи ни очаква процес, поне в следващото десетилетие, на масова промяна на работната сила и зависимостите спрямо нея. Това, което вярвам, че ще се случи, е, че ниско и средно квалифицираният труд ще пострадат най-много. Хората, които ще го усетят много по-малко, са експерти и професионалисти на високо ниво, с висок интелектуален труд, свързан с адаптация, учене и превеждане на наученото веднага в практиката, решаване на проблеми, управление на екипи и казуси.
Но по-уязвимата група – на ниско и средно квалифицирания труд – ще трябва да преструктурира начина, по който движи развитието на кариерите си. Ще трябва да се насочи към специализации, добавяне на стойност и увеличаване на работната експертиза. Това са начините да се измъкнат от капана, който се залага в момента за всички хора, които разчитат само на поддържане на своите знания и умения – без идеята да ги развиват. Отказът от прогрес е неефективен подход и ще да ги изправи пред ситуация, в която ще спрат да бъдат релевантни на пазара на труда.
5. Освен маркетолог, Вие сте и преподавател в SoftUni, кое е това нещо, което Ви носи наслада в преподаването и според Вас кое е нещото, от което публичното образование може да се поучи от частното?
-Тръгвам отзад-напред – публичното образование може да се поучи от частното главно от следния казус:
Второто (частното) е пряко ориентирано в резултати, насочено е към практически знания и умения, които хората могат да приложат в реалната бизнес среда, веднага след като ги получат. Това е най-ценното нещо на частното образование – не просто научаване на количество знания и умения, а практическото им имплементиране.
За първата част от въпроса мога да споделя доста неща. Насладата в преподаването безспорно е огромна. Този вид дейност носи възможността да видиш как хора за кратко време напредват изключително много, развиват се, намират себе си и понякога това “намиране” се случва в индустрия, в която първоначално не са вярвали, че имат поприще.
Едно от най-вълнуващите неща за дигиталния маркетинг и въобще за дигиталните професии, е това, че има място за всеки един човек, в зависимост от личните му характеристики, знания, умения, способности, аспирации, всички неща, които го вдъхновяват. Това е нещо, с което нашата индустрия може да се похвали пред много, много други. Най-вдъхновяващо е да видим как всъщност в България има огромен потенциал, хората бързо напредват и можем да създаваме професионалисти, които да помогнат на Дигитална България да се превърне в един от водещите регионални центрове на Балканския полуостров.
Аз супер много вярвам в това и ежедневният ми достъп до талантливи хора, които учат, го доказва. И то високо интелигентни личности, способни на високо интелектуален труд, който да дава съответната добавена стойност на бизнесите. Това на свой ред води до реалната възможност да се повлияе на позитивното развитие на икономиката в национален мащаб. На това казвам аз вдъхновяваща мисия. Мисия, даваща надежда, че пред нас предстоят много хубави дни. Както и че България всъщност е държава, която трябва да се насочи пряко към добавената стойност от дигиталните професии и там е, може би, мястото, където ние ще имаме възможност истински да изпъкнем и да изправим страната на крака.
6. Според Вас материалът в държавните университети достатъчно релевантен ли е, за да може студентите, които излизат от тези ВУЗ-ове да се конкурират с тези от частните?
-За съжаление съвсем не смятам, че материалът в държавните университети е релевантен и че те имат възможност да създават кадри, които да са боеспособни в реална бизнес среда. Това, което се наблюдава, е липса на практическа насоченост, както вече споменах, както и отсъствие на адаптивност. И не на последно място – имаме нужда от съвременни учебни програми, които да са създадени спрямо това, което се случва в дигиталния маркетинг през 2021 година, и в света, като цяло. Така изглежда всъщност причината, всички тези частни организации и структури, да напредват и да се развиват толкова много. Нуждата е там и тя е голяма. Държавните образователни институции не могат да се справят, най-вече поради голямата пропаст, която е отворена между реалните бизнес нужди и това, което се случва в класните стаи.
7. Някои факултети и университети като цяло все още отказват да преминат към напълно онлайн обучение или онлайн провеждането на изпити, въпреки настоящата ситуация с коронавируса. Според Вас има ли някаква съществена разлика между провеждането на занятията онлайн присъствено, както и някаква разлика в резултатите от изпитите?
-Онлайн присъствието никога няма да замени физическото такова. Образованието се прави с много страст, с много ентусиазъм, с чиста човешка комуникация и връзка, която много трудно може да се извърши онлайн. Разбира се, последните години и ситуацията, в която бяхме поставени, доказа, че е абсолютно възможно и е добър моментен заместител, спрямо ситуацията.
В дългосрочен аспект обаче, това със сигурност ще се отрази не до там благоприятно на образованието. Най-вече, защото е изключително трудно да се изгради доверие онлайн. А доверието, заедно с възхищението, и от двете страни – обучаващата и обучаемата, са в основата. И липсата им е голяма бариера, с която онлайн обучението се справя, но донякъде. Затова трябва да сме честни, че присъственото обучение е повече от необходимо. Така че една хибридна форма, може би, би била оптимална за правилното протичане на учебните занимания поне на този етап.
Прочетете още от последните интервюта на Любомир Цанев: