Априлското въстание е най-ключовият момент в историята на националноосвободителното ни движение. Планирано за май месец, но осъществено много по-рано, поради предателство, събитието ще остане в историята като апогеят, който успява да събуди съпричастието на други страни и няколко години по-късно България да бъде освободена.
Априлското въстание избухва преждевременно на днешната дата през 1876 година. Мястото на събитието е Копривщица, а организацията е на Гюргевския революционен центарлен комитет. Макар и да завършва без успех, Априлското въстание успявва да вдигне на крак силите от Западна Европа, както и Руската империя. То остава пример за бойния дух на българина и жертвоготовността, на която е готов в името на общото благо.
Формирането на БРЦК
Още през 50-60-те години на 19-ти век четничеството се превръща в закономерен етап в развитието на националноосвободителното движение. Въпреки това, идващите отвън чети не успяват да вдъхнат двоерие в обществото и да го подтикнат към бунт. Неуспехът им насочва революционерите към нови методи.
Генерал Сава Савов – героят от войните
Ражда се идеята за постепенната и продължителна системна подготовка на българския народ. В следствие на това се оформя идеята за създаване на единна революционна организация.
Дейността на Каравелов
След ученето в чужбина, установяването в много чуждестранни места и освобождаването му от затвора, Любен Каравелов се озовава в Букущер през 1869 г. От тази година, след като Каравелов прекъсва отношенията си с по-стари революционери, Каравелов започва да издава вестник „Свобода“. В края на същата година се съставя и Българския революционен централен комитет в Букурещ, начело на който Каравелов застава.
БРЦК се превръща в естествено продължение на Тайния четнически комитет. Две политически движения успяват да се хармонизират в това формирование – революционно-демократичното и либералното. Вестник „Свобода“ служи като политическа трибуна за идеите на БРЦК, което предпоставя развитието му според идеите на Каравелов.
Революционерът разглежда националната революция като част от освободителното общобалканско действие. Каравелов се бори са сътрудничество другите балкански народи. Всъщност, негова е и идеята за създаването на Южнославянската федерация, в която основа трябва да стои съюз между България и Сърбия.
Въпреки това, Любен Каравелов продължава да има колебания между мирния път и революцията. В периода 1869-1870 г. той не предприема радикални практически действия. Води преговори с Обединената сръбска Омбладина за съгласувани въстанически опити в България, Босна и Херцеговина при евентуална война между Сърбия и Турция. Революционната пропаганда остава твърде противорчева.
Васил Левски и сформирането на тайните комитети
Друга важна фигура е тази на Апостола на свободата. След учене и замонашаване, до Васил Левски достига апелът на Георги Раковски за присъединяване на младите ни сънародници към българската легия. След разформирането ѝ през 1863 г. се завръща в Карлово, където става учител. Може да се каже, че целият живот на Васил Иванов Кунчев минава в просвещение на хората.
През 1867 година става знаменосец в четата на хайдутина Панайот Хитов, а на следващата година влиза в новосъздадената легия в Белград, която просъществува за кратко. След това заминава за Букурещ, където намира средства и започва осъществяването на първата си обиколка из България, която завършва през март 1869.
След двумесечен престой в Букурещ, Левски тръгва за втората си обиколка, на която носи революционна прокламация от името на привременното правителство в Балкана. Васил Кунчев, преминавайки през българските села и градове, е отговорен за съдванаето на първите ни градски и селски революционни комитети.
Последва създаването на Вътреншната революционна организация, която предполага оформянето на двете политически движения. Васил Левски води вътрешното, изразяващо стремежите за свобода и независимост. То е демократичното. Външният или букурещкият е начело с Любен Каравелов. То е либералното крило и се занимава с пропагандата. БРЦК и ВРО се обединяват, до унищожаването на втората, поради предателствата, извършени от Димитър Общи.
Допълнителни предпоставки за избухването на въстанието
След смъртта на Левски, започва дълбока криза в националноосвободителното ни движение. Настъпва децентрализация в различните комитети. През 1874 г. Букурещкия революционен централен комитет губи ролята си на ръководен орган на въстанническото движение по време на Букурещкото събрание и над него се поставят интересите на тези в Русе и Търново.
Новият състав на БРЦК включва Л. Каравелов, Ив. Адженов, К. Цанков, Т. Панталеев и представители на вътрешния комитет. Христо Ботев става част по-късно. Те бездействат, а през 1875 г. Каравелов публикува отказа си от революционното движение във вестник „Независимост“. През септември оставка подава и Ботев.
Въпреки това, българското националноосвободително движение не спира съществуването си. Подготвя се въстание за май месец 1876-година, като то е организирано от следните революционни окръзи:
-Търновски революционен окръг, начело с българския държавник и революционер Стефан Стамболов и център Горна Оряховица.
В този окръг Стамболов прехвърля организационната дейност на вътрешните дейци. Те оспяват да я разгърнат в Севлиевско, Габровско, Горнооряховско и Тревенско. Проблемът на Първи революционен окръг остава липсата на оръжие.
-Сливенски революционен окръг, начело с българския революционер Иларион Драгостинов и неговите помощници революционерите Стоил Учков, известен още като Стоил Войвода, както и най-малкият син на Баба Тонка – Георги Обретенов.
Втори окръг е центърът между апостолите. Местните комитети настояват за четнически действия и не са съгласни с избраната от другите тактика.
-Врачански революционен окръг, начело с апостола и революционера Стоян Заимов. Подобно на Първи окръг, в Трети също има липса на оръжие и координация.
-Пловдивски революционен окръг с главен апостол Панайот Волов. Четвърти окръг действа организирано. Провежда военни учения, подготят се укрепени лагери, както и складове. То решава плана за въстание, както и датата – първи май.
-Софийски революционен окръг остава само планиран, а лидер е трябвало да бъдат двама. Никола Обретенов, който в крайна сметка се оказва от помощниците в Трети окръг и Никола Славков.
По-сериозна подготовка остава само в Първи и Четвърти окръг. Въстанието е подготвяно едва месец-два преди избухването му. Кратката времева рамка е една от причините то да бъден еуспешно.
Избухване на въстанието след предателство
След предателство, турските заптиета се опитват да арестуват революционерите в Копривщица. Освен там, жандармерия бива изпратена и в Панагюрище. След като правят опит да арестуват председателя на комитета в първото село Тодор Каблешков, който завършва с неуспех, той успява да напише кървавото писмо и да го изпрати до Панагюрище. Според сведения на Захари Стоянов, в него пише следното:
Братя!
Вчера в село Неджеб пристигна ага, от Пловдивъ, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптиета.
Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улицит! Ако вие, братя, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище.
Следобеда на 20-ти април, Георги Бенковски взема решението да обяви наалото на въстанието. Избързването с повече от седмица преди заложената дата, макар и наложително, не повлиява благоприятно на цялата революционна дейност.
Ход на въстанието
След като революционни действия в Сливен почти няма, понеже въстаниците са заобиколени и избити след боеве, такива остават само в Първи и Четвърти окръг. Врачанският комитет се колебае и прави решението да изчака четата на Ботев. След смъртта му, ръководените бойци се разпадат на отделни групи, които биват избити една след друга.
Плиска: Историята за величието на първата българска столица (СНИМКИ)
На 26-април са заловени и други революционери, отново поради предателство. На датата смъртта си намират Георги Измирлиев, известен като Македончето и лидерът на ВРО – Иван Панов. Стамболов нито отменя, нито оглавява въстание. Той се покрива и остава въстанието в неговия окръг на произвола на съдбата.
Част от Ботевите бойци се присъединяват към четата на Таньо Стоянов, която за нещастие също бива разбита. След падането на двете чети, Априлското въстание фактически приключва.
Когато Кървавото писмо достига до Търновско, османските власти са предприели мерки. Въпреки тях успява да избухне въстание, да бъдат сформирани няколко чети. Една от тях е тази на поп Харитон, която води сражение в Дряновския манастир за периода от цели 9 дни. Четата се е състояла от 200 души и помощниците са му били Бачо Киро и Христо Караминков. Въпреки малката си бройка, тези няколкостотин мъже успяват да удържат османска войска, състояща се от 10 000 души.
Войводата Цанко Достабинов оглавява чета от въстаници от Габрово и околните села. Тя се включва в боевете между споменатия вече град и Троян (където вече има образувана чета от Христо Патрев) и бива разгромена чак на 11-ти май. Войводата е заловен по-късно и е обесен в град Търново. За девет дни, революционерите от Ново село успяват да създадат Новоселската република.
Баташкото клане
По време на Априлското въстание се водят още много боеве, но най-кърваво остава сражението при Батак. На 5 май Ахмед ага с 5000 души успява да превземе мястото. Той зверски избива и насилва потърсилите обежище в църквата. Събитието остава една от най-ужасяващите сцени на Априлското въстание. Именно то предизвиква солидарност в тогавашните Велики сили.
Десетки исторически личности, сред които Чарлз Дарвин, Уилям Гладстон и Лев Толстой призовават за помощ на българския народ. Потушаването на въстанието, извършено с огромна жестокост, са повод за провеждане на Цариградската конференция. На нея се взема решението българите да имат право на своя държава и етнически граници.
По този начин проваленото Априлско въстание води до най-големия политически успех на народа ни за времето, прекарано под османския ботуш.Турция отказва да изпълни решенията на Цариградската конференция и точно това води до единадесетата Руско-турска война, довела до освобождаване на българската територия.
