Изолацията доведе до това да не можем да мислим много често рационално. Не може да бъде разбрано защо поставянето на една игла е толкова травматично преживяване. Това каза в предаването „Тази събота” по bTV психоаналитикът и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски” доц. Моника Богданова.
По думите й това не е просто една игла, която трябва да ни набоде.
„Това е нещо, което субективно човекът може да преживява като насилие, като разпад на личността, като изнасилване, ако щете. И ако кажем – стегнете се, няма страшно, това е просто едно убождане, рискуваме да засилим съпротивата на всички онези, които казват – не, аз имам стара история с това. Защото отдавна е ясно, че отвъд реалността има и нещо, което се нарича несъзнавано”.
Тя припомни какво се случи в началото на COVID:
„Изведнъж всички регресирахме до едни деца, 2-3-годишни, затворени вкъщи, без възможност да излезем, без възможност да мислим, без да можем да сме критични, защото тогава никой не знаеше какво се случва. И всеки преживя тази ситуация по начин, по който му е възможен.
Малко след това, с промяната на ситуацията, с тази видимост какво се случва, какво е COVID, вече стана ясно, че има COVID. Безразсъдно е да се твърди, че няма. Има. Въпросът е кой как преживява въпросът за живота и за смъртта. Някак си в това изолиране се анулира чисто човешкото ни преживяване като хора. Тази връзка, която правехме помежду си със себе си, тя се наруши”.
На въпроса защо в един момент у нас животът се е оказал неценност, психоаналитикът каза:
„Дали не е именно, защото животът изведнъж стана свръхценен, дали не е защото изведнъж се вкопчихме в живеенето и това да се нарушат съпротивите всъщност означава, че нещо преди това се е случило, за да може човек да се съпротивлява. Когато говорим за психичното, знаем, че колкото повече някой е притиснат, толкова повече оказва съпротива.