Васил Левски е ключова фигура в българската история, изиграла важна роля за освобождението на България. Става символ на свободния дух на българина и е такъв до ден днешен. Апостола на свободата прави три обиколки, с които подготвя тайни революционни комитети, чиято цел е да поведат революцията.
Всяка една от обиколките стартира с различна цел. Тази на първата е с проучвателен характер. През обиколените места, той се среща с доверени него му хора. По-голямата част от тях били участници в Първата и Втората български легии. Тя започва на 11 декември 1868 г. Васил Иванов Кунчев потегля от Турну Мъгуреле през Дунава и Черно море до Цариград.
Обиколките на Левски
Тръгвайки от столицата на Османската империя, левски потегля към Пловдив. След като проучил условията там, го е направил и в Карлово, Сливен, Сопот, Казанлък, Сливен, Велико Търново, Ловеч, Плевен и Никопол. След като се е запознал с условията в България, Левски се завръща в Турну Магуреле на 24 февруари следващата година.
На това място друг български революционер му помага да се подготви за втората си обиколка – Иван Касабов, български юрист и публицист. Революционерът е и лидерска фитура в Тайния централен български комитет в Букурещ.
Два месеца по-късно, Апостола на свободата започва втората си обиколка. Тя започва на 1 май от Никопол. Иван Касабов го снабдява с пълномощно и революционна прокламация, чиято цел е да легетимират Левски. Двата документа са подпчетатани със специален печат, на който пише „Привременното привителство на Балкана“.
Отбелязваме 146 години от избухването на Априлското въстание
След като проучвателната задача се е случила по времето на първата му обиколка, този път заданието е „по-практическо“. Левски трябва да започне изграждането на Вътрешната революционна организация и различните ѝ комитети в страната. Първият такъв е създаден в Плевен. За него помага българския националреволюционер Данаил Попов.
След това продължава изграждането на частни революционни комитети. Такива са създадени в Ловеч, Троян, Пловдив, Калофер, Казанлък, Сопот, Карлово и др. По време на обиколката си, Левски се обеждава и в друго нещо. Той самият се отказва от идеята за бързо въстание. Обмисляйки ситуацията, той разбира, че ще е нужно повече време за подготовка. Този път обиколката му завършва по-бързо. Връща се в Букурещ на 26 август 1869-та година. Там заедно с Любен Каравелов създават Българския революционен централен комитет (БРЦК).
Тогава Левски започва да се бори за идеята за промяна на революционен център. Той не иска щабът на революцията да бъде зад граница, а вътре в страната. Едно друго негово желание, е да бъде изоставена идеята за чужда помощ, като под нея има предвид основно сръбската и руската.
На коя чета е знаменосец Левски?
Trendy News припомня, че Любен Каравелов е имал по-различно азбиране за следосвобожденския период. Той е смятал, че националната революция трябва да бъде част от освободително общобалканско действие. Затова той представя и идеята за създаването на Южнославянската федерация, а нейната основа да бъде съюз между България и Сърбия.
Васил Левски бил разочарован от тези разбирания, както и от нежеланието да бъде преместен центъра на революцията в България. След като не успява да убеди емиграцията и малкия му брат Христо умира, той се завръща в родината. Отново тръгва на път за създаване на тайни комитети.
Този път Апостола на свободата не е сам в неговото пътешествие. Придружава го монахът и просветител, станал националреволюционер – Матей Преображенски. По време на тази обиколка, той преминава през различни градове и села в Южна България, като Пловдив, Карлово, Стара Загора и т.н. Третата обиколка на Левски приключва по време на Общото събрание в Букурещ, открито на 29-ти април.
След това, центърът на революцията е преместен в Българско. Успява с невероятна скорост да основе редица частни революционни комитети. За столица на ВРО е обявен град Ловеч, а Ловешкият революционен комитет става централен. Той приема и ново име – „Привременно правителство на България I отдел на БРЦК“.От някои революционери, комитетът бива наричан „БРЦК в българско“.
Комитетът поема кореспонденцията с революционерите извън страната и подпомага Левски в неговата дейност.
Сведения за други обиколки
Някои историци разделят пътешествията на Левски на повече обиколки. Например, някои смятат, че за четвърта трябва да бъдат определени местата, които е посетил от пролетта до лятото на 1871, а петата обиколка да бъде есента на 1871-ва.
Професор Пламен Павлов споменава за две обиколки, отсъстващи от основните исторически изследвания. Едната е от Бесарабия до Болград, като се е състояла през късната есен на 1869-та година, Другата представлява негова обиколка от Кюстендил до Северна Македония, проведена през есента на 1872-ра.
