Чували ли сте за инфибулация? Ако не сте, пригответе се с голяма доза търпение, защото ще бъдете шокирани от неморалните традиции, които съществуват в някои общества.
Инфибулацията е наричана още „обрязване“ на жени. Самият процес е изключително болезнен и травмиращ за момичетата и в някои случаи може да доведе до смърт.
Тази жестока традиция е характерна основно за африкански общности. Представлява пришиване на половите органи на момичета в предпубертетна възраст, като се оставя малък отвор за уриниране и менструация. Между половин и един месец след това краката им се държат вързани, за да не мърдат.
Представете си какъв ужас изпитва едно дете при изживяването на това – на първо място, заради здравословните последствията, до които може да доведе (инфекции, риск от безплодие, смърт), а освен това, заради лишаването от правото на личен избор и травмата, която получава доживот.
Поначало целта на самото “обрязване”, е да се защити девствеността на момичето за бъдещия й съпруг. В деня на сватбата шевовете се отворят, за да бъде забременена. След раждане отново бива “затворена”, за да се избегне изневяра от нейна страна.
За жалост такива травмиращи и чудовищни практики и до ден днешен се срещат, най-вече в Субсахарска Африка, но също така и в Египет, Йемен, Ирак, Индонезия и части на Южна Азия. Обнадеждаващо е, че за разлика от преди 30 години, сега е по-рядко е упражнявана традиция. Целта на ООН е до десет години изцяло да се изкорени.
В Гамбия например, където засяга три четвърти от жените, се счита за ислямско религиозно задължение.
В Сомалиленд дотолкова е вкоренено в мисленето на хората за нормално, че момичетата сами пожелават да се подложат на този ужас, за да бъдат като връстниците си и обществото да ги приема.
Над 24 милиона души в почти 9000 общности са се ангажирали да спрат осакатяването на женските полови органи, според УНИЦЕФ.
Ако има достатъчно гласност на проблема и хора, ангажирани за инициативата, някой ден тази неморална практика напълно ще изчезне.