За две години могат да се случат много неща. Толкова време Борис Джонсън е министър-председател на Великобритания. Две години е била и експедицията на изследователите Мериуедър Луис и Уилям Кларк на запад от Мисисипи. Толкова е и средната продължителност на живота на северноамериканския опосум.
Но провеждане на Световно първенство с 48 отбора, включващо и целия континентален квалификационен цикъл на всеки две години? Това е въпросът, който много бързо се превърна от поредната щура идея на президента на ФИФА Джани Инфантино в следващата голяма битка във футбола.
В червения ъгъл са ръководния орган на световния футбол, неговия ръководител за глобалното развитие Арсен Венгер, националните футболни федерации от Саудитска Арабия до Южна Америка и 80-членна група от бивши мениджъри и играчи, сред които Аврам Грант, Джей-Джей Окоча и Майкъл Оуен.
В синия ъгъл е Европа: нейния ръководен орган УЕФА, клубовете, различните лиги, фенове и съюзи на играчите. Синият ъгъл разполага с парите, играчите и последните носители на Световната купа. Червеният обаче разполага с гласовете…
Така обикновени започват нещата в световната футболна политика и крайният резултат почти винаги е компромис. Двете страни отстъпват по-малко, мърморят, но стигат до „общо решение“. Този път обаче ще бъде много трудно двете страни да сближат позициите си.
Европейската асоциация на клубовете (ЕАК) знае най-добре от всички, колкото наситен със събития може да бъде календара през 24-те месеца, тъй като през тази седмица тя проведе среща в Женева за първи път от септември 2019 г. насам.
Последните месеци не бяха благосклонни към организацията, която започна като „банда“ от елитни клубове от Г-14, докато се превърне в това, което е в момента – организация, която представлява 247 отбора от целия континент. Първо имаше глобална пандемия за първи път от век насам – криза, която отмени сезони, отложи състезания и затвори стадиони, причинявайки комбинация довела до финансови загуби в размер на около 3.5 млрд. евро.
Така, преди шест месеца, новия председател на ЕКА Насер Ал-Хелаифи(собственик на ПСЖ) обяви в един уж спокоен понеделник „среднощен преврат“ от страна на 12 от най-големите членове в групата, а именно създаването на отделна Суперлига през април миналата година.
ЕКА се обедини срещу общия враг – ФИФА, която настоява за повече международен футбол. По този начин за пореден път се доказа старата поговорка, че врагът на моя враг е мой приятел.
„В календара няма място за тази луда идея“, заяви изпълнителния директор на Манчестър (Сити) Феран Сориано. „Играчите не могат да играят повече мачове, това е сигурно“.
Ел-Хелаифи се опита да бъде по-дипломатичен, като заяви: „Не съм съгласен с тази идея. Искаме да се ангажираме с другите заинтересовани страни. Едностранно решение няма да помогне на никого. Разбира се, че трябва да се консултираме с всички относно бъдещето на футбола и сме готови да обсъдим идеите си с всеки“.
Заместник-председателя на ЕКА и директор по правните въпроси на Байерн (Мюнхен) Михаел Герлингер заяви: „Не съм съгласен с новата идея за провеждане на Световните първенства. Имаме действащ меморандум с ФИФА, в който се договаряме за календара. Все още нямаме на масата предложение от страна на ФИФА как би изглеждала Световната купа на всеки две години. Със сигурност обаче в настоящия футболен календар, няма място, така че е невъзможно да коментираме как би могла да стане тази идея. Световното първенство на всеки две години е мисия невъзможна“.
Собсвеникът на Лийдс Юнайтед Андреа Радрицани предложи компромисен вариант – „Харесвам Световното първенство на всеки четири години, но може би можем да проведем дискусия за това да има такова на всеки три години“. Малко по-късно обаче, той се съгласи с колегите си, че ФИФА гледа само собствения си интерес. „Има липса на добра комуникация“, добави италианецът.
Организацията на световните лиги, в която членуват английската Висша Лига, немската Бундеслига и френската Лига 1, излезе с изявление в сряда вечерта, като заяви, че „категорично се противопоставя“ на идеята за Световно първенство на всеки две години. Според организацията, това би довело до „размиване на историческите и традиционните ценности на надпреварата, а Световното първенство означава толкова много за феновете и играчите. Ръководството на ФИФА няма право да превърне нещо толкова изключително и знаково събитие в обичайно такова, само за да обслужи своите краткосрочни интереси“, добавя организацията.
Подробностите за плана на ФИФА за Световни първенства на всеки две години и как европейските първенства, Копа Америка и азиатските купи могат да се впишат в него ще бъдат разкрити от Арсен Венгер на пресконференция в четвъртък в Катар, където той има среща с Грант, Окоча, Оуен и останалите членове на неговата техническа консултативна група. Бившият мениджър на Арсенал издаде общата идея в интервю за френския „Екип“ през миналата седмица.
Много се говори за очевидния контраст между възгледите на 71-годишния Венгер за футбола сега и това, което той проповядваше на идеология за играта, докато ръководеше Арсенал, макар все пак да има някои общи възгледи.
A bunch of FIFA legends…and me. pic.twitter.com/0FYLG5bxNI
— Alexi Lalas (@AlexiLalas) September 8, 2021
Докато бе начело на „артилеристите“, Венгер много мразеше да губи играчите си за международните срещу на всеки два месеца, които се натоварваха допълнително с мачове, самолетни полети и т.н. Не му харесваше и факта, че Купата за африканските нации се провежда през януари, в средата на сезона във Висшата лига. Въпреки всичко, френския специалист никога не се е обявявал срещу международния футбол, стига той да е вместен в „правилното място“ във футболния календар и в правилната пропорция.
Според Венгер, паузите за национални отбори трябва да са разделени на две части. Един месец, отделен за квалификационни мачове през октомври и след това един месец за финалите на дадената континентална надпревара през юни/юли, без да има други прекъсвания и със задължителна почивка за всеки играч от 25 дни всяко лято. Общото съотношение на мачовете трябва да е 80-20 в полза на клубния, спрямо националния футбол.
Той смята, че това „оптимизиране“ на календара може да се постигне, ако се откажем от приятелските срещи, премахнем турнири като Лигата на нациитте, както и оптимизиране на квалификациите.
Ако всичко това се изпълни, тогава ще можем да провеждаме световни и европейски първенства на всеки две години, без да се увеличава натоварването (броя изиграни мачове) за играчите, а същевременно с това ще се намалят пътуванията и времето прекарано извън клубовете. Освен всичко, играчите ще получат и три седмици почивка.
Шефът на ФИФА Инфантино харесва тази идея по няколко причини. Първо, тя ще удвои печалбата на ръководената от него организация. Понастоящем ФИФА печели около 4.5 млрд. евро за четиригодишния цикъл, като почти цялата сума се печели в годината на провеждане на Световното първенство. През следващите три години ФИФА има значителен дефицит като приходи.
От другата страна е УЕФА, която печели почти 11.5 млрд. евро за същия период, тъй като има свой собствен международен турнир (Европейското първенство) за печелене на пари, но освен това всяка година печели милиарди и от доходоносните клубни състезания като Шампионска лига, Лига Европа, а вече и Лига на конференциите.
Два пъти повече световни първенства, означава два пъти повече политически протекции, два пъти повече срещи със световните лидери и два пъти повече шансове за спечелване на Нобелова награда за мир. Това наистина са достатъчно причина за два пъти повече мотивация у Джани Инфантино за реализиране на идеята.
Лесно би било да подходим цинично и да кажем, че провеждане на Мондиала на всеки две години, звучи като чудесна идея за ФИФА и Инфантино, но какво да кажем за останалите?
Отговорът е, че настоящото статукво, работи отлично за УЕФА и водещите европейски клубове, но и не толкова добре за по-голяма част от 211-те асоциации членки на ФИФА, които не участват на Световните финали или дори националните първенства на собствените си конфедерации и се нуждаят от подкрепата на ФИФА, за да финансират развитието на футбола в своите страни.
Именно това има предвид Инфантино, когато говори за развитието на играта и за даването на шанс на повече нации да изпитат радостта от участие на Световно първенство. Той вече разшири броя участници в турнира от 32 на 48, но сега иска да удвои и броя на провеждане на самите финали. Това е неговата програма за повишаване на нивото в повече държави по света.
Цифрите говорят сами за себе си. Само 79 държави са участвали на Световни финали, като 21 от тях са играли само по веднъж на Мондиал, а 38 от държавите са участвали в три или по-малко Световни първенства от общо 21 състезания от 1930 година насам.
Сред държавите, които са играли само веднъж на Световно първенство са Канада, Китай и Индонезия. Футболни страни като Турция и Сенегал са сред тези, които са били два пъти финалите, докато Египет, Гана, Кот д‘Ивоар и Южна Африка са достигали до три Световни първенства. Индия никога не е участвала на финали.
14 държави са участвали в повече от половината от 21-те Мондиала. Аржентина, Бразилия, Мексико, Уругвай, както и 10 държави от Европа. Европейските държави са спечелили 12 от 21-те първенства, а само два от финалите на Световните първенства в историята са били без европейски участник – 1930 г. в Уругвай и 1950 г. в Бразилия. Три от последните четири финала бяха изцяло европейски.
Класацията на ФИФА също е показателна. Шест от първите 10 и 13 от първите 20 държави в световната ранглиста са заети от европейски страни. Най-висок ранг от африканските държави има Сенегал на своето 21-во място, докато Япония е най-добрия азиатски представител със своето 24-то място.
Ако утре се проведе следващото Световно първенство и държавите участник се определят на база ранглистата на ФИФА, в него ще влязат 26 европейски представителя, 8 от Южна Америка, 6 от Африка, 5 от Азия и по 3 от Северна и Централна Америка.
В клубния футбол, ситуацията е също толкова едностранчива. Всъщност, разликата е дори още по-голяма. Европейските отбори са печелили 13 от 17-те Световни клубни купи – турнир, който не носи на ФИФА почти нищо. Това едва ли е изненадващо, ако се вземе предвид факта, че само един неевропейски клуб, а именно бразилския Фламенго е попадал в класацията на „Deloitte“ за 20-те футболни клуба с най-голям годишен приход. При това само веднъж и то преди 24 години.
Когато се погледне по този начин над нещата, е лесно да се разбере, защо на последния конгрес на ФИФА през май, цели 166 държави гласуваха в подкрепа на предложението на Саудитска Арабия да се проучи възможността за провеждане на Мондиалите на всеки две години.
Африканската футболна конфедерация, която в момента на практика се управлява от ФИФА, отиде още по-далеч през юли, заявявайки, че няма нужда от по-нататъшно проучване, за това кой е „за“ идеята от нейните 54 членове.
През уикенда Бангладеш, Малдивите, Непал и Шри Ланка – четири държави, които никога не са участвали на Световни финали и които в момента се намират на дъното на класацията на ФИФА, добавиха своят глас към каузата, гласувайки „За“.
Така старата и „гадна“ в очите на останалия свят Европа остана сама срещу всички. Дали може просто да се откаже от идеята? Едва ли.
А честният отговор на въпроса за провеждането на Световно първенство на всеки две години е, че никой не знае какъв ефект би имало, защото във футбола отдавна не е имало толкова голям глас за промяна – толкова сложен, фундаментален и мащабен.
Прав ли е Венгер, че настоящите шест паузи за национални отбори, могат да бъдат обединени в два, без да се добавят още мачове и то в момент, когато ЕКА и УЕФА са на път да увеличат броя на международните клубни мачове, които отборите играят?
ФИФА е убедена, че феновете и играчите все още обичат националния футбол. Европейското първенство и Копа Америка това лято, доказаха, че е права. Но дали феновете искат два пъти повече национални турнири? Тях ще ги пита ли някой?
Не прекарахме ли по-голяма част от последното десетилетие в разговори за това, че лятото в северното полукълбо не е най-доброто време за провеждане на най-значимите мачове за която и да е държава по планетата?
Все още ли ФИФА иска да преработи Световното клубно първенство и да го направи също толкова значимо и престижно, колкото и националния Мондиал?
Венгер заяви пред „Екип“, че промяната на Световното първенство може да бъде официализирано още през декември. Само, че за да се случи промяната, първо трябва да бъде изменен устава на ФИФА – в момента той гласи, че Световните първенства се провеждат на всеки четири години. Само, че след като ФИФА има „ДА“ от две трети от членовете си, може да бъде свикан извънреден конгрес. Това обаче е сложен за решаване казус, за толкова кратък период от време.
И дори ФИФА да успее да уреди правно нещата, това би ли променило нещо в дейсвителност? Преди две години и половина световната футболна организация, успя да надхитри УЕФА, за да получи регулаторно одобрение за увеличаване на броя участници в Световното клубно първенство до 24 отбора. Сега изглежда, че ФИФА е готова да се откаже от тази си идея, без дори да я изпробва, за да получи повече Световни финали.
Някои в Женева смятат, че истинската цел на ФИФА е всъщност да получи пълна подкрепа от ЕКА и УЕФА за разширяване на Световното клубно първенство, тъй като това също би увеличило значително приходите на ФИФА. Но както се изрази един от клубните шефове: „С Инфантино начело, кой знае какво всъщност иска ФИФА?“.
Това, което е сигурно, е, че тази потенциална заплаха помогна на водещите европейски клубове и УЕФА да преодолеят последната „криза в отношенията между европейската централа и най-големите европейски грандове, покрай идеята за създаване на Суперлигата.
Или както каза президента на ПСЖ Ал-Хелаифи –„във всяка криза се откриват нови възможности“. Макар, че не можем да сме сигурни какво точно имаше предвид той.