Ильо Войвода, познат още като „Малешевец“, е фигура от нашата история, будеща гордост. За него не се знае и не се говори достатъчно, но това по никакъв повод не омаловажава делата му. Той е революционер, считан е и за хайдутин. Роден е в началото на XIX век. Можем да твърдим, че отдава своя живот на борби за някои от най-ключовите човешки ценности, като свобода и справедливост. За Ильо Войвода са съществували легенди още по времето, когато е бил жив. Това само по себе си говори за личността и подвизите му.
Ранни години
Имайки предвид славата на Ильо като „последния хайдутин“, не е изненадващо, че неговият дядо – поп Георги, също е бил народен борец за свобода. Като млад Малешевецът става пазач на Рилския манастир. Снимков материал доказва, че още като двайсетгодишен носи оръжие със себе си. В светия храм Ильо установява контакт с някои изтъкнати книжовници и духовни лица. След това той се отдава на революционния пламък в себе си, но това не го спира да създаде семейство.
167 години от рождението на революцинера Михаил Сарафов
Началото на революционната дейност на Ильо Войвода
През 1850г. един от турските потисници – Мехмед байрактар ранява един християнин от „раята“. Турчинът не подозира обаче какви последствия ще има това негово действие. Раненият е брат на Ильо. Малашевецът отмъщава за случилото се като убива Мехмед. Вследствие на това Ильо организира чета, която внася справедливост за българския народ из Малешевец, Пиянец и Осогово. Дружината му нараства и се превръща в заплаха за властимащите. Няколко пъти са се опитвали да усмирят членовете на четата с даване на амнистия, но в общ план е безуспешно. Не се потушава толкова лесно желанието за правда и храбростта на българите.
Волята и нейната цена
През годините Ильо Войвода е бил раняван. Семейството му е било преследвано и заплашвано. Използвано е дори за примамка в опитите да бъде заловен един от най-видните български революционери – самият той. Хора от четата му са били залавяни и убивани публично. Всичко това не попречва на пътя на войводата и не сломява духа му. При избухването на Руско-турската освободителна война Ильо е в болница. Въпреки това той се включва в нея, и то като командир. Той се бие храбро и оживява, за да се включи по-късно и в Кресненско-Разложкото въстание.
Поп Харитон – историята на свещеника хайдутин
Последните години на „последния хайдутин“
Изглежда, че бойният дух на Ильо Войвода е несломим, защото на 80 години той продължава да се включва в бунтовнически въстания. И то не какви да са въстания, той участва в Сръбско-българската война. През 1885г. събира четата си отново и те се бият под ръководството на Димитър Беровски. Смята се, че 8 години по-късно Ильо Войвода е подпомогнал и ВМОРО. Отива си от този свят през 1898 г. и бива изпратен подобаващо. С всичките си подвизи Ильо Войвода дава повод да имаме високо национално самочувствие като наследници на такава история и такъв народ.
Автор: Петя Боекова