Главен асистент д-р Лъчезар Томов е математик, завършил Техническия университет – София. Той е преподавател по информатика в Нов български университет. Също е и учител по математика в Националната гимназия за древни езици и култури „Свети Константин-Кирил Философ“. Автор е на голям брой статии, обвързани с историята на математиката. По темата издава и учебник с изследвания след съвместна работа с ученици от гимназията, в която преподава. Пред нас д-р Лъчезар Томов коментира резултатите от проведените през миналия месец държавни зрелостни изпити, националните външни оценявания, състоянието на българското образование, ролята на учителя, математиката и силата на вътрешната мотивация.
Разликите при първата и втората матура
– Статистиките от проведените държавни зрелостни изпити през май месец тази година сочат, че средният резултат на втората задължителна матура по математика се равнява на 69,19 т. Това е по-високо от резултата на първата задължителна матура по български език и литература – 52,77т. На какво се дължи тя?
-Държавният зрелостен изпит по математика не е задължителен. Тези, които отиват на ДЗИ по математика, предвaрително са го избрали, защото се чувстват подготвени за него, което повишава средната оценка. Всъщност, 69 точки, средна оценка при изпит, на който се явяват малко деца и то такива, които са избрали да отидат, е лоша новина, не е добра. Аз бих очаквал, при такъв тип изпит, 80-90% да е средния резултат.
– Въпреки че резултатът е над средния (за вторите матури), можем ли да приемем, че все пак е нисък?
-Нисък е, а те сами са избрали това. Това са деца, които са се готвили по математика, които са ходили на уроци, които са от математически гимназии, поради което не е толкова хубав резултатът, колкото звучи. Резултатът по български е действително притеснителен, защото моят критерий като академичен преподавател за тройка е 50-55%.
Мнението на Лъчезар Томов за спадът в резултатите
– Наблюдава се лек спад в резултатите на тазгодишните четвъртокласници от националното външно оценяване в сравнение с тези от миналата учебна година. Виновна ли е пандемията от коронавирус?
Аз наблюдавам съществен спад, но той е от години. Не мисля, че пандемията сама по себе си е направила нещо. Имаме образователна система, която не е гъвкава и не може да се адаптира към промените добре. В България не се направи онлайн обучението по начин, по който би могло да се използва максимално. Но дори от онлайн обучението резултатът не е кой знае колко влошил ефекта. Ефектът на този спад, е, че това е процес, който се развива много бавно от десетилетие, заради слабо подготвени кадри. Тъй като учителската професия не е престижна, кадрите не биват развивани както трябва.
В началното училище самият предмет математика е направен изключително скучен. Задачите по математика трябва да са изключително интересни. Не се въвеждат нови системи като JUMP Math, които биха могли да вдигнат престижа на резултатите. Понеже не се въвеждат нови системи, педагогиката е на ниво 60-70-те години на XX век, имаме логичен спад.
С всяко следващо поколение, което отива да бъдат учители, по-малко проценти има такива, които като начални учители, са достатъчно подготвени. Епидемията може да е само временно колебание, но не може да е оправдание за един дълъг процес, обвързан с това, че образованието в България не е приоритет нито на обществото, нито на държавата.
Каква е причината за лошите кадри?
– Възможно ли е за недостатъчно доброто качество на новите кадри, които стават учители или предстои да станат такива, да е виновно до някаква степен или да допринася увеличаването на учителските заплати? Наблюдава се тенденцията това да е основната причина за много кандидат-студенти да се насочат към началната педагогика.
-Увеличението на заплатите всъщност цели да подобри качеството на кандидатите. Когато имате по-високи заплати, ще имате повече кандидати за едно място. Имате повече избор да изберете по-квалифицираните. „С трици маймуни не се ловят“, не може да се направи образование без пари. Държави, които са в топ 10 на PISA, отделят в пъти повече от нас за образованието. Има държави като Камбоджа, в които заплатите не само на учителите, но и на университетските професори са значително по-високи от нашите, а те са многократно по-бедни от нас.
Матурите на 4-ти клас са с обратна тенденция
– На НВО-то за 4-ти клас се наблюдава обратното на това от ДЗИ-тата за 12 клас. По български език и литература децата имат среден резултат 70,46т., а по математика – 57,33т. Става ли математиката по-лесно разбираема за учениците, когато порастват, или учебният материал е твърде сложен за по-малките от тях?
-Първо, това са естествени пропорции. Математиката е по-трудна, когато е направена такава. Нормално е, когато са задължителни, а не са самоизбрани от децата, тоест когато всички трябва да изкарат изпита, да е по-нисък резултатът. Математиката от 1-и до 4-и клас не е трудна, тя е скучна, само алгоритмични задачи. Тоест, това не е математика, а счетоводство. Учите се да умножавате, делите, събирате, изваждате. Вие реално не се допирате до нещо по-интересно, освен ако не се състезавате.
Състезателните задачи са опростен вариант на истинските задачи от висшата математика. Кръговете на Ойлер, задачите с преливане, претегляне и т.н. Това са интересните задачи, но те не са част от програмата. По нея децата се учат, както са се учили египетските писари преди 3-4 хиляди години да смятат. Те искат да ги превърнат в компютри, поради което децата няма да се научат, защото първо, това е трудно на тази възраст по този начин, по който са организирани учебниците, а второ – трудно е да се задържи вниманието им.
Решението на проблема
-Д-р Лъчезар Томов, какво според Вас е решението на проблема?
Задачите трябва да следват плавно повишаваща се трудност, така че с всяка следваща задача, да може всяко дете да има шанс да я реши, а не да са подредени хаотично и след една лесна задача да изскача една много трудна. Те не могат да я решат, разсейват се, става хаос, учителят трябва да овладява ситуацията, губи време. Учебниците не са изработени по съвременния начин.
Има много ограничения относно това какво и как да се преподава. Например, ако няма учебник в една система, то това не е добра такава, а всъщност има и програми, да кажем, в Сингапур, в които не се очаква да имат учебници. Всъщност, в началния етап учителите си правят материалите. Системи, които имат ръководство на учителя от 1000 страници, чрез които преподавателите трябва да се научат как да създават. В България това не се толерира, но пак се опира до пари. Нямате пари, нямате способни кадри, способни на подобно нещо.
Има ли разлика в преподаването преди и сега?
– Различният начин на преподаване на математика, преди и сега, има ли нещо общо с начина, по който мислят различните поколения?
-Да, за жалост. Съвременните поколения са много по-бързо разсейващи се и очакват много по-скоростно да получат награда за усилията си. Това е заради обвързаността с електронни устройства, с телефони и таблети. Съответно трябва много по-внимателно да бъдат поощрявани и насърчавани, когато решават, за да останат фокусирани върху материала и да не се разсейват. Трябва по-добро управление на тяхното внимание, което означава, че следва да се вложи много мисъл в организацията на един урок, да има и много планиране и съответно цялата подготвеност на този, който ръководи уроците.
Когато говорим за кадри не означава, че някой е роден лош или добър кадър. Става дума, че трябва да се развиват учителите непрекъснато и с целенасочено обучение, за да стават все по-добри. Така и те ще бъдат по-мотивирани за работата си, защото когато учителят е по-добър, той по-лесно овладява една класна стая, децата няма да се разсейват, защото ще решават задачите, той или тя са по-спокойни и нещата ще бъдат много по-добре. Когато не въоръжаваме учителите си както трябва, оттам става проблем и с дисциплината.
Проблемите с онлайн обучението
– Следващият ми въпрос е свързан с дванадесетокласниците. Превъзмогнаха ли те препятствията, породени от онлайн обучението?
-Препятствията от онлайн обучението са индивидуални, зависи от мотивацията на ученика. Проблемът не е в средствата за обучение. В Съветският съюз са се учили чрез кореспонденция. Някои от най-добрите учени са станали такива чрез дистанционно обучение. Проблемът е, че липсва мотивация на учениците. Те са свикнали да учат само ако се виждат. Те искат социално да се учи, тоест, те желаят да се учи чрез интеракция, да има среда, за да се фокусират, което означава, че тяхната мотивация не е вътрешна.
Много от тях нямат този стимул да учат, защото системата, по начина, по който работи, ги демотивира. Те нямат глас, учителите – също. Нещата са написани не като за тяхната възраст, абстрактното мислене не е толкова развито на 15 години. Въпросът винаги опира до мотивация. Тя е в основата на всеки проблем и решение в образователната система. Дали е онлайн, присъствено, или е чрез кореспонденция с писма през океана, ако мотивацията е на място, това няма да има значение. Важно е, разбира се, да стои отсреща правилният учител. Ако имате добър такъв, разстоянието е много по-малко важно от качеството на обучението.
Идеите на д-р Лъчезар Томов за повишаване на вътрешната мотивация
– Д-р Лъчезар Томов, има ли начин да се повиши вътрешната мотивация на учениците?
-Да, например звучи доста революционно, но аз, да кажем, от 1-и до 4-и клас не бих слагал никакви оценки на децата. Разбира се, като учител бих си водил бележка за мен и за родителите как се справят, как се развиват, в каква посока се движат, но по време на уроците, по време на годината, никакво говорене за оценки, само фокус върху задачите. Така те няма да се демотивират.
Примерно: те решават, готвят се за НВО, мислят си, че ще изкарат 100 точки и изведнъж получават 85-90. Има такъв случай и родителите ми разказват, че плачело цяла вечер детето. Това е изключително вредно. В по-големите класове може да се прави външно оценяване, но не като това с отделен изпит, а просто да си има изпитни комисии, които в края на годината да сравняват знанията на студентите. Така учителите се занимават само с преподаване, а децата изобщо не се фокусират върху оценки. Тогава, разбира се, бих давал стипендии на бедните деца и на такива, които печелят медали от състезания. Ако не се мисли толкова за оценки по време на учене, много по-лесно се съсредоточават.
Има един закон на Гудхарт, който казва, че една статистическа променлива, която наблюдавате, в момента, в който се опитате да я управлявате, тя престава да работи по същия начин. Опитвате се да изкарате максимални оценки и го постигате, но не и максимално знание. Вашата вътрешна мотивация се губи, не е вече интересно, нямате страст, не искате да разберете, искате само да получите точките, да получите хубаво съобщение и вашите родители да се зарадват.
Интервю на Петя Боекова
