В обществото все още се задават въпроси относно продължителността на имунния отговор след преболедуване и след ваксиниране, могат ли да се ваксинират някои групи лица с имунен дефицит, съществува ли необходимост от поставяне на подсилваща доза ваксина, какъв дял от хоспитализираните са ваксинирани и неваксинирани.
Ето и отговорите на някои от тези въпроси според последните научни данни, разпространени на страницата на Министерството на здравеопазването във Facebook.
На въпроса дали е ясно вече колко време след ваксиниране и след преболедуване се задържат антителата в организма, проф. Мурджева отговаря:
„Датски учени от Университета в Копенхаген публикуваха в сп. EBioMedicine на 21 август т.г. данни, че неутрализиращи вируса антитела се доказват и 6 месеца дори след лека форма на COVID-19. По същото време учени от Китай публикуваха резултати от изследвания върху продължителността на хуморалния имунен отговор при над 800 оздравели в Ухан след първата вълна. При 70% от тях 12 месеца след първите симптоми се доказват антитела срещу рецептор-свързващия домейн на шипчестия протеин на вируса, макар че те започват да намаляват след 9-я месец. Любопитен факт е, че преболедувалите мъже продуцират повече от тези антитела от преболедувалите жени. Подобно е проучването в Каталунския научен център Irsi Caixa за продължителността на имунния отговор при преболедували, където също показват наличие на антитела в продължение на поне една година след преболедуване. Интересно е, че хоспитализираните болни произвеждат по-голямо количество антитела, но способността на тези антитела да блокират нови варианти на вируса след това е по-ниска в сравнение с тази на преболедувалите без симптоми или с леки признаци. Последната група образуват по-малко антитела, но са по-защитени от повторна инфекция. В процеса на изследването е установено, че няколко месеца след ваксиниране у преболедувалите се засилва имунният отговор, а 50% от неваксинираните болни от COVID-19 са податливи на повторна инфекция с бета варианта на коронавируса. Ако обаче се появи нов щам със съществени генетични промени, едва ли произвежданите антитела и клетки биха били толкова ефективни.
По-рано – през юни т.г., в сп. New England Journal of Medicine американски учени споделиха данни, че при ваксинираните също се откриват anti-SARS-CoV-2 антитела 6 месеца след втора доза с иРНК ваксина. Чуждестранни проучвания, а и в някои наши научни лаборатории, показват, че имунният отговор с образуване на антитела след ваксиниране срещу COVID-19 започва да намалява след 6-я месец, докато след преболедуване може да трае и повече от година. Каква е гаранцията обаче, че преболедуването от COVID-19 няма да доведе до фатален изход или тежка клинична симптоматика с усложнения, избягването на които се цели с прилагането на ваксините? Трябва да се отбележи, че наличието на всякакви антитела срещу вируса след преболедуване не е индикация за надеждността на имунната протекция. Съвместно проучване на гръцки и американски учени доказва, че шест до осем месеца след преболедуване от COVID-19 в кръвния серум се откриват антитела срещу S-протеинa на вируса, но в 74% от случаите. Неутрализиращите вируса имуноглобулини липсват у ¼ от преболедувалите. В това е смисълът на ваксинирането след преболедуване.
На въпроса дали е задължително да се поставя втора доза ваксина след преболедуване на лица от COVID-19 в периода след първата ваксина, професорът обясни, че не е задължително да се поставят две дози, защото срещата с причинителя на заболяването след първа доза ваксина играе роля на подсилваща имунизация и подпомага изграждането на по-напрегнат имунитет.
„Също така, има данни, че „дългият“ COVID-19 синдром с признаци на лесна умора, главоболие, безсъние, задух се подобрява след ваксиниране. Предполага се, че ваксината пренасочва имунния отговор към вируса и остатъчната инфекция, която вероятно е в основата на тези симптоми.
Ако преболедувалият е неваксиниран и е под 65 години, без имунен дефицит, 6 месеца след преболедуване една доза от ваксините при двудозов режим е достатъчна. Научни данни показват, че имунният отговор след лека и среднотежка форма на боледуване води до образуване на имунна памет с неутрализиращи вируса антитела и специфични клетки. Joseph Ebenger и колектив показват в сп. Nature Medicine, че нивата на специфичните IgG антитела, които са генерирани след прилагане на една доза ваксина при хора, преболедували COVID-19 преди ваксиниране, са съпоставими с нивата на антителата, образувани след пълния курс на ваксиниране при лица, които не са боледували. Няма данни все още за трайността на имунния отговор след еднодозово ваксиниране на преболедували.“