Чудо! Най-известната пещера в света е дълбока колкото 6 Айфелови кули една върху друга (СНИМКИ/ВИДЕО)

С изключителните 2,197 метра пещерата Вороня или другото й име е Крубера в Грузия е най-дълбоката известна пещера в света. Представете си, че шест и половина Айфелови кули са подредени една върху друга под земята!

Вороня/Крубера е „Еверест на пещерите”

Считана за “Еверест на пещерите”, огромната пещера Вороня/Крубера се намира в масива Арабика, който е част от планинската верига Гагра в Голям Кавказ, в края на Черно море в Абхазия, регион, който граничи с Грузия. От откриването й през 1960 г. изследователи и учени се опитват да слязат възможно по-дълбоко и по-дълбоко в пещерата. На всяко следващо влизане те увеличават дълбочината. През 2001 г. пещерата Крубера официално стана най-дълбоката пещера, известна на човечеството. 1710 метра от пещерата са изследвани.

Украинският водолаз и спелеолог Генадий Самохин слезе до последната записана дълбочина през 2012 г., като извърши нечувана смелост, която разби световните рекорди, стигайки до изцяло потопената във вода част на пещерата.

Всъщност пещерата изглежда като пътуване до центъра на Земята. Със замръзнал подземен водопад, цели площи, пълни с вода и тунели толкова тесни, че е почти невъзможно да се измъкнеш, пещерата Крубера е вдъхновяващ лабиринт от безброй ями и пропасти, спускащи се до най-дълбоката тъмнина.

Пещерата Вороня (Крубера) се намира в Азия, Грузия, Абхазия, долината Ортобалагин. Входът на пещерата се намира на 2 256 м височина. Дълга е 16 058 м и дълбока 2 197 м. Вороня е най-дълбоката пещера в света, намираща се в Западен Кавказ. Този велик паметник на природата започва като привидно малка дупка високо в планините. Привидно малката дупка прониква в планините до дълбочина 2 197 м, с 367 м повече от считаната до скоро най-дълбока пещера в света.

Насред гъсти гори и красиви планински пейзажи, в масива Арабика, Вороня се спуска към недрата на земята

Вороня се намира в много зрелищна местност, покрита с гъсти гори (до височина от 1800 до 1900 м) и украсена с невероятни планински пейзажи.

Масивът Арабика е формиран от огромен щит от варовик, който се е образувал в епохите около Долна Креда.
Масивът е част от варовиковите планини тук и е ограден от дълбоките каньони на реките Бзъб, Сандрипш, Кутушара и Гега, както и от Черно море.

Пещерата Крубера се намира в долината Ортобалагин – сравнително плитка долина, образувана от ледник.

Наоколо има стотици пещери

Този планински блок съдържа няколкостотин пещери, а пет от тях са по-дълбоки от 1000 м. Най-вероятно те започват да се образуват, когато планините са започнали да се издигат – преди повече от 5 милиона години.

Създаването на пещери в арабския масив продължава и до днес.

Дълбоките пещери на масива Арабика се намират в тясна връзка и по този начин се създават свързани пещерни системи. Входовете на тези пещери са само на 300 м един от друг. Друга много дълбока пещера край пещерата Крубера е пещерата Берчилская, която е изследвана на дълбочина 500 м.

Входът на Вороня е тесен и понякога през зимата може да се покрие с дълбока снежна покривка.

В пещерата има различни участъци, които включват и пещерни езера, от които най-дълбокото достигнато е с 52 м дълбочина.

Водата в пещерата е много студена. На 100 метра дълбочина температурата е само 1 ° С, при дълбочина 2000 м достига 7,2 ° С. Температурата на въздуха в пещерата е подобна.

През зимата потокът от вода в пещерата е много нисък, но в края на май и юни достига до максималните и най-ниските части на пещерата, след това се наводнява.

Къде отива водата?

Спелеолозите са стигнали до дъното на пещерното езеро – но водата отива по-далеч. Не е толкова лесно да се проследи къде излиза водата от арабския масив.

Най-дълбоката точка в пещерата Крубера, на дълбочина 2 197 м, се намира само на 59 м над морското равнище. По този начин може да се предположи, че тази пещера не може да отиде много по-дълбоко от това.

Изследванията обаче показват, че тук пещерите могат да продължат под морското равнище. Това се потвърждава от невероятните подводни извори дълбоко в Черно море. По този начин група от извори може да се види близо до Цандрипш на дълбочина 5 – 7 м.

Това може да изглежда като мистерия – как може прясна вода да стигне толкова дълбоко под морското равнище? Но трябва да вземем предвид геоложката история в тази част от света. Преди повече от 5 милиона години Черно море почти пресъхва – и най-вероятно пещерите, образувани вече в тези времена и тези древни пещерни системи са “оцелели” до днес, когато морското равнище е много по-високо.

Анализът на сталагмитите от пещерата Крубера, взети на дълбочина от 1 640 и 1 820 м, свидетелства, че тези пещерни образувания са на повече от 200 хиляди години – това е значителна възраст.

В Крубера/Вороня има и живот и тук е най-дълбоко живеещото сухоземно животно на земята

Тази уникална пещера има и някои биологични особености. Тук живеят повече от 12 вида членестоноги, включително някои ендемични видове. Тук живее и ендемичен бръмбар, който е открит и в някои близки пещери.

Plutomurus ortobalaganensis е най-дълбоко живеещото сухоземно животно на Земята, открито на дълбочина от 1980 метра. Това същество е дълго 3 мм, няма очи и най-вероятно се храни с гъби и органична материя, идваща отгоре.

Изследването на Крубера/Вороня продължава от 1960 г. до днес

Пещерата Крубера е била открита от грузински спелеолози през 1960 г. Тя е наречена от тях на руския геолог А. К. Крубер (1871 – 1941 г.), изследовател на карстовите процеси.
През 1968 г. Крубера е изследвана (на дълбочина 210 м) от експедиция от Красноярск и е наречена – Сибирската пещера.

По-нататъшните постижения в изследването на тази пещера (и други пещери в арабския масив) са направени предимно от украински спелеолози. В началото на 80-те години е имало период, когато много спелеолози вярвали, че пещерите в арабския масив не са твърде дълбоки и  интересни. Устойчивостта и добрата организация на украинските спелеолози обаче доказва обратното.

През 1982 – 1987 пещерата “Крубера” е изследвана от спелеолози от Киев (те достигат до дълбочина 340 м), а след това я наричат пещерата Вороня (защото близо до нея гнездят доста гарвани). Работата на спелеолозите е трудна, защото е трябвало да разширят тесните проходи, за да стигнат по-надолу.

Едва през 1999 г., когато политическото положение се успокои, проучването продължи и тогава стигнаха  до изненадващите резултати – пещерата Крубера се оказа най-дълбоката пещера в света!

Украинската експедиция през януари 2001 г. достигна световна рекордна дълбочина (над 1 710 м), а няколко години по-късно за първи път в историята на спелеологията е изследвана дълбочина на пещера, надхвърляща 2 километра.

През 2012 г. Генадий Самохин (Украйна) достигна общата дълбочина от 2,197, като се гмурна на 52 метра дълбочина в терминалното езеро.

Пещерата сега е много популярна дестинация за експедициите, идващи от много страни, тъй като това е вид “Еверест” в спелеологията.

В момента спелеолозите са фокусирани върху проучването на други пасажи с надеждата да свържат пещерата Крубера с други близки пещери и да достигнат по-голяма дължина на пещерата.