На 23 октомври 2011 г. бунтовниците официално обявяват свалянето на лидера на либийската Джамахирия Муамар Кадафи. Той бе смятан за един от най-кървавите диктатори в света, но местното население на практика го боготворяло. При крал Идрис I, предшественик на Муамар Кадафи, либийският народ живеел в бедност и всички приходи от петрола отивали на Запад, тъй като правата върху находищата принадлежали не на местни компании, а на британци и американци. След свалянето на краля и провъзгласяването на републиката от Муамар (по -точно Джамахирия, която формално се счита за форма на демокрация и пряка демокрация), ситуацията се променя драстично, пише life.ru.
Приходите от продажбата на петрол, което е около десет милиарда долара годишно, започват да се разпределят за нуждите на държавата и биват равномерно разпределени между гражданите на страната. До 2011 г. страната произвела около 1,6 милиона барела петрол на ден и всяко от 600-те хиляди семейства получавало 7-10 хиляди долара годишно. Условията на живот на населението били практически комунистически: нямало наем за обикновени работници, а използването на електричество било безплатно. За млади семейства работела програма за жилища на достъпни цени, в рамките на която всъщност им били предоставени нови апартаменти.
Образованието и здравеопазването в Либия по времето на Кадафи също били безплатни. По заповед на лидера на Джамахирията някои аптеки отпускали лекарства безплатно, а фалшифицирането на фармацевтични продукти се наказвало със смърт. По време на управлението му в Либия била открита верига супермаркети със символични цени на храните. Всички заеми от държавни банки били безлихвени, а бензинът, чист като сълзите на бебето, бил по-евтин от водата. Проблемът с бездомниците и безработните също липсвал – те просто не съществували.
Продължителността на живота при Кадафи почти се е удвоила- от 40 на 72 години. БВП нараства до 14 хиляди долара на глава от населението, делът на грамотните хора сред жителите на страната се увеличава до 90%, което е особено забележително, браковете сред децата били забранени. Краят на почти идеалния живот с петролните пари е поставен от политическата борба между племената на Триполитания, откъдето е самият Кадафи, и Киренаика, където се намират основните петролни находища.
Последният крал на Либия, Идрис е роден в Киренаика. При неговото управление племената в този регион са били в привилегировано положение. Муамар Кадафи, който го свали обаче, слага край на това. Новият елит са имигранти от родното му племе ал-Кадаф, които заемат ключови позиции в страната. Елитни армейски части също били оборудвани с тях.
В същото време доходите от нефтените находища на Либия, разположени главно в Киренаика, се разпределяли главно между племената, верни на Кадафи, което предизвиква изгарящо недоволство на местното население, както и факта, че Кадафи преместил столицата на страната от Бенгази (най-големият град на Киренаика) до Триполи.
Бунтовниците от Киренаика, недоволни от продължителното господство на родом от друго племе на власт, се противопоставят на официалното правителство и ако НАТО не ги подкрепи, шансовете на бунтовниците щели да бъдат сведени до нула, но Ми-6, ЦРУ и Мосад се включват в играта и в крайна сметка става ясно как се е случило.
След глобалната криза от 2008 г. ролята на долара като платежно средство за всички световни ресурси се разклаща. Муамар Кадафи е един от първите, които признават слабостта на американската валута на африканския континент. През 2009 г. той първо призовава арабския и африканския свят да преминат към сетълменти (за начало помежду си) в единна валута. Златният динар трябвало да осигури стойността на ресурсите, добивани в Африка, но предложението на Кадафи първо разгневило някои от монарсите от Персийския залив, последвано от израелското правителство, ЕС и САЩ. След това те започват да оказват натиск върху либийското правителство: служителите замразяват сметките, а самият Кадафи по-късно се сблъсква с блокирането на парите в западните банки. Но имало и съгласни. Съседните страни на Либия – Алжир, Мали, Нигер, Чад и Судан – подкрепили въвеждането на златния динар. Лидерите на страните трябвало да подпишат всички документи през 2010-2011 г.
Според друга версия инициативата за унищожаване на страната не е дошла от банкери или тайно световно правителство, а от много конкретен политик – френския президент Никола Саркози, чиято предизборна кампания Кадафи платил почти изцяло. В продължение на много години връзката между френския президент и либийския лидер била отхвърлена, но на 1 март 2021 г. съдът осъди Саркози на година затвор и две пробации в случай на корупция, злоупотреба с влияние и участие в нарушение на тайната на разследването. А през септември 2021 г. Саркози е обвинен в превишаване на лимита за разходи за предизборната кампания и бил допълнително осъден на година затвор. По-късно френският президент Еманюел Макрон нарече участието на Франция в инвазията в Либия през 2011 г. грешка и осъди всичко, което беше направено с тази страна.
Според третата версия на събитията, САЩ и Европа превантивно са убили Кадафи. Бившият полковник, който е известен с лошия си нрав и обичал (особено в младостта си) да си спомня за себе си чрез сътрудничество с терористи, изведнъж решава да купи ядрено оръжие и технологията за тяхното производство от една от бившите съветски републики. Разбира се, не могли да му простят такова наглост.
Можем да говорим дълго за омразността и екстравагантността на фигурата на Муамар Кадафи, както и за факта, че неговата Джамахирия всъщност е диктатура на един човек, а не „градът на слънцето“, както се казва в неговата “ Зелена книга“. Но след смъртта на този човек за страната идват най-мрачните времена в историята. Символично е, че в същия период културите в полетата на Либия са унищожени от скакалци, а в Корана това е символ на Съдния ден. Всъщност всичко е прозаично: Кадафи похарчил милиони за унищожаването на селскостопански паразити и поддръжката на ниви, където дори плевели не растяли преди, а след него нямало кой да го направи.
Либия се разделя на няколко територии. В страната царува двойна власт: едното правителство седи в Тобрук, другото, както се нарича – „Новия общ национален конгрес“ – в Триполи. Уроците на историята, ако говорим за двувластието след Февруарската революция, показват, че на такава основа не може да се изгради нищо здраво. До 2020 г. правителството на Тобрук, начело с фелдмаршал Халифа Хафтар, е в състояние на постоянна война с правителството на Триполи, ръководено от Фаиз Сарадж.
Вследствие на общия хаос в страната радикалните бойци се затвърждават, обявени за врагове във всички цивилизовани страни. Либия, от една страна, изпада рязко в варварство, тъй като някои от териториите под контрола на определени племена се обявяват за автономни, от друга, добавя масло в огъня на европейския проблем с мигрантите, за които опустошената страна всъщност се превърна в отключена порта …
Нивото на икономическо развитие на страната сега е сравнимо с това от 1970 г. Почти веднага след зората на Одисеята и убийството на Кадафи от заговорниците, БВП на глава от населението пада до 4800 долара, а страната пада от 18-то на 120-то място в света по отношение на икономическото развитие. Цялата инфраструктура, създадена при Кадафи, е безнадеждно унищожена- според оценките на експертите, направени през 2011 г., за възстановяването й ще са необходими 14 млрд. долара, а ако се изчака още 12-15 години, тази сума ще се увеличи пет пъти.
Ситуацията щеше да бъде спасена от 150 милиарда долара либийски държавни пари, спрени в чуждестранни сметки, но те дори не са на етап временно замразяване, а в истинска финансова арктическа зима. Американските и европейските банки просто не отговарят на запитвания за състоянието на либийската валута в тези сметки и се преструват, че тези пари сякаш изобщо не са били там и къде са отишли след това е абсолютно неясно. За обикновените граждани това буквално означава: липса на ток, пари, нормална медицина и образование, глад, болест. Нефтените находища, поради които по-специално започна суматохата, сега или се контролират от терористи, или са замразени и не носят пари.
На 24 декември тази година в страната ще се проведат президентски избори, но те едва ли ще доведат до някакъв ред, тъй като в момента има два закона за президентските избори в Либия едновременно и е възможно предизборната кампания само ще изостри противоречията и ще прехвърли страната на нов етап на унищожение.
Превод и редакция: TRENDY NEWS