Финикийците са заемали тесен участък по крайбрежието на съвременните Сирия, Ливан и Северен Израел. Те са известни със своето търговско майсторство и са признати като създатели на пристанища, търговски пунктове и селища в целия средиземноморски басейн. Въпреки това, липсата постоянна територия, език и споделено културно наследство означава, че въпреки че са едни от най-влиятелните средиземноморски народи от първото хилядолетие пр. н. е., тяхната идентичност дълго остава забулена в мистерия.
Финикийците някога са се самоопределили като единна етническа група и са действали като стабилен колектив. По време на елинистичния и римския период източните и западните представи за етническа принадлежност се размиват, което кара някои градове да се идентифицират като „финикийски“.
Името финикийци, използвано за описване на тези хора през първото хилядолетие пр.н.е., е гръцко изобретение от думата Phoinix, което вероятно означава пурпурно-червен цвят. До края на VIII. век пр. н. е. финикийците, заедно с гърците, са основали търговски пунктове из цялото Средиземноморие и разкопките на много от тези центрове са допринесли значително за нашето разбиране за финикийската култура.
Морски търговци от Финикия и Картаген (финикийска колония, традиционно основана през 814 г. пр. н. е.) дори се осмелили да стъпят отвъд Гибралтарския проток чак до Великобритания в търсене на калай. Въпреки това, голяма част от нашите знания за финикийците през желязната епоха (около 1200–500 г. пр. н. е.) и по-късно зависят от еврейската Библия, асирийските записи и гръцките и латински автори. Например, според гръцкия историк Херодот, финикийските моряци, по молба на фараона Нехо II (р. около 610–595 г. пр. н. е.), заобиколили Африка.
Основните природни ресурси на финикийските градове в източното Средиземноморие са ценните кедри от Ливан и черупките от мюрекс, използвани за направата на лилавата боя. Финикийските занаятчии са били квалифицирани в обработката на дърво, слонова кост и метал, както и в производството на текстил. В Стария завет майсторът Хирам от Тир е получил поръчка да построи и разкраси храма на Соломон в Йерусалим.
Финикийското изкуство всъщност е амалгама от много различни културни елементи – егейски, северносирийски, кипърски, асирийски и египетски. Египетското влияние често е особено забележимо в изкуството, но непрекъснато се развива, тъй като политическите и икономическите отношения между Египет и финикийските градове са колебливи. Може би най-значимият принос на финикийците е азбучната система на писане, която се превръща в корен на западните азбуки, когато гърците я приемат.
Превод и редакция: TRENDY NEWS