Свикнали сме улиците в страната ни да носят имената на хората, които са прославили България по един или друг начин. Вече сме ви разказвали, че в италианското градче Болгаре, в областта Ломбардия, има улица на името на Апостола на свободата – Васил Левски. Площад в Рим обаче е едно от местата, чието име е вдъхновено от нашенец.
Става въпрос за Асен Пейков, чието дело е статуята на Леонардо да Винчи в близост до летище „Фиумичино“.
Пейков е роден на 28 юни 1908 г. в София.
И двамата с брат му остават в историята ни като дейци на изкуството. Илия Пейков, обаче, е художник, докато Асен е скулптор.
Асен бе се задържа много в София. Малко преди да тръгне на училище умира майка му и той се мести в Севлиево.
Хората, които се интересуват от история знаят, че 1923 г. е повратна за българите, а засегнато е и семейство Пейкови. Бащата на Асен и Илия е депутат от земеделската партия на Александър Стамболийски, когато е застрелян в София.
След поврата в българската политика вдовецът и баща на двама сина се мести в Созопол, където открай време се знае, че населението е съставено основно от артисти, художници и бохеми. Може би и затова за никого не остава изненада, че Асен се захласва по скулптурите. Това не става веднага обаче, както разказва и самият той. В течение на няколко години, за да намери препитание, му се налага да е рибар, както и да помага с хамалска работа, на всеки, предложил заплащане.
За да продължи да развива страстта си, Асен избира Художествената академия в София.
Той е отличен студент, много старателен, за което получава и златен медал на дипломирането си. Не си мислете, че заради заможния му баща всичко му е било по-лесно. Младото момче пристига в София, за да учи, но няма дом, няма и работа. Отчаян от заобикалящата го немотия той дори помисля и за самоубийство.
Но съдбата си знае работата. Срещата му с професор Андрей Николов, който го взима като негов чирак, му е в голяма помощ при подготовката за влизане в Академията. Двамата се срещат в ателието на приятел на Асен, където той за първи път се сблъсква с глината.
Няколко години по-късно вече Асен Пейков разполага със собствено ателие в центъра на София, на бул. „Цар Освободител“ 33, и започва да работи в него.
Интересен факт за младият скулптор е, че той се впуска в надпреварата за изработката на статуите на Евлоги и Христо Георгиеви пред Софийския университет „Свети Климент Охридски“, но завършва на второ място в него.
Може би това е поредната „спънка“, която му дава тласък към това да напусне родината и да развива потенциала си в друга държава. Разбира се, от последвалите му успехи в чужбина можем да заключим, че решението му е било правилно.
Следващите му ателиета са в Париж и Мадрид. Стига дори и до САЩ.
Кулминацията на професионалното му развитие идва именно в Рим.
В близост до Пиаца ди Испания се намира Виа Маргута. Малка уличка, на която е живял големият италиански кинорежисьор Фредерико Фелини. Улица на художници, изпълнена с галерии и работилници. Именно на нея, на номер 54, се е намирало и ателието на Асен Пейков. Един българин, който извървява пътя от София през Севлиево и Созопол до Рим, за да се превърне в един от най-известните скулптори в Италия.
В Италия Асен Пейков създава над 1 300 творби.
Освен споменатата вече скулптура на Леонардо да Винчи пред едноименното летище в Рим, негово дело са и бронзовата минерва в Университета в Бари, мраморната статуя на Сан Джовани в италианската столица и бюстът на Папа Пий XII в конгресния център в Рим. Още пластиката „Майчинство“ в Болоня, „Триумфът на житото“, женска фигура на хълм над Сардиния.
Асен Пейков получава признание за своята работа още приживе. Негов е дизайнът на една от най-големите римски награди – бронзовата роза, символ на „Премия симпатия“. В неговото ателие ще създаде скулптури на имена като София Лорен, Фредерико Фелини, Джина Лолобриджида, Джон Кенеди.
Големият скулптор умира в Рим на 25 септември 1973 г.
