Мит 1 – Съветската просвета винаги е била силна
Невъзможно е да се говори за съветското образование като нещо неизменно, хомогенно и създадено за една нощ. Качеството на образованието в московското специално училище било много по-различно от основното ниво, което децата в училищата получавали в провинциите, особено в републики на Съюза. Историческите събития също имали силно влияние. Общото премахване на неграмотност е едно от постиженията на 20-30-те години, но развитието на съветската образователна система е сериозно забавено от Гражданската война, без която още по-голям брой от населението можело да получи фундаментални знания.
През 20-те години бригадно-лабораторният метод на преподаване като цяло надделяло в училищата и институтите. Когато класът е разделен на групи и от всяка група само по един човек отговарял на въпросите на учителя, и същата оценка е дадена на всички. Разбира се, такъв „егалитаризъм“ имало отрицателно въздействие върху общото ниво. Сериозен удар за висшето образование бил нанесен и от така наречените разрешителни за работа. Когато хора от пролетариански професии са били изпратени в института просто въз основа на тяхната клас принадлежност, независимо от тяхното образователно ниво. Студент с степени 1-2 на образование, но който е имал правилния произход, едва ли би могъл напълно да овладее програмата за висше образование, в резултат на това учебната програма през 20-те години трябвало да бъде опростена колкото е възможно повече.
През втората половина на 30-те години е въведено задължително седемгодишно образование, отварят се нови училища, но след това грамотността на населението е ударена от Великата отечествена война. Според учителите на висшето образование пикът на качеството на съветско образование е достигнат през 50-те години и е продължил около 20 години. Тогава обаче се наблюдава стагнация в развитието му и до началото на 80-те години нивото на качество на средното образование започва бързо да пада.
Мит 2 – Съветско образование се цени по целия свят
Този мит произхожда от изявлението на Джон Ф. Кенеди за изстрелването на съветски сателит през 1957 г.: „Руснаците спечелиха расата ни не с помощта на ракети, а на училищното бюро.“ Аполозите за съветско образование развили от това идеята, че целият свят щял да приеме образователната им система, но това далеч не е така. В СССР имало мощно педагогическо училище, което взело всичко най-добро от двама изключителни учители – Макаренко и Сукхомлински. Тя наистина имала основен набор от цели, които били могли да бъдат приложени към всеки ученик, поради което било постигнато висок среден резултат, а в главата на повечето ученици за цял живот имало факти за това как работи светът. И целите на образованието били благородни – да отглеждат изчерпателно развита личност, способна да се ориентира в почти всяка тема след кратко проучване.
В същото време обаче съветското образование е „заточено“ за нуждите на командно-административната система, било е негъвкаво и често създавало пропаст между знанията и практиката. Пример за това е объркването на средния съветски гражданин с висше образование през 90-те години, когато хората, възпитани под социалистическа система, не знаеха къде да отидат. Съветската система беше добра и дори уникална по отношение на точните науки – математика, физика, биология, химия. Творбите на много съветски учени са проучени в училищата, но за да се заяви, че същият модел може да бъде възприет от несоциалистки страни, е поне недалновиден.
Мит 3 – Съветската просвета е универсална
СССР даде на света най-силната математическа школа. Колумбийския университет в средата на noughties дори публикува статия „336 руски математици променили лицето на американската математика.“ Ставаше дума за хора, емигрирали през 90-те години в САЩ и със своите лекции, както и завършили, довели висшето образование на Америка на качествено ново ниво. Що се отнася до точните науки и обучението на технически специалисти, всичко беше в ред с това, пример за успех в ракетното инженерство и създаването на мощен военно-индустриален комплекс. Най-известният прецедент в тази посока е емиграцията на физик и математик Пьотър Уфимцев, който изобретил и защитил дизайна на скрадлив самолет, който е известен в целия свят като Ф-117 Nighthawk.
В СССР отначало не било лесно с точните науки. От около 30-те до 1964 г. генетиката е извънзакона, а най-добрите й представители попадат под репресии. Дълго време кибернетиката, обявена за псевдонация, била замразена. В допълнение, общият читател не знаел практически нищо за най-добрите примери на съвременната западна литература – чужди шедьоври на класиката се смятали за вулгарни и почти порнография, но те били в библиотеката на всеки уважаващ себе си апаратчик.
Само в перестройка имената на такива писатели като Булгаков и Платонов се връщат в официалната литература. Ситуацията се развила по такъв начин, че обикновен съветски гражданин получил образование, достатъчно, за да може да чете и пише, а също така имал утилитарното знание, необходимо за работа, и някаква представа за света, изградена в ясен паралел с идеята, че човек винаги трябва да се подчинява. Училищна тренировка, специален начин за седене на бюро, „призив за учител“ – всичко това възпитава послушен гражданин. Но е невъзможно да се нарече това образование универсално – това не беше подходящо за всички.
Мит 4 – Съветските учители са живели много добре, не че сега
В СССР на 20-те години преподавателската професия е една от най-ниско платените. През 1922 г. учителите не получават заплата в продължение на шест месеца и напускат професията. През 1925 г. учителската заплата съответства на 75% от най-ниската ставка на работника. През втората половина на 30-те години заплатите били събрани, но все още имали пролука между градските и селските учители. След германската атака през 1941 г., страната изобщо не се интересувала от учителите – училищата били нарязани колкото е възможно повече, а всички, които можели да работят, били изпратени на работа във фабриките. Останалите били прехвърлени на строги икономии.
През 50-те години позицията на учителя се подобрява, но все пак получава с 20% по-малко от основната заплата на промишлен работник. През 60-те години учителите започват да получават надбавки за образование, старшинство и допълнително работно натоварване. През 70-те доходите на зает учител са равни на заплатата на работник, но са по-нисши от заплатата на инженер или строител. Въпреки провъзгласения култ към учителската професия, нейните представители бяха една от нископлатените категории на населението с невероятна натовареност. Именно от онези времена това поле на дейност започна да се счита главно за женско.
Мит 5 – 90-те са виновни за кризата на съветската просвета
Върхът на развитието на системата на съветско образование (както средно, така и по-високо) достигнал средата на 70-те години. В Двойните стандарти също допринесли за разпадане на образователната система: учителите разказвали на децата за лоялността на социалистическия път и светостта на комунизма, но повечето от тях не вярвали в нея и едва ли разбирали какво е светлото бъдеще на съветския народ.
Образованието по либерални изкуства в духа на общите традиции е смазано от идеологията, а след това техническото образование е подкопано. През 70-80-те години делът на завършилите инженерни университети е 42% от общия дял на завършилите. Спадът в броя на дипломираните инженери, разбира се, беше само фонът на спада на БВП на фона на кризата, а ефективността на промишленото производство до края на 80-те години намаля с една трета. Историците имат мнението, че агонизиращата икономика на страната през 90-те години е резултат от процеса на управление на страната, който лидерите на СССР са използвали за последните 15 години.
Мит 6 – Съветско образование беше безплатно и достъпно
Налично и безплатно от 1940 до 1956 г. е седемгодишно образование. Една година на обучение в осми или десети клас вече струвало 150-200 рубли. От 300 до 500 рубли годишно са били платени за обучение в института. Хрушчов премахнал таксите за обучение, но гимназисти били задължени да изработят обучението си на работното място или в областта два дни в седмицата.
За да влезете в университета, било необходимо да имате „трудов опит“ от най-малко две години. Едва през 1966 г. тази инициатива е отменена. През 70-те години, на фона на тези условия, корупцията процъфтява, а целенасоченото обучение също започва да играе голяма роля. Т.е. за прием в престижен университет, връзки, подкуп или задължение за работа по разпространение в продължение на две или три години след дипломирането най-често се изисквало. В същото време „целева дистрибуция“ в САЩ отсъствало като концепция, а водещи промишлени и технологични компании „купували“ студенти по време на обучението си.
Мит 7 – Съветско образование възпитава съзнателен човек
В галактиката на изключителни съветски граждани има примери за изключителни личности, успели в различни области. Целият свят се гордее с тези хора и навсякъде се подчертава, че именно най-добрите хора в света са възпитани от съветската система. СССР даде на света велики математици, физици и директори. Поетът Джоузеф Бродски е професор в шест американски и британски университета, където преподава курсове по руска и световна литература. Хореографът Нуреев, физикът Зорес Алферов, космонавтът Юрий Гагарин, оръжейният дизайнер Михаил Калашников са истински съветски марки от световна класа.
Но тези хора са по-скоро изключение от правилото. По принцип съветското училище не преподаваше критично мислене, не насърчаваше инициативата, храняше ученици и ученици с догми, оказваше натиск върху индивида с властите – често партийни лидери, си затваряше очите за недостатъците в страната. В края на СССР и началото на 90-те години, ниска сексуална култура и години на табу по тази тема доведе до 4 милиона аборти годишно. Също така в късния съветски период алкохолизмът на населението се утроил, културното ниво на работещите младежи от покрайнините било изключително ниско и най-често било криминализирано. Началото на 90-те години е белязано от прилив на разводи, защото често семейство, създадено в СССР, се основава на страх от съда на обществото, а не на любовта. И по някаква причина образован съветски човек, веднага след разклащане на системата, започнал да вярва на Кашпировски и можел да отнесе всички пари на създателя на МММ Мавроди.