Зигмунд Фройд, бащата на психоанализата, беше и все още е безспорен авторитет за мнозина. Жалко, че така и не успя да си уреди среща със себе си, за да си поговорят за отношенията родител-дете.
Отношението на Зигмунд към най-малката му дъщеря Ана я кара да посвети целия си живот, за да докаже на строгия си баща, че не е по-лоша от сина, когото Фройд наистина иска.
Ана посещава лекции, участва в анализи заедно с баща си и изобщо се развива като психоаналитик. Също така тя се грижи за него след като той се разболява от рак през 1923г. Анна се превръща в, най-малкото, символичния приемник на Зигмунд Фройд.
Единствената любов на световноизвестния психоаналитик Зигмунд Фройд е красивата Марта Бернс. Ученият многократно е признавал, че се смята за щастлив съпруг и баща на шест деца, но е факт, че наследниците му не биха се съгласили с последното твърдение.
В семейството на д-р Фройд и съпругата му Марта всички отговорности са ясно разпределени.
Великият психоаналитик се занимава с наука и осигурява семейството, а съпругата му ражда и отглежда деца, а също се занимава и с домакинска работа.
На 3 декември 1895 г. се ражда Ана, най-малката дъщеря на двойката.
Раждането на бебето обаче не прави родителите й щастливи. Марта едва успява да се грижи за петимата наследници. Зигмунд тъкмо е започнал да се доближава до създаването на психоанализата, която по-късно го прославя. Само мисълта, че ще се роди момче, кара Фройд да се примири със следващата бременност на жена си.
Психоаналитикът дори измислил предварително име за сина си – Вилхелм – в чест на приятеля си Вилхелм Флис, който предлага теорията за бисексуалната природа на човека. Този факт е иронично съчетан с бъдещата съдба на Ана.
Без да се замисля, бащата на психоанализата измисля име за дъщеря си, която не оправдава очакванията му за син, като я кръщава в чест на учителя си, от който научил иврит.
Във възпитанието на своите наследници Зигмунд е бил благоразумен и студен.
Той бил напълно убеден, че за хармонично развитие децата нямат нужда от нищо, което да им пречи. Включително и компанията на родителите им. Този подход към образованието е повлиян от детския опит на самия психоаналитик, който е възпитан от майка си и много рядко вижда баща си.
Фройд може да е обичал синовете и дъщерите си, но почти никога не им го е показвал. Освен това, след като започнал да развива теория за несъзнаваното, ученият посвещавал по 18 часа на ден на работата си и няма нито силата, нито времето да общува с децата си.
Децата в повечето случаи са оставяни да се оправят сами, а рядко и на бавачка.
Докато по-големите деца са заети да учат или да си играят, най-малката Ана отчаяно иска да привлече вниманието на любимия си татко. Заради това момичето започва да проявява интерес към психоанализата.
Когато Ана е на 13 години, Фройд осъзнава, че могат да водят интелектуален разговор.
Виждайки интереса на дъщеря си към психологията, той се съгласява да й дава частни уроци. Ана не е на себе си от щастие. Сега, няколко пъти седмично, нейният обожаван баща й принадлежи продължение на 40 минути.
За да не загуби вниманието и уважението му, Ана работи усилено и скоро започва да напредва в изучаването на човешката психика. Фройд започва да я кани заедно със себе си на научни конференции и симпозиуми. По това време по-големите братя и сестри на момичето се женят и имат деца. От своя страна Ана се посвещава изцяло на науката и да помага на баща си.
5 брилянтни жени, чиито открития бяха „откраднати“ от мъжете до тях (СНИМКИ)
Когато сестра й Софи, любимката на баща й, се омъжва и отлита от гнездото на родителите си, 16-годишното момиче започва да се тревожи. Тя е обезпокоена от редица съмнения. Струва ли си да станеш учител? Дали да не се откаже и просто да чака да се омъжи? Въпреки тези терзания, Ана има много съмнения относно втория сценарий. Момичето било много срамежливо и смята себе си за грозновата.
Авторитетния й баща я съветва да заглуши тревогите си за бъдещето с пътуване.
Ана прави точно това. Прекарва няколко месеца в Италия, след което получава педагогическо образование и работи като учител в училище няколко години, както винаги е мечтала.
Фройд остава доволен от начина, по който върви кариерата на дъщеря му. Веднъж в писмо той хвали успеха й, но обръща внимание на два недостатъка – лоша стойка и прекомерна страст към плетенето.
Между другото, той смята хобито на Ана като заместител на интимния живот. Психоаналитикът вижда в движението на иглите за плетене символ на полов акт.
С пълното одобрение на дъщеря си, Фройд взема крайно неетично решение – от 1918 до 1921 г. той я психоанализира.
Това е грубо нарушение на правилата на психоаналитичната общност, но непрекъснато нарастващият авторитет на Фройд не позволява на нито един от неговите колеги и последователи открито да изразят своето неодобрение. Възползвайки се от най-високата степен на доверие на Ана, Зигмунд понякога умишлено травмира психиката й, за да наблюдава реакциите й и често я принуждав да бъде напълно откровена с него, въпреки нейното нежелание да го направи.
Пол Розен, историк на психоанализата, отбелязва в своите писания, че „едно момиче може много да се страхува от баща си“. Експертът е сигурен, че Фройд „нахлува в личното пространство на нейната душа, внася нови, не винаги положителни емоции в отношенията им, без възможността някога да се отърве от тях“.
Тези сесии не оказват най-добрия ефект върху психологическото състояние на Ана
Въпреки това тя не започва да обича баща си по-малко. Напротив, след Първата световна война момичето решава да напусне работата си в училище и да стане последовател на работата му. Тя се посвещава и на детската психология. Преосмисляйки идеите на баща си, Аана фокусира вниманието си върху деца, които страдат и се нуждаят от помощ не по-малко от възрастен. Вероятно собствените детски преживявания на младата жена стават причина за интереса й към тази област на знанието.
Анна постигна голям напредък в изучаването на детската психика. Години по-късно дъщерята на Фройд става основател на ново направление в психологията – детската психоанализа.
Въпреки доста зрялата си възраст, Ана продължила да живее с родителите си и да помага на баща си по всички въпроси
И двамата били наясно, че тази ситуация не е съвсем нормална, но бащата и дъщерята били толкова привързани, че вече не си представяли други възможности.
В писмо до своя приятел и колега Лу Андреас-Саломе Ана признава:
„Всичко с мен е толкова трудно поради два основни недостатъка. Неудовлетвореността или ненаситността към себе си, което ме кара да търся любов от другите. Първото нещо, което ти и татко не можете да разберете.“
Силната зависимост от баща й не позволява на Ана наистина да се отдели от него.
Успехът в кариерата й по-вероятно не е проява на собственото „аз“, а желание да получи похвала и одобрение от баща си. Фройд разбира проблемите на дъщеря си, но самият той е твърде привързан към нея, за да й позволи да живее отделно.
В едно от писмата си той говори за нея по следния начин: „Отдавна ми е жал за Ана, защото тя живее с нас, старите хора, но все пак, ако ни напусне, ще се почувствам обеднял, като това, което ми се случи когато трябваше да откажа цигарите.“
Между другото, именно Ана в продължение на 16 години помага на Зигмунд да се бори с ужасна болест – рак на челюстта. Дъщеря му става буквално всичко за него – и медицинска сестра, и секретарка, и асистент. Когато самият д-р Фройд не може да прави презентации на конференции, преданата и безкористно обичаща Ана го направи вместо него.
Безспорният авторитет на баща й и нежеланието да сравнява други мъже с него са повлияли на Ана никога да не се омъжи и да не стане майка.
Според някои сведения тя е била лесбийка.
Биографите наричат най-известната любовница на Ана Дороти Бърлингам, внучка на основателя на Tiffany & Co Чарлз Тифани.
Ана Фройд се превръща в истинска втора майка за стотици момчета и момичета, на които помага да решат сериозни психологически проблеми. Приносът й към детската психология трудно може да бъде надценен – наследницата на бащата на психоанализата се занимаве с делото на живота си до последните си дни. Освен това, след смъртта на баща си през 1939 г., Ана направи всичко, така че последователите й да не изкривят теорията на Зигмунд.
На 1 март 1982 г. 86-годишната Аана Фройд получава инсулт. Дъщерята на великия психоаналитик е парализирана и има проблеми с говора, но въпреки това тя продължава да работи върху книга за семейното право. Няколко месеца по-късно основателят на детската психоанализа умира.
Превод и редакция: TRENDY NEWS
