Когато Русия нахлу в Украйна на 24 февруари, малкото селце на Ирина, северно от Киев, било един от първите бпмбандирани райони. Бомби ехтяли, семейството разбирало от съседи за нападението и разрухата. Всичко се случвало далече от техния квартал, затова те решили да останат в къщата си, разкразва Business Insider.
В продължение на 12 дни те останали в дома си край Ирпен.
Училищата били затворени. Родителите също не ходели на работа, а самолети кръжали над тях и къщата им.
От време на време се чували експлозии. Тъй като в селото били само ниски жилищни сгради те се чувствали в безопасност.
Промяната дошла на 8 март.
„За първи път започнаха да ни бомбардират — нас, цивилните — в 3 часа сутринта“, разказва Ирина, която говори за това от матрак на пода на основното училище в селото.
„Къщите ни горяха, но все се надявахме, че е обикновен пожар, че всичко е грешно. След това, в 5 часа сутринта, стана ясно, че сме сбъркали.“
Пускайки видеоклипове на телефона си, Ирина показва пред изданието развалините, които заобикалят дома й. Ракетите се приземявали в жилищния район, заличавайки всичко наблизо.
Ирина и трите й деца – на 11, 12 и 13 години, грабнали раниците, които вече били приготвени, и избягали, за да спасят живота си.
„Дъщеря ми получи подарък преди време, куче, за което мечтаеше от векове, но не можахме да го вземем“, казва Ирина, сочейки 12-годишната си дъщеря. „Вървяхме пеша и не бяхме сигурни, че хората ще ни вземат, ако имаме куче с нас.“
С тях е и съпругът на Ирина, който навършил 60 години през декември и затова не е привикан в армията.
„В продължение на 48 часа бяхме пеша“, спомня си Ирина.
Вървейки покрай развалини и горящи сгради в продължение на много километри, семейството все се надява някой да ги качи и да ги превози до безопасно място.
„Вървяхме и слушахме. Опитвахме се да спрем коли, но те ни подминаваха“, припомня си 12-годишната Олга.
„След известно време една кола спря и ни повози няколко километра. За щастие, след това спря по-голяма кола и успяхме да се съберем всички.“
Качилите ги хора отведили семейството до границата в Закарпатието. Оттам били натоварени с микробуси и закарани в бежански лагер в малкото унгарско село Берегсурани.
Когато пристигнали в бежанския лагер, който представлява няколко сгради в малък имот в село на около три часа източно от Будапеща, Ирина и семейството й нямали представа какво да очакват занапред.
„Искам да намерим дом, работа и училище за децата“, споделя тя. Ирина разказва, че лагерът е пълен с доброволци, които ще опитат да им помогнат.
Едно от предложенията, които семейството получило, било да заминат за Италия.
„Това е първият път, в който страната отворя врати за бежанци“, съобщава им един от преводачите в лагера.
Обмисляйки този вариант, около 10 минути, семейството все пак решило да тръгне за Италия.
В ранния следобед те потеглили с микробус на път към новия си живот, на 2000 километра от единствения дом, който някога са познавали.
„Всичко, което видяхме, което видяха децата ми, е най-ужасното нещо, което сме преживявали“, развършва разказа си Ирина.
Превод и редакция: TRENDY NEWS
