Едва ли има българин, който да не е чувал поне едно или две поверия, свързани с Баба Марта или пък не е слушал легенди за възникването на този древен обичай.
Баба Марта, първият ден на месец март, заема съществено място в народния календар на българите. Той е един от най-почитаните и емоционални празници, запазил се от древността до наши дни. Свързан е с редица вярвания, обичаи, обреди и забрани, имащи за цел да осигурят здраве за хората и домашните животни, добър урожай за земеделските култури и овошки.
Наричат го още Първа Марта, Стара Марта или само Марта и го свързват с пролетното затопляне и възраждането на природата.
В народния приказен фолклор Баба Марта е своеобразна персонификация на идващата пролет, отъждествявана със самия месец март, представян най-често като капризна, стара жена с непостоянен характер – ту сърдита, ту весела. Тя имала двама братя – Голям и Малък Сечко (януари и февруари), които, след като изпили своето вино, посегнали и на нейната бъчва. Като разбрала, Баба Марта се ядосала и разфучала, навсякъде станало сняг и лед. Скоро обаче, гневът ѝ преминал (сетила се, че все пак това е дело на братята ѝ) и се засмяла.
Тя е жена с променлив характер, затова и времето през месеца е променливо. Когато е ядосана, времето е студено, а когато се смее – топло и ласкаво. Затова месец март е променлив и капризен.
Известна е и друга легенда, свързана с Баба Марта.
Тя живеела с братята си – Голям и Малък Сечко, далеч в планината, от където виждали и чували всичко, което ставало по земята. Веднъж една козарка изкарала стадото си на Марта в планината да пасе. „Къде отиваш? Рано е още.“ – ѝ казвали хората. А тя: „Ами, рано. Аз жена и Марта жена!“. Чула я Баба Марта, че като се разсърдила, поискала няколко дни назаем от брат си Малък Сечко (В народните вярвания тези дни се наричат „заемни дни“, „заемници“.) и ги получила. Сняг и лед сковали планината, а заедно с нея – козарката и стадото ѝ. Замразените се превърнали в купчина камъни, от които потекла лековита вода.
Какво всички знаем, мартениците са направени задължително от два пресукани конеца – червен и бял.
В някои райони на страната конците са само червени, в други – многоцветни, но с преобладаващо червено.
Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. Белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта.
В българските традиции бялото е и знак за красота. Червеното е цвят на жизненост, на здраве и любов, на победата, на живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце.
Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на VII век. Тогава Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял конец и пуснала птичката да предаде посланието ѝ за здраве и любов.
Птичката дълго пътувала, а конецът наранил крака ѝ и се обагрил в кръв – така добил червения си цвят.
В крайна сметка тя намерила хана и кацнала при него точно на 1 март.
