Огромен клон от почти столетна върба е рухнал върху каменния зид на строена през далечната 1858 година черква край павелбанското село Виден. Храмът е изоставен още от 1962 година, когато с нарочен указ заради изграждането на язовир „Георги Димитров“ /сега Копринка/ селото е било преместено на около километър, а миряните изнесли камбаната, иконите и утвара в черквата на град Павел баня, пише „Монитор“.
През изминалите десетилетия е рухнал покривът, оцелели са каменните зидове и изкусно направените с тухли сводове над прозорците, запазила се и каменната рамка при входа, а върху оцелелите тук – там стенописи личат подписи и послания на съвременни вандали.
„Падналият клон на върбата ще ускори разрушението на зида, където някога са били олтара и амвона, храмът не е действащ и на практика не бих могъл да направя нищо“, коментира отец Александър, който обслужва осветения преди година нов православен храм „Свети Атанасий“. Той припомня, че преди освещаването на новата черква старозагорският митрополит Киприан е преосветил руините на старата, но имотът вече не бил църковен. Има нов храм, идвайте в него да се помолите, да запалите свещичка, за съжаление нямаме сили и възможности да ремонтираме стария“…коментира отчето.
Преди месеци историците от старозагорския държавен архив откриха ферман с печата и подписа на турския султан Абдул Меджид Първи от далечната 1858 година, с който се разрешава на православните от някогашното казанлъшко село Карагитлий /днес Виден, община Павел баня“ да си построят църква . Ферманът е бил придружен от специална заповед /буюрулда/ на тогавашния велик везир Мехмед Емин паша, която предупреждава, че местните власти нямат право да облагат с допълнителен данък жителите заради строителството на черквата. Двата оригинала са написани с туш върху специална венецианска хартия с водни знаци: двуглав орел и обърнат полумесец/. Те са били предадени във фондовете на държавния архив през 60-те години на миналия ХХ век, върху тях има и отметка от 1949 година, направена от тогавашния предстоятел на храма „Свети Атанасий“ отец Георги Трополов, който ги е съхранявал.
На практика това са най-старите архивни документи, които се пазят в Града на липите. По думите на местните жители /днес във Виден живеят едва 37 възрастни мъже и жени/, изграждането на църквата е започнало поне 4 години преди официалната султанска воля, за да получат фермана, миряните събрали значителна за онова време сума, която била дадена като подкуп на чиновниците в Истанбул. Според новооткритите автентични документи църквата е трябвало да бъде с размери от 35х25х20 аршина /23,8х17х13,6 м/, тя не имала право на камбанария, каквато е изградена доста по-късно.
Църквата е строена от сериозни майстори, които вградили в каменните й зидове глинени гърнета, за да повишат акустиката. Издаването на фермана за църквата „Свети Атанасий“ е станало възможно, след като няколко години по-рано султан Абдул Меджид Първи подписва специалния акт Хатихумаюна, с който се изравняват правата на религиозните общности в очертанията на Османската империя.