COVID пандемията може да е излязла от съзнанието ни, но резултатите от мерките по света не са достигнали пика си. Реалната инфлация в магазина всички я виждат и тя далеч се различава от официалната. Както беше и през 1997г. Всичко това е придружено и с огромен скок в цената на електричеството.
През цялото това време САЩ активно изкупуваше петрол на цена от около 80$ долара за барел (сега е над 100$, а в пиков период достигна до 150$), а Русия от своя страна запълваше своя резерв с реализираните печалби от приходите от енергия.
Тук е важно да си дадем една равносметка, която остана на заден план, докато спорим по идеологически въпроси. Европа стана все по-зависима в сферата на сигурността от САЩ, а енергийно все по-зависима от Русия. На нашия континент се затварят работещи и изправни блокове на централи, които да произвеждат електроенергия, като това е скрито за уж благородната „зелена“ идеология, зад която се крият лобитата на руските енергийни интереси.
В същото време националните държави не обръщаха внимание на своите армии, тяхното технологично обновяване и всички започнаха да разчитат на НАТО като колективен орган за отбрана, чиято цел и механизми на работа така и не станаха ясни за широката общественост, та дори и за някои политически лидери. Дори самият чл. 5 от договора не е претърпял реални тестове и не е проверено до колко той може да сработи.
Войната и последствията от нея също ще се разрастват на гърба на Европа. Русия и Украйна заедно представляват близо 30% от световния износ на пшеница. Той е спрян и не се знае дали въобще ще може да бъде възобновен скоро. Това ще повлияе на цените и в бъдеще. А санкциите, до голяма степен се връщат като бумеранг и ще се усетят в бъдеще още по-сериозно върху европейския потребител.
Китай от своя страна ще запълни всички „дупки“ на руския пазар, които може и които няма да изострят прекалено силно отношенията със Запада. В цялата картинка, „Пандата“ изглежда най-големият победител в момента.
Цените на горивата могат да се покачат, защото те често следват борсовите цени със закъснение. Абсолютно възможно е да видим още по-силно увеличаване на цените по бензиностанциите. Европейските институции са тромави и дори да предприемат нужните действия за промяна на енергийните планове, ще мине време, в което цената на електроенергията ще поскъпне, макар да е трудно да се прецени с колко.
Поскъпването на фундаментални суровини ще доведе до силно обедняване на Европейците, ужасяваща реална инфлация и фалити на предприятия. Безумната политика на ЕЦБ в последните години също ще спомогне за целия процес.
В българската действителност нещата не изглеждат особено добре в перспектива. Бюджетът на новия кабинет изглежда най-левият в последните десетилетия, предвиждащ сериозен дефицит и нов дълг. Прогнозите в него бяха крайно оптимистични и преди старта на войната. Сега изглеждат абсолютно нереални.
Обществените разделения също ще се засилват. Те се изостриха по време на пандемията, а сега по време на войната в Украйна, информациите фабрики работят по-активно от всякога. Европеецът отдавна се е превърнал в безкритичен ползвател на „бърза информация“. Като бързата храна – без да се интересува от състава, произхода, качеството и последствията от консумацията.
Липсата на лидерство и дългосрочна визия в последните десетилетия, както и допускането на тотална зависимост във фундаментални сфери в Европа ще дават своите резултати именно в тези трудни времена. Еманюел Макрон споменава загадъчно за нови икономически модели. Какви са те, предстои да разберем.
*Коментар на Сергей Петров – Араджиони, политолог.
