Даниел Митов завършва „Политология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 2002 г. През 2001 – 2002 г. специализира „Политически умения“ в Центъра за продължаващо обучение на НБУ. Участва в програмите за обмен „Маршал“ на Marshall Memorial Fund (German Marshall Fund of the US), както и в „Programme des personnalites d’avenir“ на френското външно министерство. Член на Младежкия консервативен клуб (МКК) от 2000 г.
През 2010 г. заминава в мисията на Националния демократически институт (НДИ) на САЩ в Ирак, където е програмен мениджър на Програмата за развитие и подпомагане на политическите партии. През 2012 г. се завръща в България, но скоро след това е назначен за постоянен представител на НДИ в Брюксел. Като представител на НДИ, работи и в Либия, Конго, Украйна, Йемен, Тунис и др.
През 2012 г. Даниел Митов напуска ДСБ и се присъединява към партията Движение България на гражданите, основана от бившата еврокомисарка Меглена Кунева. През 2014 г. е назначен от президента Росен Плевнелиев за министър на външните работи в служебното правителство на Георги Близнашки. Запазва поста и в следващото правителство – второто на Бойко Борисов. През 2021 г. е избран за депутат от ГЕРБ-СДС в 45-тото Народно събрание. След изборите през Юли 2021 е предложен за министър-председател в проектокабинета на ГЕРБ–СДС, но след като не получава нужната подкрепа в парламента, връща проучвателния мандат на Президента.
Пред Trendy News той коментира настоящите избори, машинното гласуване, инфлацията и външната политика:
– Г-н Митов, социологическите проучвания показват, че ГЕРБ ще бъде първа политическа сила. По всичко личи, че останалите партии обаче ще изолират ГЕРБ от съставянето на правителство. Смятате ли да предложите проектокабинет, като на първите избори, или директно ще върнете мандата, като на вторите?
-Намеренията, които имаме по отношение на действията си след парламентарните избори ще ги обявяваме и ще взимаме решения за това какво да направим точно, когато видим каква е волята на суверена и как ни е подредил избирателя в парламента, т.е. каква тежест има всяка една от политическите партии. В предишните два провалени парламента, останалите партии, както Вие споменахте, се опитаха да изолират ГЕРБ. В крайна сметка се видя, че без нормален разговор, без политически диалог, правителство не може да бъде създадено, ние дори имахме желание да останем в опозиция и дадохме възможност на всички да съставят правителство без нас и бяхме готови да служим честно на народа си в опозиция.
Демокрацията има нужда от силна и конструктивна опозиция. Те не се справиха с тази задача на два пъти. Не знам какво ги кара да мислят, че третия път ще успеят, без да променят подхода си. Така че аз съм доста скептичен по повод това, че остракирането на една или друга партия в парламента е разумен подход. В демокрацията партиите не се изпращат в парламента, за да се харесват. Някои могат да ни харесват, други може ние да не харесваме, това няма никакво значение. Избирателите ни изпращат в парламента, за да намираме решения пред обществените проблеми, а в момента държавата е затънала в кризи. И икономическа, и социална, и здравна, и нямаме никакви намерения да позволяваме тези кризи да продължават и да се задълбочават.
Служебното правителство на Румен Радев вкараха държавата в тежка криза, предстои криза и това не може да не ги притеснява. Ние, разбира се, ще подходим сериозно. Познаваме правилата на партийната парламентарна демокрация и ще действаме според тях.
– В хипотетичната ситуация, в която взимате мандата, кои са партиите, с които сте готови да изготвите проектокабинет и кои са тези, които ще изолирате в това си начинание?
-Ние сме дясната партия на България и е ясно, че първите, към които ще се обърнем, са тези, които идеологически малко или много, разпознаваме като партиите, с които ще постигнем резултат в преговорите за това кои са предизвикателствата пред обществото и как те трябва да бъдат решени и как да бъдат институционализирани. Оттам насетне въпросът е какво точно ще се случи. Аз имена на партии няма да споменавам, когато видим каква е тежеста на партиите в парламента, тогава ще взимаме своите решения.
– Партиите на протеста искат да работят за съдебна реформа и смяна на главния прокурор. Каква е позицията на ГЕРБ?
– Пред обществото стоят много задачи, които съвсем спокойно биха могли да служат като обединяващи теми – и продължаване на реформата в образованието, и върховенството на правото, и прозрачността на институциите, и прозападната ориентация на страната. Върху целия този набор от теми може да се построи дневен ред, който да бъде изпълняван от едно правителство, подкрепено от парламентарно мнозинство. Това при всички положения включва и реформа в правосъдието, но при нас реформа в правосъдието не може да се фиксира и върху личността на главния прокурор.
Това, което трябва да направим, е да седнем и да помислим какво през годините е проработило в правосъдната система и какво не е. Ако трябва ще продължи този диалог по-дълго време, но когато веднъж направим тази реформа, да знаем, че през следващите години няма да се налага да пипаме отново правосъдната система. Ако трябва ще се направят и промени в Конституцията. Трябва да бъде цялостна реформа – от начина, по който се образоват юристите в България, през начина, по който работи следствието, през прокуратурата, до съда. Всички тези компоненти трябва да се видят какво работи и какво не работи и реформата трябва да бъде свързана, а не да пипнем нещо, след това системата да дава дефекти в някоя друга своя час и ние винаги да правим промени, които са насочени към някого или против някого, това никога не работи.
Затова трябва по-разумно, с по-малко емоции, да се уговорят реформите и да се стигне до някакви общи изводи за това как да работи по-добре правосъдната система, иначе нуждата от реформа не се отрича от никого.
– Следващите два въпроса са свързани със Зелената сделка и еврозоната. Подкрепяте ли ги? Зелената сделка най-после има трибуната в обществения дискурс. Каква ще бъде вашата позиция за нея, след като видяхме покачване на цените на горивата и електроенергията, както и на крайните стоки? Ще се промени ли, или ще остане същата?
– Зелената сделка. По неин адрес мога да кажа следното – опасявам се, че хората, които са прекалено фиксирани в зелената сделка, търсят с някакъв левичарски патос някаква рационална утопия, за която да се закачат и която да реализират. Трябва да се подхожда много разумно към идеята за декарбонизация и з пренастройване на икономиката и преминаването ѝ в режим, в който тя работи по-приятелски към околната среда. В България това трябва да става постепенно, това трябва да става разумно, без да си поставяме нереалистични цели и да се хвърляме в действия, които биха засегнали тежко сектори на българската икономика, особено енергетиката.
Затова трябва, разбира се, в съгласие и с другите партии, да се намери този подходящ баланс. Ясно е, че всички искаме да живеем в по-чиста среда. Ясно е, че всички искаме да не бъдат замърсявани водата и въздуха толкова, колкото в момента, но трябва да се насочим към нещата, които са истински проблеми и които са реални за България, без да влагаме твърде много идеологически патос и цели в себе си.
Що се отнася до еврозоната, това е цел, която е изключително и стратегически важна за България. ГЕРБ ще настоява в каквато и да е конфигурация, било то в управление, било то в опозиция, пред страната да има ясна дата за изпълнение на условията за влизане в еврозоната. България на практика през валутния борд е влязла някак си вече в еврозоната, т.е. не е влязла в еврозоната, а в ERM II, значи вече изпълнява голяма част от условията и няма да е проблем едно бъдещо правителство да предприеме действия за влизане в еврозоната. Проблемът е, че ние на практика през валутния борд сме въвели вече еврото, но не можем да се възползваме от ползите, които носи самото членство в еврозоната. Това е целта, + което банковият сектор ще има много голяма полза от влизането в еврозоната и т.н.
Проблемът, който в момента се очертава, е че служебният парламент непрекъснато тегли заеми. Т.е. тегли дълг, който в един момент ще се окаже, че минира условията за изпълняване на критериите за влизане в еврозоната. В един момент можем да влезем в наказателна процедура за свръх дефицит. Да не говорим, че тези дългове се взимат на лихва и то не малка. На всичко отгоре и стимулират инфлацията – колкото повече се харчи, колкото повече заеми се взимат, се стимулира инфлацията, която при нас е галопираща.
При нас инфлацията е по-голяма отколкото при други европейски държави, т.е. не бяха взети мерки навреме срещу инфлационния натиск, а сега на всичкото отгоре през тегленето на непрекъснати дългове се увеличава въпросният инфлационен натиск и се увеличава бюджетният дефицит, което ще постави членството ни в еврозоната и изпълнението на критериите за еврозоната в огромен риск.
– Преди да продължим по-нататъшната си интеграция в Еврозоната, не трябва ли да има обществен дебат. Предишното редовно правителство няколко пъти смени мнението си, като ту искаше да има дебат преди да влезем, ту не. Дебат, който не се проведе, при все, че социологическите проучвания показваха, че обществото гледа с недоверие на този проект. Според Вас преди да бъдем интегрирани напълно, трябва ли да има един голям обществен дебат, в който да участват политици и икономисти, така че гражданите да бъдат по-информирани?
– Да, разбира се и тук всички трябва да подходят отговорно. Всички партии и всички институции трябва да подходят отговорно и да участват в този дебат с рационални аргументи, не с емоции, не с идеологически тежки залитания и естествено всички да обясним какви са ползите от членството ни в еврозоната. Това трябва да стане и през политическо говорене, и ако трябва през информационна кампания. Със сигурност трябва да има такава, защото масовото говорене, заблудите, които се ширят в пространството и разбира се фалшивите новини объркват хората и не им дават възможност да се ориентират в ситуацията, за това какви точно са ползите, какви са рисковете, но тук трябва да си кажем, че ползите са много повече, отколкото потенциалните рискове.
Пак ще повторя – ние на практика вече сме приели еврото – с валутния борд, с приемането на Закона за валутния борд, на практика вече сме приели еврото, единствено не ползваме ползите от включването си в еврозоната и това трябва да е едно от най-важните неща, което бъдещото правителство, каквото и да е то, да преследва като цел на държавата.
– Ще задам един въпрос, свързан пряко с вътрешнополитическата обстановка на страната – наскоро беше публикуван клип, в който виждаме как група, която се присланя към ЛГБТ общността, разкъсва снимка на ген. Христо Луков с нож. Другата е случката в центъра на една от техните организации, за която те твърдят, че Боян Расате е нахлул, предвождайки група, разбивайки го и удряйки едно от момичетата. Къде е законът? Защо нито държавните, нито общинските институции не правят нищо при все, че е очевидна появата на два силно радикализиращи се края? Каква ще бъде вашата позиция и как ще се борите със случващото се?
– Радикализацията, във всяка нейна форма, е проблем. Ние осъждаме насилието срещу когото и да било. Насилието не е аргумент за каквото и да било. С насилие не могат да се постигат никакви социални и политически цели.
Оттук нататък, трябва да си дадем сметка, че този тип радикализации, нещото, което е разделило обществото на много групи и тези разделения, които все повече се задълбочават, са резултат от месеци и дори повече от година всъщност безотговорно поведение на българския президент и партиите, които се залепиха за него.
Румен Радев си позволи да излезе от ролята, която му отрежда Конституцията. Той така и не разбра за тези 5 години какво трябва да прави президентът. Излезе от ролята на човек, който трябва да олицетворява единството на нацията и я раздели. Раздели тежко хората и това разделение тръгна и надолу по всички разделителни. Било политически, било социални, било идеологически. Не зная колко време трябва да мине, за да може това разделение да се излекува, но със сигурност знам, че трябва да започнем от смяната на Румен Радев като президент, т.е. следващите избори Румен Радев трябва да загуби.
– Според Вас президентските избори ще се решат ли в един тур? Мислите ли, че проф. Герджиков може да изпревари Радев и да изненада всички, предвид социологическите проучвания?
– Аз съм убеден, че проф. Герджиков ще спечели тези избори. Той трябва да влезе в ролята на човек, който обединява нацията, който съумява да осигури платформа на разговори и диалог на политическите партии и между други социални групи, които в момента се разделят и радикализират тежко. По никакъв начин действията на служебния кабинет около изборите не помагат за атмосферата в страната.
Непрекъснатата намеса на МВР в изборния процес, което е недопустимо по всички международни стандарти, репресията на привърженици на определени политически партии, най-вече на ГЕРБ-СДС и то репресии, заплахи, които ни връщат в едни много мрачни времена – милиционерщината в рамките на Държавна сигурност започва да се връща много бързо и аз тук питам тези политически партии и обществени неправителствени организации, които се кичат с прозвището „правозащитни“ и „ наблюдаващи изборния процес“ защо мълчат? Къде са? До вчера имаше много гласовити хора, които излизаха, стояха и непрекъснато се тревожеха за провеждането на изборния процес. Сега тези хора нещо мълчат. Моите подозрения се, че те до вчера са правили предизборна кампания и не ги интересува дали се нарушават човешки права, дали се репресират хора, дали силовите структури на държавата се намесват в изборния процес и унищожават свободната воля на определени хора, просто тези организации са безмълвни в момента. Това означава, че те са били пристрастни и не ги е грижа за демократичния процес като такъв.
– В страната се появиха още нови машини за гласуване. ГЕРБ от самото начало е противник на машинното гласуване, така че как ще коментирате появата на тези нови уреди и какво е това, което не харесвате в машинното гласуване?
– Налагането на машинното гласуване беше и се превърна точно в част от този репресивен елемент на насилие върху българския избирател. На практика през въвеждането на задължително машинно гласуване и то на 100% се въведе скрит избирателен ценз, защото международните стандарти за честни и стандартни избори твърдят, че методът на гласуване трябва да е политически неутрален, т.е. да се изберат такива методи на гласуване, които да позволяват на всеки гражданин, независимо от социалния му статус, да може да гласува. Машинното гласуване на практика въведе скрит избирателен ценз. Това от една страна и второ – ние напоследък имаме чувството, че с тези машини и имаме информация за това, че се гласяла измама в изборния ден.
Като започнем с 228-те машини, които бяха открити в склад до сертифицираните, т.е. 228 несертифицирани машини е неясно какво правят там, после се откриха още 150, за които до ден днешен нямаме смислено обяснение за какво са доставяни и какво правят в склада до машините, които ще бъдат използвани за изборите.
Твърдението, че ще бъдат използвани за демонстрация в други държави, защото все пак това бяха първоначалните твърдения, които са нелепи, защото все пак изборите в Грузия и Армения преминаха и +това не е нужно такова голямо количество машини за демонстрация. Обяснението, че са за резервни части, също е нелепо, тъй като в изборния процес се участва със сертифицирани от ЦИК машини. Машините, които успяхме да хванем, които са доставени допълнително, нито са сертифицирани, нито в тях има софтуер, т.е. те не могат да бъдат ползвани. Дори да се развали машина от вече заявените, те не могат да бъдат заменени с други, които са несертифицирани и нямат софтуера в тях.
Обяснението за резервни части също е много смешно, защото никой няма да тръгне да разглобява една машина, за да смени резервна част, а изборния кодекс на практика казва, че ако се развалят машините в изборната секция се преминава към гласуване с хартиени бюлетини, така че за какво са били поставени тези машини, ние все още нямаме ясен отговор нито от доставчика, нито от ЦИК. Те между другото реагираха доста навреме и там има почтени хора, които са предупредили ДАНС за тези количества машини, които са били доставени незнайно защо
Още интервюта на Любомир Цанев:
