На днешната дата отбелязваме 143 години от обявяването на София за столица на България. Това се случва по време на Учредителното събрание в Търново по предложение на българския историк, филолог и държавник – Марин Дринов.
В следвоенния период населението на София е около 12 000 души, които нарастват бързо след обявяването на града за център на страната. В следствие на това столицата се превръща и във важен политически, административен, научен, културен и икономически център. Започват резки промени про градоустройството на града – центърът е изместен към площада около съботната катедрала „Св. Крал“ (днешната църква „Света Неделя“. Мястото е избрано, защото там още от античността се срещат четирите основни пътни артерии на Сердика.
В София започв да влиза огромно количество капитал и да се развива промишлеността, предприятията никнат като цветя, като основните сектори са електродобив, металодобив и дървопреработвателната промишленост. В града се появяват и много пивоварни.
Историческият столичен център обхваща територяита в рамките на булевардите Сливница, Васил Левски, Патриарх Евтимий и Христо Ботев. Това е територията на града от времето непосредствено след обявяването на София за столица.
Представителният център се оформя около Царския дворец и народното събрание, като районът става средище на политическия живот и културните и обществени прояви. Прочутите жълти павета се появяват едва в началото на XX в.
София днес
Днес столицата е най-големият град в страната, както и на 14-то място в целия ЕС. Към 15 декември 2021, населението на столицата се състои от 1 277 411 души по настоящ и 1 374 742 души по постоянен адрес. София продължава да бъде основен административен, индустриален, транспортен, културен и университетски център на страната, като в нея е съсредоточено 1/6 от промишленото производство в България.
В София са съсредоточени органите на държавната власт. В центъра се намират сградите на Народното събрание, Президентството, Министерския съвет, всички министерства. В града са разположени и висшите институции на съдебната власт – Върховен касационен съд, Върховен административен съд, Висш съдебен съвет, Главна прокуратура. Разположени са и други институции като Конституционен съд, Национален статистически институт и т.н.
Концентрацията на всички министерства, институции и по-големите играчи в частния бизнес в този град е причина за насочването на населението от малките градове към столицата и неравномерното разпределение на заплатите спрямо останалите градове.
Името на града
София получава днешното си име по настояване на Временното руско управление малко след възстановяването на името Средец през 1878 г. Всъщност, градът е наречен за пръв път „София“ много преди това. Исторически бележки ни показват, че той е бил именуван така още във Витошката грамота около 1385 година. През вековете, градът е бил наричан по много начини – гръкоезични източници ни показват, че е бил наричан Триадица, текст от XI век ни показва името „Средец“, преди това пък градът се е казвал Сердика, а най-ранното име, което носи столицата, е Сердонполис, като за последното се смята, че е означавало „град на сердите“.
В православието София е източноправославна светица, майка на Вяра, Надежда и Любов, почитана заедно с тях на 17-ти септември. Заради нейната привързаност към християнството, тя и нейните дъщери стават жертви на гоненията срещу християните от римската власт. Името „София“ означава мъдрост.