Днес легендата на Левски Наско Сираков навършва 60 години. Той спада към онова славно поколение юноши на “сините”, което буквално нахлу с гръм и трясък в големия футбол в началото на 80-те години на миналия век. През 1984 г. левскарите бяха абсолютни хегемони в България, спечелвайки и трите възможни купи, а Сираков беше един от героите. След прословутия финал за купата през 1985 г. той беше при наказаните, но половин година по-късно бе реабилитиран. Беше типичен голмайстор, от когото трепереха всички вратари.
Притежаваше поразяващ удар с двата крака и с глава
Четири пъти стана стрелец номер 1 на България! През 1987 г. с 36 гола изравни тогавашния рекорд на Петър Жеков и спечели “Бронзовата обувка” на “Франс футбол”. На следващата година година финишира първи с 28 гола, през 1992 г. вкара 26 гола, а през 1994 г. – 30 гола. А със своите 195 гола (рекорд за Левски) Сираков е на трето място във вечната ранглиста на голмайсторите в България след Мартин Камбуров и Петър Жеков.
Мачовете срещу ЦСКА бяха своеобразен допинг за Наско, като в тях се изявяваше в пълна степен – като абсолютен лидер и роден победител. Той вкара във вратата на “червените” 14 гола, като всеки един от тях носеше белега на висша класа.
Честит рожден ден на Наско Сираков!
В историята остава попадението му на “Армията” за разгромното 3:0. Тогава със страховит шут реализира “английски” гол, както и в двата случая, когато бе автор на решаващи голове при познатия сценарий “от 0:2 до 3:2”. През 1994 г. Сираков вкара 7 гола на ЦСКА само в двата мача за първенство.
Първо той направи хеттрик за внушителния успех с 4:1. На 23 септември достигна своя апогей с четирите си гола за рекордния в историята триумф над вечния съперник със 7:1
Особено ефектни бяха головете му, когато той се извисяваше с цял ръст над “червената” отбрана, за да забие с глава неспасяемо топката в мрежата.
Наско Сираков доказа класата си и в европейските клубни турнири. Там той отбеляза 9 гола в 22 мача за “сините”. В стихията си бе през 1986 г. срещу босненския Вележ.
Дни преди първия мач в София Сираков вкара 5 гола на Черноморец за разгромяващото 8:1. Срещу босненците Наско подпечата успеха с 2:0 след разстрелващ удар от средна дистанция.
А на реванша в Мостар накара екзалтираната публика на домакините да замлъкне пред майсторството му. Първо с двойно подаване асистира отлично на Искренов за първия гол. А през второто полувреме, при 1:1, само в разстояние на пет минути Сираков наниза две гросмайсторски попадения. Второто бе след технично прехвърляне на излезлия напред вратар.
Ето какво казва Наско за този мач:
“Още на тренировката в деня преди срещата ни чакаха 2 хиляди луди фенове на Вележ, които хвърляха по нас камъни и счупиха прозорци на автобуса ни. А после пред хотела с тъпани и зурли не ни дадоха възможност да мигнем през нощта. В хода на двубоя арбитърът Савченко от СССР, който лъхаше на алкохол, открито подкрепяше домакините. След двата мои гола мачът придоби протоколен характер. Можехме да бием Вележ и с 5:1, но казах на момчетата, че повече не бива да бележим, ако искаме да излезем живи от стадиона. И в последните минути дадохме да ни вкарат три гола…”
А най-точната оценка за играта на Сираков дадоха югославските журналисти. Белградският вестник “Спорт” го определи за играч на мача: “Сираков още веднъж доказа своята голяма класа, като при втория гол премина всички, включително и вратаря, за да получи заслужени аплодисменти.” Вестник “Вечерни новости” писа за него: “Колко майсторски той прехвърли вратаря Петранович при третия гол! Такова изпълнение сме видели досега само от Марадона!”
През 1993 г. Сираков отново напомни за себе си в Европа.
В първия кръг от Шампионската лига “сините” играха срещу Глазгоу Рейнджърс. Като гости те отстъпиха с 2:3, като Наско не игра поради контузия. На реванша той заби топката във вратата на гостите, като преди това я овладя и се завъртя на 180 градуса, нанасяйки неспасяем удар. А после Николай Тодоров – Кайзера довърши Рейнджърс в последната минута.
С Левски Сираков стана шест пъти шампион и четири пъти носител на купата, като има титла и купа и със Славия. Освен при “белите”, той игра още в Спартак (Варна), Хасково и Ботев (Пловдив), както и в испанските Сарагоса и Еспаньол и във френския Ланс.
Наско Сираков изигра 82 мача и вкара 23 гола за националния отбор.
Някои от тези голове, при това отбелязани само с глава, остават завинаги в историята. В световната квалификация през 1985 г. в София победихме европейския шампион Франция начело с Платини с 2:0, като при втория гол след корнер Сираков посрещна топката и я заби под напречната греда.
В мача на откриването на “Мондиал-86” на стадион “Ацтека” в Мексико срещу световния шампион Италия губехме с 0:1, когато пет минути преди края Наско изравни.
В европейската квалификация срещу Белгия през 1987 г. в София след корнер той отбеляза първия гол при победата с 2:0. А на “Мондиал-94” срещу Аржентина в Далас пак посрещна топката с глава след ъглов удар, донасяйки успеха с 2:0.
Наско Сираков обмисля сериозно върху революционно решение за Левски
Сираков опита силите си и в треньорството начело на Славия, но изяви големите си качества като клубен ръководител.
В периода, когато бе изпълнителен директор във ФК Левски, “сините” достигнаха до четвъртфинал в турнира за Купата на УЕФА с рекордните за България 14 мача в един сезон и станаха първият български отбор в групите на Шампионската лига през 2006 г. А през 2020 г. пое предизвикателството да стане собственик на клуба в изключително труден момент и още веднъж доказа, че е роден за лидер и победител.
Мажоритарният собственик на Левски Наско Сираков направи равносметка на изминалия път до момента. Той се върна назад във времето и стигна до момента, в който придоби акциите на Левски в най-тежкия период от историята на клуба.
Сираков сподели, че дарява 60 000 лева на „сините“, което ще осмисли празника му.
„Скъпи левскари,
Днес навършвам 60 години и е време за равносметка за изминалия път. Благодарен съм на Бог за всичко, през което преминах. Хубавото ми даваше сили и вяра, лошото да осмислям, да впрягам волята си, да не се отказвам и да продължавам. Победите са ме окрилявали, а загубите са ме учили.
Правил съм добрини, правил съм и грешки. Надявам се да простите грешките, защото чрез тях откривах истината. Тези 60 години не бяха леки, но знам, че това ме направи по-силен, по-устойчив и по-мъдър. Всичко в живота си съм постигал с много труд и нищо не получих даром. Благодарен съм на съдбата за моето семейство, което ми дава любов, сили и вяра. Благодарен съм на съдбата, че отреди да бъда Левскар“.
Целият ми живот от 12-годишен до днес е посветен на великия, син клуб. През всички тези години сърцето ми е отдадено на синята идея. Понякога е туптяло от гордост и радост, понякога е кървяло от болка, гняв и обида. Преживях изумителни мигове като футболист и ръководител с любимия си отбор. Постигнах впечатляващи резултати, купи и победи. Преживял съм неповторими мигове пред препълнени стадиони със синята фланелка.
От две години съм собственик на Левски, благодарение на вас.
Казвал съм ви и преди, ще повторя и днес: смятам себе си за Пазител на акциите на клуба. Станах такъв в най-тежкия момент от вековната история на “Левски”. Заложих името си, което бях градил много години. Кой ли не ми каза, че това е абсолютен риск и обречена кауза. Напълно осъзнавах в какво състояние поемах любимия си клуб. Но това не ме уплаши, колкото и да беше страшно. Спасяването на моя втори дом чувствах като житейската си мисия.
Щастлив съм, че през последните месеци, благодарение на Мъри Стоилов отборът се изправи и се върна в играта. Дълбоко оценявам и безкрайно благодаря, че в тези трудни времена, в които живеем, всички вие сте до нас и отделяте от личните си средства за да спасите нашия любим отбор. Неописуемо е чувството, което изпитах, когато в петък напълнихте стадиона и показахте, че левскарския дух е жив и винаги ще бъде жив. Всички ние доказахме, че обединени можем всичко и ще се преборим за спасението на любимия ни син столетник!
Скъпи левскари,
Благодаря ви за всичко, което правите. Историята ще го помни, така, както днес ние помним онези, които издигнаха нашия стадион в трудните за “Левски” времена. Благодаря и на тях, които вече не са между живите, но са причина великия ни Левски да бъде това, което е – Светиня! Благодаря и на тези, след нас, които съм сигурен, че със зъби и нокти, душа и сърце ще се борят за съществуването на синята крепост, така, както го правим ние днес!
На днешния ден, в който навършвам 60 години, аз – Левскаря, дарявам 60 000 лева на моята любов „Левски“. Това ще осмисли празника ми и направената равносметка. Този подарък към клуба ми, който все още е в тежко финансово положение ще ме направи истински щастлив.
А аз получих най-големия си подарък от Съдбата – това да съм начело на „Левски“ в най-тежкия момент от съществуването му и да давам всеки ден цялата си любов и енергия за спасяването и просперитета му.
Левски е вечен!
Ваш Наско Сираков“.