Килиан Мбапе (Пари Сен Жермен), Пол Погба (Манчестър Юнайтед), Пауло Дибала (Ювентус), Усман Дембеле (Барселона), Антонио Рюдигер (Челси), Андреа Белоти (Торино), Франк Кесие (Милан), Марсело Брозович (Интер Милано), Никлас Зюле (Байерн Мюнхен), Матиас Гинтер (Борусия Монхенгладбах).
Андреас Кристенсен (Челси), Андре Онана (Аякс), Джейсън Денайер (Лион), Нусаир Мазрауи (Аякс), Хесус Корона (Порто), Корентин Толисо (Байерн Мюнхен), Денис Закария (Борусия Монхенгладбах), Джеси Лингаард (Манчестър Юнайтед).
Това е списък с „топ“ играчи, включително и най-скъпия футболист в света. Повечето от изброените звезди играят в Шампионската лига, нито един от изброените не е на 30 или повече години. Всеки един от играчите е в разцвета на своята кариера. Общото между тях е, че всеки един от тях е с изтичащ договор през следващото лято, така че те ще могат да преминат във всеки клуб със свободен трансфер.
Изглежда времената се промениха. Допреди няколко години, футболистите от най-висока класа, можеха да преминат в друг клуб със свободен трансфер, само когато достигаха залеза на своя кариера, макар да се намират и такива играчи сред европейските топ клубове – Лореньо Инсиние (30 г.), Гарет Бейл (32 г.), Луис Суарес (34 г.), Иван Перишич (32 г.) и Уго Лорис (34 г.) са с изтичащи договори през следващото лято. Всички те обаче са над 30-годишни и вече не привличат погледа към себе си по същия начин, както играчите от по-горния списък.
Има много фактори, които можем да изброим, защо играчи в перфектна футболна възраст има опасност да напуснат настоящите си клубове, без те да вземат нито евро за тях. Със сигурност пандемията от коронавирус има огромно влияние върху футболния пазар.
Килиан Мбапе не подновява своя договор с ПСЖ, защото иска да играе за Реал (Мадрид). Интересен е случаят и с Пол Погба. Къде ли френският играч може да получи договор със сегашната си заплата? Може би само в ПСЖ и в краен случай Ювентус. Наскоро полузащитника на Манчестър (Юнайтед) бе засечен да разговаря за кратко с президента на „парижани“ Насер Ал-Хелаифи. Двамата се засякоха в хотел в Париж, но източници от френския клуб настояват, че срещата им е била плод на чисто съвпадение.
До съвсем скоро, Погба показваше признаци, че има желание да остане в Юнайтед, но това бе в период, когато формата му бе в пика си и преди да получи контузията в бедрото, която го измъчва и към момента. Съществуват най-различни теории за това, какво ще се случи с Погба – хора близки до Юнайтед, смятат, че един от мотивите на Манчестър (Юнайтед) да поднови договора на Погба е възможността такава сделка да затопли отношенията на клуба с агента на играча – Мино Райола. Това на свой ред би могло да даде предимство на Юнайтед в опита им да привлекат друг клиент на Райола – Ерлинг Холанд.
Въпреки това, Юнайтед далеч не изглежда като фаворит за подписа на норвежеца. Всичко сочи, че Манчестър (Сити) е предпочитания вариант за Холанд, ако той реши да се премести в Англия. Всичко това е под голяма въпросителна, тъй като Реал (Мадрид), Байерн (Мюнген) и ПСЖ също ще бъдат в играта, когато Холанд реши да напусне Борусия (Дортмунд).
Що се отнася до Мбапе, ПСЖ продължава да е настоятелен в опитите си да убеди нападателя да преподпише с клуба, предлагайки му постоянно увеличение на заплатата при евентуален нов договор. Мбапе изглежда щастлив към момента, макар съотборниците и шефовете му в Париж да са в пълно неведение, какво точно планира да прави младата суперзвезда на френския футбол. От друга страна, в Реал (Мадрид) са убедени, че Мбапе ще подпише с „белия балет“ като свободен агент.
Ще бъде интересно какво ще се случи с останалите играчи от списъка.
Въпреки, че през изминалото лято, станахме свидетели на някои атрактивни сделки що се отнася до привличането на свободни агенти – Джанлуиджи Донарума (от Милан в ПСЖ), Дейвид Алаба ( от Байерн в Реал (Мадрид), Мемфис Депай (от Лион в Барселона) и Хакан Чалханоглу ( от Милан в Интер) – изглежда, че през настоящия сезон пазарът на свободните агенти ще предложи по-богат избор за селекция от всякога.
Оптималният момент за всеки клуб да преговаря за преподписване на договора на даден играч е, когато до края на контракта му остават около 2 години. В случая на Мбапе и останалите звезди, това трябваше да е през лятото на 2020-ра – време, когато повечето клубове играеха мачовете си на празни стадиони, а шефовете им бяха погълнати само от една мисъл: „ Как да оцелеем в условията на глобална пандемия“?
Все пак трябва да имаме предвид, че обстоятелствата при всеки човек са различни не би било правилно да твърдим, че само COVID-19 е причината, защо толкова много скъпи играчи са с изтичащи договори през настоящия сезон. Преговорите с едни играчи просто са се провалили, с други не са започвали, а трети все пак се очаква да останат в настоящите си клубове. Например – Дибала се очаква да подпише нов договор с Ювентус, който да е до 2026 г., а Кристенсен е много по-вероятно да остане в Челси, отколкото да напусне.
В край на сметка обаче, почти всички шефове на клубовете посочват именно пандемията, като основна причина за неподновените контракти. Затова и импровизираната стартова единайсеторка от играчи с изтичащи договори никога не е изглеждала толкова добре, колкото в момента.
Пандемията, направи клубовете много по-предпазливи и пресметливи. Повечето шефове и директори започнаха да действат с „по-твърда ръка“ при преговорите за нови договори. „ Ако някой иска прекалено много пари, ние просто няма да му ги дадем. В момента ние имаме повече увереност, че ако ние не можем да предложим на играча параметрите, които той иска, не съм сигурен, че някой друг клуб ще може да му плати това, за което той настоява“, казва шеф на отбор от Висшата лига.
Подобен е случаят с Лоренцо Инсиние. Нападателят на Наполи, който беше една то звездите на Италия при триумфа на „скуадра адзура“ на Европейското първенство през юли, получи предложение за нов договор от неаполитанци, което е с по-ниска заплата, спрямо настоящия му контракт.
„Нека погледнем финансовата мощ на големите клубове преди пет години да речем“, казва Дик Лоу, който е бил част от скаутското звено на Арсенал през последното десетилетие. „Барселона е извън играта. Реал (Мадрид) няма тази финансова мощ, с която разполагаше преди. В Италия никой не е готов да даде огромна сума за трансфер в момента.
„В Бундеслигата, Байерн може да харчи много пари, но там политиката в миналото бе за по-предпазливи действия на трансферния пазар. Борусия (Дортмунд) ще вземе над 100 млн. паунда за Холанд, когато реши да го продаде. Само, че колко от тази сума ще бъде реинвестирана за нови играчи? Единственият клуб във Франция, който разполага с големи ресурси за трансфери е ПСЖ. Към момента има само един потенциален разрушител на пазара и това е Нюкасъл“.
Благодарение на новите си собственици от Саудитска Арабия, „Нюкасъл“ е готов да плати на Марсело Брозович „луди пари“. Проблемът е, че полузащитникът на „Интер“ не е особено заинтересоват да подпише с „Нюкасъл“, така както клуба е заинтересован от играча. Особено като се има предвид, че клубът от северна Англия ще се бори за своето оцеляване през настоящата кампания.
Нека и да изясним нещо: свободният трансфер е всичко друго, но не и свободен трансфер, нали?
Таксите на агентите. Един спортен директор се справя наистина добре, ако успее да договори комисионната на агента да е 5%, а не обичайните 10%. Така например, ако клуб плаща по 10 000 паунда на седмица заплата на играч, всъщност сумата е 11 000 паунда, тъй като разликата от 1000 паунда е комисионната такса за агента. И вие ще му я плащате всяка седмица до края на договора на играча. Ако увеличим сумата до 200 0000- 300 000 паунда седмично, колкото взимат някои от големите играчи, то това са твърде много допълнителни разходи, само за комисионни за агенти.
„Ако подписвате договор с играч без трансферна сума, то таксата за агента може дори да се удвои. Тогава се плаща на играча, за самото подписване на договора. Може само да гадаем какви ще са параметрите по сделката на Мбапе с Реал (Мадрид). Според медиите, през лятото Реал предложи на ПСЖ 200 млн. евро за суперталанта. Така, че когато неговия агент седне за преговори за свободен трансфер с Реал сега, то той спокойно може да поиска 50 млн. евро бонус за Мбапе за подпис и 50 млн. евро комисионна за агента. Така, че да, Реал ще е на + със 100 млн. евро, но този евентуален трансфер дали е правилно да се нарече „свободен“?
Разбираемо е, че клубовете често се стремят да продадат даден играч, ако до края на договора му остава само една година и той отказва да преподпише. Това обаче далеч не е лесна задача. Освен потенциалните трудности при намирането на клуб, готов да плати сума за играч, който може да договори като свободен агент само след 6 месеца, мениджърите често твърдят, че приноса на играча за още 12 месеца би струвал повече, отколкото евентуалната занижена трансферна сума, който някой клуб би взел.
Такъв пример(макар и с играч, който не е суперзвезда) е Джеймс Тарковски. Централният защитник на Бърнли е основен играч и неговото място в центъра на отбраната може да се окаже с решаващо значение за оставането на отбора във Висшата лига през следващия сезон. На 29 години, Тарковски е още един играч, който ще бъде свободен агент през следващото лято. Бърнли са уведомени от играча, че той няма да поднови договора си и ще напусне. Уест Хям, Тотнъм и Нюкасъл проявяват интерес към централния защитник, но изтичащия му договор повишава интереса към него. Вече вървят спекулации и за интерес на клубове от Испания и Италия към Тарковски.
Финансовата ситуация прави идващото лято неясно по отношение дали ще бъде по-лесно за осъществяване на сделки.
Дори клубовете от Висшата лига, където сякаш парите никога не свършват, реализираха най-нисък разход по трансфери от 2015-та година насам (общо 560 млн. паунда). Все пак, това е около 10 пъти повече похарчени пари сравнение с Ла Лига и Серия А.
Килиан Мбапе е изключението от правилото във всеки един смисъл. Той можеше да си тръгне от ПСЖ, след като Реал (Мадрид) отправи оферта от 160 млн. евро – невероятна сума при настоящата ситуация. Широко разпространена бе информацията, че след отказа на офертата от страна на „парижани“, Реал е повишил офертата си до 200 млн. евро, но ПСЖ отново отказа сделката.
„Ако наистина са отказали тези суми при оставаща една година от договора му, аз съм изумен“, казва спортен директор на отбор от Висшата лига. „Единственото, което ми хрумва е, че те в ПСЖ са уверени, че ще успеят да убедят Мбапе да подпише нов договор с тях. Спечелването на Шампионската лига и френската Лига 1 не струват 200 млн. евро. Ако аз направя подобен ход, ще бъда уволнен.
Това обаче е ПСЖ – клубът, който през лятото подписа договори с Джанлуиджи Донарума, Серхио Рамос, Лионел Меси и Джорджинио Вайналдум, всички със свободен трансфер. Това доведе до драстично увеличение на разходите за заплати( само Меси печели по 25 млн. евро годишно, нето) и накара мнозина да се чудят как е възможно ПСЖ да спазва правилата за финансов феърплей (ФФП).
За много клубове, подписването на играч със свободен трансфер, дори при завишените комисионни за агентите им е много по-привлекателен метод за трансфери, отколкото плащането на значителни трансферни суми. Много клубове изпитват финансови затруднения. Някои спортни директори на клубове от Висшата лига, бяха помолени да намалят бюджетите за заплати с 10%, а ФФП също е проблем.
„Трансферните такси убиват клубовете“, казва високопоставен служител в един от водещите клубове на Висшата лига. „Купуваш играч за 25 млн. паунда. Да може да структуриращ плащането да бъде на вноски. Но все пак в първата седмица от трансфера ти трябвало да преведеш например 10 млн. паунда на клуба от който купуваш играча. По-добре е да дадеш на един свободен агент 200 000 паунда на седмица. Играчът обаче ще поиска сума при подписването на договора, а агента ще вземе своята комисионна. Така, че не си мислете, че свободните трансфери водят до голяма икономия на средства.
„Да кажем, че трансферната цена на даден играч е 15 млн. паунда. Ако той има добър агент, той ще ви предложи следния вариант: „Нека да разделим трансферната стойност на клиента ми на 3. Той ще получи 5 млн. паунда, аз получавам 5 млн. паунда, а вие ще спестите 5 млн. паунда“. Така, че в действително макар и играча да е „свободен агент“ вие всъщност правите сделка за 10 млн. паунда. Да, вие може да се опитате да преговаряте и да търсите по-ниски условия, но ако става въпрос за суперзвезда и към играчът има интерес от да кажем Милан, Ювентус и Рома, то той ще отиде в някой от тези клубове, а не при вас“.
А дали ФИФАПро (световния съюз на играчите) не прави нещо повече, за да спре агентите да печелят толкова много пари от комисионни? „ Всъщност, тези пари много често отиват в семейството на играча“, казва изпълнителен директор на водещ европейски клуб.
Все по-често таксите за трансфер, не отиват в агент. Мбапе, Дибала и Дембеле са представлявани от роднини.
Преговорите по договорите, често могат да се превърнат в цяла сага и понякога се стига дори до влошаване на отношенията.
Положението на Антонио Рюдигер в Челси е интригуващо. През лятото на 2020-та., Франк Лампард, който тогава бе мениджър на Челси, искаше да продаде защитника, който не успя да се наложи в стартовия състав в началото на сезона. След идването на Томас Тухел обаче, Рюдигер се превърна в изключително ключов играч, а Челси ще трябва да плати огромна трансферна сума за друг играч, ако не успее да се договори с германския национал за нов договор. „Ние трябва да имаме малко търпение и се надявам, че всичко ще има щастлив край“, каза Тухел на въпрос за бъдещето на Рюдигер през тази седмица.
Германският централен защитник иска да удвои настоящата си заплата от 100 000 паунда на седмица. ОФертата на Челси е за близо 140 000 паунда седмично и изглежда, че към момента нито една от двете страни не е готова на компромис, което дава право на Рюдигер да преговаря със всеки един клуб през януари. Очаква се Байерн (Мюнхен) и Реал (Мадрид) да отправят оферти през януари, което увеличава вероятността Челси да загуби германския национал без да вземе и 1 евро за него.
Само Рюдигер знае, колко точно иска да остане в Челси. Повечето анализатори обаче, не разбират стратегията на Челси. Защо лондончани не дадат тези допълнителни 2 до 3 млн. паунда годишно, които Рюдигер иска, за да си спестят огромната трансферна сума, която биха дали през летния трансферен прозорец за негов заместник?
Интересно е, че хора, които се занимават с трансфери и преговори за договори, говорят за това, че играчите „стават все по-смели“, когато става въпрос за тяхното бъдеще. Защото те знаят, че клубовете не са склонни да харчат големи трансферни суми в момента и затова всеки добър играч, който е свободен агент е апетитна хапна на пазара.
Това обаче може да бъде рискована стратегия, като се има предвид възможността от контузия. Никой не би купил контузен играч, пък и макар той да е свободен агент.
„Трябва да сте прекалено уверени във вас, за да не подновите договора си“, казва Джонатан Барнет, който е един от водещите агенти в Англия. „Играчите понякога не осъзнават какъв е залога. Не казвам, че е нещо лошо в това играч да премине в друг клуб като свободен агент. Но той трябва да е много сигурен в това, че ще получи по-добър договор като параметри, спрямо това, което му предлага настоящия му клуб.
На пръв поглед, Джеси Лингаард ще получи по-добра сделка някъде другаде, ако напусне Манчестър (Юнайтед). Преговорите с клуба наскоро се провалиха и ако няма драматична промяна в игровото време на Лингаард с идването на временния мениджър Ралф Рангник, то е трудно да си представим, че полузащитника ще остане на „Олд Трафорд“.
Клубове от всички водещи европейски първенства се интересуват от Лингаард. Очакванията са обаче той да подпише с италиански клуб и да се възползва от данъчните облекчения за чуждестранни играчи в Италия. Особено като се има предвид, че според много източници мотивацията за Лингаард не е финансова, а просто да играе редовно футбол.
Така или иначе, подходът на Юнайтед към ситуацията е странен. След като Джеси впечатли толкова много докато беше под наем в Уест Хям, през втората половина на миналия сезон, Юнайтед изпусна златен шанс да продаде халфа през лятото, когато не липсваха кандидати за подписа му.
И все пак, по трудно разбираеми причини те предпочетоха да го задържат. Лингаард е твърда резерва през настоящия сезон. Халфът бе в групата на Юнайтед за всички 12 мача от Висшата лига до този момент през сезона, но е записал едва 76 минути на терена, всичките влизайки като резерва.
Със сигурност, всички клубове, които искат да си осигурят Джеси Лингаард в състава си, нямат търпение януари да дойде.
Други пък нямат търпение този период да приключи.
„Уморих се да говоря за пандемията“, казва спортен директор, чийто клуб има двама играчи в списъка със свободни агенти в началото на статията. „Трудно е и ние трябва да работим много усилено, за да преминем през всичко това“.