На днешната дата отбелязваме смъртта на ген. Сава Савов. Той е български офицер и политик. Успява да достигне и до военен министър в края на Първата световна война. Той е ключова фигура в българската история.
Участието му в Сръбско-българската война
Роден е на 5 декември, 1865г., което предпоставя участивето му в Сръбско-българската война. Въпреки че все още не е навършил 20 години, подпоручик Сава Савов получава отговорност да командва 11-та рота и 3-та дружина на 7-ми пехотен преславски полк.
Цар Иван Александър: Управление, изпълнено с обрати
Ротата му заема Сливнишката позиция на 4-ноемри заедно с 12-та рота. На следващия ден вземат участие в боевете при Сливница, а след това е изпратен да заеме позициите на 10-та рота пред редута. Най-тежкия сблъсък се състои на 7-ми ноември, като неговата рота е разположена в самия редут.
След Сръбско-българската война
За активното си участие, Сава Савов получава Княжеския орден „Св. Александър“. В годината след войната е повишен в младши офицер във 2-ри пехотен струмски полк и става адютант на 2-ра дружина. През 1887 е произведен в чин поручик, а след това веднага е назначен на служба в 1-ви пехотен софийски полк. Там той получава командването на рота, като през това време е произведен в чин капитан.
Сава Савов тава част от свитата на княз Фердинанд, където е назначен за длигел-адютант. През 1895г. е произведен в чин майор. След това Сава Савов става командир на дружина в 1-ви пехотен софийски полк. През 1898 е преместен в 9-ти пехотен пловдивски полк Той успява да стане началник на Софийския военен окръг и през 1903 г. е произведен в чин подполковник.
Военните успехи на ген. Савов във време на мир не спират до тук. Още на 5 януари 1906 година е назначен за помощник-началник на Военното на Негово Княжеско Височество училище, а през 1907 година е произведен в чин полковник. Година по-късно е назначен с Народен орден „За военна заслуга“ III степен. Преди началото на Балканските войни поема управлението на 22-ри пехотен тракийски полк.
По времето на Балканските войни
Тракийският полк, който командва Сава Савов, е част от 7-ма пехотна Рилска дивизия. Тя се сражава през Балканските войни срещу турци и сърби. 22-ри пехотен тракийски полк участва в боевете при Овче поле и Булаир. Активно се бие и при Калиманци по времето на Междусъюзническата война, която много хора наричат и „Анти-българската война“.
След като войните приключват за кратко става командир на 1-ва бригаад от 1-ва пехотна софийска дивизия, а през 1914 г. е произведен в чин генерал-майор. През периода 1913-1917 г. Сава Савов е генерал от свитата на вече провъзгласеняи Цар Фердинанд I и маршал на двореца.
Първа световна война
По време на ПСВ от 1915 до 1918 г., Сава Савов е назначен за началник на 5-та пехотна дунавска дивизия. Той встъпва в командване през декември 1916г. На 20 май идната година е произведен в чин генерал-лейтенант, а от 28 юли до края на 1917 г. временно командва 3-та Българска армия, замествайки боледуващият генерал Стефан Незоров. До март 1918 г. остава титулярен командващ. След това е назначен да командва 4-та армия, до момента на извикването му в дворежа, където е аташиран към австрийската императорска двойка Карл I и Зита.
Задаващата се национална катастрофа предпоставя правителството на д-р Васил Радославов да подаде оставка. Заради доверието си в него, Цар Фердинанд го назначава за военен министър. На 28 декември 1918 г. е уволнен по собствено желание. По времето, в което е министър, се случват избухването и потушаването на Войнишкото въстание. Ген. Савов е последният български и военен политически деец, с който разговаря Цар Фердинанд преди да абдикира от трона.
Плиска: Историята за величието на първата българска столица (СНИМКИ)
Правителството на радикали и демократи успява да изведе България от войната. На 29 юни 1919 г. молбата му е уважена и е произведен в чин генерал от пехотата и вуолнен от служба.
Политическа дейност
След като излиза в запас, ген. Сава Савов се отдава на политическа дейност. Той става член на тогавашната Демократическа партия. През 1923 г., правителството на Александър Стамболийски подвежда под отговорност членовете на правителството на Малинов. Ген. Савов е обвинен, че не се е възползвал от благоприятен момент за излизане от войната.
Превратът срещу Стамболийски от 1923 г. слага край на тези обвинения. Това освобождава и ген. Савов от затвора. На два пъти е народен представител в Обикновеното народно събрание (от 1925 до 1927 и от 1931 до 1934). През тези години работи върху мемоарите си, в които разказва своята истина за погромите на България, както и да посочи главния виновник. Той обявява Иван Гешов за „престъпния безумец“.
Генерал Сава Савов намира смъртта си на 18 април 1945 г. в София на 79-годишна възраст.
