По стар стил, на 15 юни, отбелязваме Видовден. Не е познат светец с такова име и по тази причина този празник не е включен в църковния календар. Поверията са, че днес се отдава почит на сестрата на двамата светци, наричани градушкари, Вартоломей и Елисей – Вида. По нов стил, този ден се отбелязва на 28 юни.
Митологията приема Вида като образ на възмездието. Тя разделя правото от грешното, а денят се приема като еманация на Страшния съд.
Видовден се чества основно в Сърбия. По-вероятно да го отбележат са хората от източната част на страната – Расинско, включително и в Западните покрайнини.
У нас го празнуват в западните райони на Годечко, Трънско и Брезнишко.
Хората отдават значение на деня защото се смята, че се почита с надеждата да се предпазим от градушки. Други поверия гласят, че на този празник не трябва да работим, за да не ядосаме градушкарите.
Вълшебните места в България, които сбъдват желания и лекуват
Някои вярват, че такъв тип бури идват като последствие от греховете и това е довело до представата, че на Видовден наяве излизат всички сторени злини.
Оттам идва и предупреждението:
„Всяка коза за свой крак, но като дойде Видовден, ще видим!“
За да отбележат и почетат деня, хората стават рано, за да видят как изгрява Слънцето. Вярва се, че това ще ги направи здрави и весели. Видовден е свързан и с култа към Слънцето.
Младите момичета изнасят дрехи от чеиза си и ги простират по оградата, за да се огреят от слънцето и да се видят от момците и съседите.
Имен ден празнуват: Видо, Вида, Виден, Видена, Видослав, Видослава, Видостин, Видостина, Видела.