Изследователите от Международния център за радиоастрономически изследвания (ICRAR) са открили мистериозен обект в космоса, който изпраща радиовълни приблизително три пъти на час, според прессъобщение на институцията.
Обектът е забелязан за първи път през март 2018 г. и оттогава се наблюдава, за да се разбере произходът му. Небесните обекти, които излъчват пулсиращи вълни, са доста редовно наблюдение за астрономите. Наричани преходни, тези обекти или изчезват за месеци, или за броени секунди или дори милисекунди, казва в прессъобщението д-р Джема Андерсън, астрофизик в ICRAR.
Наблюдението е направено с помощта на Murchison Widefield Array (MWA) – радиотелескоп, създаден в Западна Австралия, който се състои от 4096 малки нискочестотни антени, подобни на паяк, подредени в 256 мрежи. Това дава на радиотелескопа много широко зрително поле и честотен диапазон.
MWA е предшественикът на Square Kilometer Array (SKA), който се изгражда чрез международно сътрудничество и ще бъде най-големият радиотелескоп в света.
Repeating Transient Profile from ICRAR on Vimeo.
Обектът, забелязан от изследователите, е невероятно ярък, но по-малък от нашето Слънце. Силно поляризираните сигнали, получени от него, предполагат, че около него има силно магнитно поле. Д-р Наташа Хърли-Уокър, астрофизик от университета Къртин, който ръководи откритието, казва, че обектът може да е магнетар – бавно въртяща се неутронна звезда, която досега е съществувала само теоретично. Счита се, че това са останки от свръхнови, които не колабират в черни дупки, а остават като свръхплътни звездни обекти. Екипът й сега наблюдава обекта, за да види дали ще се включи отново.
Обектът е наречен GLEAM-X J162759.5-523504.3 и се намира на около 4000 светлинни години от Земята, съобщава New Scientist. Хърли-Уокър нарече местоположението – нашия „галактически заден двор“ и е уверена, че не е извънземен субект, тъй като сигналът се състои от широк диапазон от честоти и не е изкуствен.
Данните от MWA се предават на суперкомпютърния център Pawsey в Пърт за дългосрочно съхранение и изследователите могат да преглеждат историческите данни, събрани през последното десетилетие, за да намерят подобни случаи.
Подробности за находката можете да намерите в списание Nature.